Выбрать главу

Биколюбив бард.

Скандал в реномиран ресторант

— Добър ден, сър — отвърна Стивън и се изчерви. — Писмото не е мое. Господин Гарет Дийзи ме помоли да…

— О, знам го — намеси се Майлс Крофорд, — и жена му познавах. Най-опакият човек, дето Бог някога е сътворявал. За Бога, тя страдаше от шап, да, да, без майтап! Онази нощ, когато лисна супата в лицето на келнера в Звездата и жартиерата. Охо и още как!

Жена е донесла греховността в света. Заради Елена, избягалата съпруга на Менелай, гърците воювали цели десет години. О’Рорк, принцът на Брефни.

— Вдовец ли е? — попита Стивън.

— Да, ама сламен — отговори Майлс Крофорд, а погледът му препускаше по листа. — Конете на императора. Хабсбурги. Ирландец спасил живота му край виенските бастиони405. Не забравяйте! Максимилиан Карл О’Донъл, граф фон Тирконъл в Ирландия. Изпратил наследника си да удостои краля с титлата фелдмаршал на Австрия406. Един ден големи главоболия ще създаде. Дивите гъски. О, да, всеки път. Не забравяйте това!

— Спорният въпрос тук е дали той наистина е забравил? — тихо се обади Джей Джей О’Молой, докато въртеше в ръцете си преспапие от конска подкова. Спасяването на принцове е доходна работа.

Професор Макхю се обърна към него.

— А ако не е? — попита.

— Ще ви кажа как е станало — започна Майлс Крофорд. — Един хубав ден унгарецът…

Изгубени каузи
Споменава се и благороден маркиз

— Ние винаги сме оставали верни докрай на изгубените каузи — рече професорът. — Според нас успехът е смърт за интелекта и въображението. Никога не сме били лоялни към успяващите. Ние само им служим. Ето, аз преподавам безпардонния латински език. Освен това говоря езика на раса, чийто връх на манталитета опира до максимата: времето е пари. Където материалното напълно доминира. Dominus! Господи! Къде е духовността? И Иисус е лорд. И Солсбъри е лорд407! Диван в клуб в Уест Енд. Виж гърците!

Кирие елейсон!408

Светла усмивка грейна в тъмнообрамчените му очи и разтегна източените му устни.

— Гърците! — повтори. — Кириос!409 Облян в слънце свят! Гласните, които семитите и саксонците не познават Кирие410! Блясъкът на интелекта. Трябва да призная, че гръцкият е езикът на интелекта. Кирие Елейсон! Майсторите на клозети и канализации никога няма да станат господари на духа ни! Ние сме предани поданици на католическото рицарство на Европа, което се удави при нос Трафалгар, на империята на духа, а не на някаква си imperium, която погина заедно с атинските кораби при Егоспотами411. Да, да. Там потънаха. Пир, подведен от един оракул, направил последен опит да върне богатствата на Гърция412. Докрай верен на една изгубена кауза.

Отдалечи се от тях, закрачи към прозореца.

— В битката се хвърлят те безстрашно — мрачно продължи господин О’Мадън Бърк, — но в поражение погиват413.

— Буу! — изпъшка Ленехан сподавено, заради една тухла, която го цапардосала във втората част на матинето414. Бедни ми, бедни Пире!

После пошепна в ухото на Стивън:

Лимърикът415 на Ленехан
Макхю е учен умислен и сложен, очилата си в рамки от кокал е сложил. Комай двойно все вижда, раздвоено се блещи — защо ли ги носи тези глупави лещи? Клозет не умерва, ни храст да е даже. Какво ли всъщност държи да ни каже?

— Оплаква Салустий416, така казва Мълиган. Чиято майка пукнала.

Майлс Крофорд напъха страниците в страничния си джоб.

— Всичко е наред — рече. — Ще ги дочета после. Смятай, че всичко ще е наред.

Ленехан протегна ръце да ги спре.

— А моята гатанка! — възмути се той. — Коя опера страда от катилска склероза?

— Опера ли? — Лицето-сфинкс на господин О’Мадън Бърк се преозадачи.

Ленехан огласи тържествуващо:

— Операта Кастилската роза, бе. Не се ли сещате? Катилска склероза. Страхотно, нали!

И смушка господин О’Мадън Бърк в далака. Господинът се олюля назад, театрално се подпря на чадъра си и изохка превзето.

вернуться

405

Максимилиан Карл О’Донъл, роден в Австрия, но с ирландско потекло, бил адютант на император Франц Йосиф. На 18 февруари 1853 г. придружавал императора по време на ежедневната му обиколка на крепостните стени на Виена, когато срещу него се нахвърлил един унгарски шивач. О’Донъл предотвратил нападението, след което императорът често повтарял, че О’Донъл му е сапсил живота.

вернуться

406

Едуард VII многократно се опитвал да използва приятелските си връзки с император Франц Йосиф I, за да разтрогне съюза между Австрия и Германия. По време на официално посещение във Виена през 1903 г. Едуард VII удостоява императора с титлата фелдмаршал на британската армия. На 9 юни 1904 г. наследникът на Франц Йосиф I, ерцхерцог Франц Фердинанд (убийството му в Сараево става повод за избухването на Първата световна война), върнал визитата и връчил на Едуард VII маршалски жезъл, удостоявайки го с титлата австрийски фелдмаршал без никаква церемония, почти тихомълком.

вернуться

407

Както по-горе, Джойс играе с латинската дума Dominus (господар, владетел, собственик, Господ) и глагола „доминирам“, така и тук играе с двойното значение на английската дума „lord“, която също означава и господар, и лорд, и Господ, намеквайки, че и духовните, и светските господари носят една и съща титла. Тук трябва да се спомене, че лорд Солсбъри не е случайно упоменат. Тогава той е бил лидер на Консервативната партия в Англия, на няколко пъти министър-председател на Англия, при това подчертано зле настроен към самоуправлението на Ирландия.

вернуться

408

Господи помилуй (гр.).

вернуться

409

Господар или пазител (гр.).

вернуться

410

Става дума за двайсетата буква в гръцката азбука гласната ипсилон (като в Kyrie), за която няма точно съответствие нито в староеврейския, нито в английския и е била повод за бурни академични спорове в Оксфорд през 1905 и 1906 г.

вернуться

411

В последния период на Пелопонеските войни спартанският пълководец Лизандър унищожава атинската флота при р. Егоспотами през 405 г. пр.Хр., превзема Атина на следващата година и й налага олигархично управление.

вернуться

412

Последният военен поход на Пир е бил срещу спартанския град Лакедемон, а оракулът представлявал сън, който му обещавал победа. Той би могъл да я постигне, като заобиколи Лакедемон, но продължил обсадата му до пълно изтощение на войските си, докато в това време спартанци се окопитили и получили подкрепления, с помощта на които побеждават Пир.

вернуться

413

Из стихотворението на У Б. Йейтс „Розата на битката“.

вернуться

414

Виж бел.1, гл.2.

вернуться

415

Лимърикът е кратко, често безсмислено стихотворение. Думата произтича от името на ирландския град Лимерик, или поне това е една от хипотезите.

вернуться

416

Гай Салустий Крисп (86–35 пр.Хр.) — римски историк и обществен деятел. Саркастичната забележка на Мълиган по адрес на Макхю е свързана с това, че Салустий, известен повече с неточностите си историк, бил човек, чието име се свързвало с корупция и потисничество.