— Аз ще го вдигна — упъти се натам професорът.
— Б — това е вратата на парка. Такааа.
Пръстът му запрескача от точка на точка, тръпнеше.
— Т — вицекралската резиденция. С — мястото на убийството. К — другият изход, вратата Нокмарун.
Отпуснатата кожа на врата му се разтресе като пуешка обица. Зле колосаното му жабо се измъкна навън, но той грубиянски го набута обрати с под жилетката.
— Ало? Тук е Ивнинг Телеграф… Ало?… Кой се обажда?… Да… Да… Да…
— От Ф до П е маршрутът, по който е карал Одери-козата, за да им осигури алиби. Инчикор, Раундтаун, Уинди Арбър, парка Палмерстън. Ранело. Ф.А.Б.П. Разбираш ли? Х — кръчмата на Дейви в северната част на улица Лийсън.
Професорът цъфна на прага на архивното.
— Блум е на телефона — рече.
— Кажи му да върви по дяволите — скастри го редакторът. — Х е кръчмата на Бърк, нали разбираш?
— Хитро, нали — рече Ленехан. — Направо хитрисимо.
— Поднесе им я на тепсия — каза Майлс Крофорд, — цялата история още топла-топла.
Кошмар, от който събуждане няма.
— Видях го със собствените си очи — рече редакторът. — Бяхме там, Дик Адамс423, най-готиният коркчанин, на когото Господ Бог е вдъхнал дихание да стане жива душа, и моя милост.
Ленехан се поклони на въздуха пред себе си и произнесе:
— Мадам, аз съм Адам. Да, бях Абле, но преди Елба, братле424.
— Историята! — възбуди се Майлс Крофорд. — Старицата от улица Принс425 пристигна първа на мястото. Голям плач беше и голямо скърцане със зъби. Заради една рекламка. Грегър Грей му изпипа рисунката. И това страшно му помогна. После Пади Хупър обработи Тей Пей, който го заведе в Звездата. Там се свърза с Блуменфелд426. Това е журналистика, ти казвам. Големи таланти. Същински Пиат427! На всички тях той им е бащата.
— Бащата на сензацията — заяви Ленехан на висок глас — и първи братовчед на Крис Калинън428.
— Здрасти?… Там ли си?… Да, още е тук. Размърдай си задника насам.
— Сега къде ще намериш такъв журналист, а? — извика редакторът. — И пусна страниците да се затворят сами.
— Пече му сипето! — обърна се Ленехан към господин О’Мадън Бърк.
— Страхотно му пече — съгласи се господин О’Мадън Бърк.
Професор Макхю се появи откъм вътрешната стаичка на архивното:
— Като говорим за непобедимите — рече, — прочетохте ли за онези улични търговци, дето ги бяха изправили пред съдията?
— О, спомням си — обади се нетърпеливо Джей Джей О’Молой. — Лейди Дъдли се връщала към къщи през парка, за да види падналите от миналогодишния циклон дървета и си наумила да купи един изглед от Дъблин. А то се оказало възпоменателна пощенска картичка за Джо Брейди ли беше, за Номер едно ли, за Одери-козата ли? И това под носа на вицекралската резиденция! Представяш ли си?
— Не баш пред съдията, ами в полицията, в отдела за дребни престъпления — поправи го Майлс Крофорд. — Брей! Журналисти и юристи! Къде ще намериш сега такива като Уайтсайд, като Исак Бът, като среброустия О’Хагън429? А, кажи де! О, сега само глупости плещят! Най-многото, което им се полага, е второто място!
Устата му продължи да се гърчи в безмълвните нервни спазми на презрението.
Дали някой някога ще поиска да целуне такава уста? Откъде можеш да знаеш? Тогава защо го написа?
Уста, халка. Устата дали по нещо на халка прилича? Или пък халката на уста? Все нещо трябва тук да има. Халка, жена, сега, деня, нощя. Рими: двамина старци в дрехи с разен цвят пристъпваха в мълчание почтено430.
……………………………………………………………………………… la tua pace
………………………………………………………… che parlar ti piace
………… mentreche il vento, come fa, si tace431.
Видя ги три по три, с лекота момичета пристъпващи насам, в зелено, розово и кафеникавочервено, per l’aer per so432, в бледомораво, в пурпур, quella pacifica oriafiamma433, в златиста орифлама, di rimirar fe piu ardenti434. Съгледах старци с вид смирен, с нозе оловнонатежали да крачат в недомръкналата нощ: уста халка: утроба гроба.
— Говори само от твое име — обади се господин О’Мадън Бърк.
423
Ричард Адамс е бил журналист от Корк, който се премества в дъблинския „Фриман“, а после става адвокат и се прочува със защитата на съучастниците в убийствата в парка „Феникс“, включително Джеймс Фицхарис.
425
Така са наричали „Фриманс Джърнъл“, чиито редакции са имали вход откъм улица „Принс“. От друга страна, „старица“ е обичаен епитет за Ирландия, но в него се съдържа и намек за доста предпазливата политика на вестника по отношение щекотливите въпроси на самоуправлението.
426
Известният с инициалите си Томас Пауър (О’Конъл) (1848–1929)-ирландски политик и журналист.
Ралф Дейвид Блуменфелд (1864–1948) — редактор на „Дейли Мейл“ и по-късно на „Дейли Експрес“.
427
Феликс Пиат (1810–1889) е френски революционер и журналист, участник във Френската комуна (1871 г.), след което избягва в Лондон и сътрудничи на няколко европейски вестника.
429
Имена на адвокати, които пламенно са защитавали каузата на осъдени ирландски патриоти.
430
„Чистилище“, песен XXIX, където единият старец олицетворява „Деянията на апостолите“, а другият — „Посланията“ на апостол Павел.
431
„За тебе бихме молили покой,/ че ни съчувстваш в жребия мизерен. /
434
„Впих (в него взор) с такова възхищение, че аз се взрях по-пламенно натам.“ („Рай“, Песен XXXI.)