— Помощ! — изпъшка. — Усещам силна слабост.
Ленехан се повдигна на пръсти и взе бързо да вее в лицето му с шумящите страници.
Професорът се появи откъм стаичката с архивните броеве и посочи с пръст разхлабените вратовръзки на Стивън и на господин О’Мадън Бърк.
— Париж — и в миналото, и сега — подхвърли. — Приличате на комунари.
— На хора, които току-що са взривили Бастилията — подигравателно се обади Джей Джей О’Молой. — Или може би вие двамата сте застреляли вицекраля на Финландия? Имате вид на хора, които биха извършили подобно деяние. Генерал Бобриков417, а?
— Просто се бяхме замислили — рече Стивън.
— За таланта на гениите ли? — попита Майлс Крофорд. — В правото, сред класиците…
— В конните надбягвания — намеси се Ленехан.
— Литературата, журналистиката.
— Ако Блум беше тук — каза професорът, — щеше да добави и в изящното изкуство на рекламата.
— И за мадам Блум — додаде господин О’Мадън Бърк. — Нашата гласовита муза. Най-голямата любимка на Дъблин.
Ленехан се изкашля шумно.
— Хм! — сниши тон. — О, как копнея за въздух чиста глътка! Настинах в парка. Вратата беше отворена.
Редакторът преметна нервно ръка през рамото на Стивън.
— Искам да напишеш нещо за мен — рече. — Ама да е пиперлия. Ти можеш. Познавам по лицето ти, че можеш. В речника на младостта…
Познавам по лицето ти. Познавам по очите ти. Мързелив лентяй и безделник418!
— Шап! — презрително изруга редакторът. — Голямо сборище на националистите в Борис-ин-Осори419. Всички накуп! Публиката сплашват! Дай им нещо пиперливо. Всички хубаво ни изтипосай, по дяволите. И Отца и Светия дух и Джейкс Макарти.
— Ние всички можем да помогнем с духовна храна — обади се господин О’Мадън Бърк.
Стивън вдигна очи към дръзкия му немигащ поглед.
— Иска да те вербува за пасмината на журналистическото войнство — подшушна му Джей Джей О’Молой.
— Ти можеш! — повтори Майлс Крофорд, като стисна юмрук, за да придаде повече тежест на думите си. — Почакай. Ще парализираме Европа, както обичаше да казва Игнейшъс Галахър, когато се мотаеше безработен и ратайстваше в билярдната на Кларънс. Галахър, това се вика журналист. Перо и половина! Знаеш ли как направи големия си удар? Ще ти кажа. Написа най-хитрото нещо в историята на журналистиката420. Беше през осемдесет и първа421, шести май, по времето на непобедимите, убийствата в парка Феникс, когато, предполагам, още не си бил роден. Ще ти покажа.
Проправи си път покрай тях и влезе във вътрешната стая на архивното.
— Погледни тук — рече и прелисти вестникарското течение. Ню Йорк Уърлд телеграфира с молба за специален репортаж по случая. Спомняш ли си онова славно време?
Професор Мюкхю кимна.
— Ню Йорк Уърлд! — повтори редакторът развълнувано и побутна назад сламената си шапка. — Къде било, какво било. Нали разбираш там Тим Кели ли, Кавана ли, Джо Брейди ли422, останалите ли и така нататък. И къде точно е карал Одери-козата. Разбираш ли, целият маршрут.
— Одери-козата — повтори О’Мадън Бърк. — Фицхарис. Разправят, че държал файтонджийската бърлога при моста Бът. Така ми каза Холохан. Нали го знаеш Холохан.
— Ако говориш за Хоппалан, да — рече Майлс Крофорд.
— И бедния Гъмли беше там и той всъщност ми каза, че сега пазел паветата на Дъблинската корпорация. Абе, с една дума, нощен пазач е.
Стивън се извърна и го изгледа учудено.
— Гъмли ли? — рече. — Не думай! Че той е приятел на баща ми, нали за същия става дума?
— Остави сега Гъмли — разсърди се Майлс Крофорд. — Остави го да пази паветата да не му избягат. Погледни тук. И какво направи тогава Игнейшъс Галахър? Ще ти кажа. Гениално хрумване. Веднага им телеграфира обратно. Имаш ли Уикли Фриман, седмичника де, от 17 март? Точно така. Намери ли го?
Запрелиства страниците на течението, после бодна показалец на едно място.
— Отвори на страница четвърта, май там беше рекламата за кафе на Брансъм. Намери ли я? Чудесно.
Телефонът изжужа.
417
Николай Иванович Бобриков (1857–1904), руски генерал и генерал-губернатор на Финландия (1898–1904). Имал е големи правомощия и безжалостно е потискал конституционните свободи на финландците, провеждайки политика на русифициране на Финландия. Западът го е окачествявал като „типичен руски тиранин“. Убит е в Хелзинки на 16 юни 1904 г. от Шауман, син на бивш финландски сенатор.
418
Тук Стивън мислено се връща в колежа Клонгоус, когато си счупва очилата, а отец Долан решава, че това е „стар ученически номер“ и го наказва жестоко. Виж „Портрет на художника като млад“, глава I. Джойс очевидно е смятал, че читателят трябва задължително да бъде запознат с всичките му предишни произведения.
419
Град югозападно от Дъблин, чието име се свързва с богатствата на националното минало и култура преди завладяването на Ирландия от англичаните.
420
„Хитрината“ е, че Галахър не е постъпил много законосъобразно, тъй като английските закони налагат строги ограничения върху онова, което може да се публикува по повод дадено престъпление в периода между предявяване на обвинението и явяването в съда. Така че превръщането на една вестникарска страница в карта на бягството и лъжебягството, макар и под формата на реклама за кафе, със сигурност е било противозаконно.
421
Тук Крофорд бърка годината, защото убийствата в парка „Феникс“ стават през 1882 г., а самоличността на „Непобедимите“ се разкрива чак година по-късно.
422
И тримата са били членове на „Непобедимите“. Смятало се, основателно или не, че Джо Брейди е главният убиец. Според изнесените по време на процеса свидетелски показания той е намушкал жертвите с нож, а когато паднали на земята, „Младият Тим“ Кели им прерязал гърлата. Всъщност Майкъл Кавана е карал файтона, с който са се измъкнали от мястото на престъплението, докато Джеймс Фицхарис, с прякор Одери-козата (защото се твърди, че одрал любимата си козичка и продал кожата й, за да си плати кръчмарските дългове) е карал друга кола от парка „Феникс“ направо към центъра на Дъблин, за да подведе евентуалните преследвачи.