Джей Джей О’Молой се усмихна бледо и прие предизвикателството.
— Прескъпи ми Майлс — подзе той, като размаха встрани цигарата си, — ти изтълкува погрешно думите ми. Никак дори не подкрепям, както е модно в момента, въпросната трета професия436, qua професия, но нали от Корк си, на корковите си крака офейкваш. Но защо да забравяме такива като Хенри Гратън и Флъд, и Демостен и Едмънд Бърк437? Игнейшъс Галахър си го знаем, както и неговия Чапелизодски шеф, Хармсуърт438 с неговите евтини жълти сензации и с неговия американски братовчед439 от Бауъри с прословутата си парцалива преса, да не говорим за Новини от Пади Кели, Случки с Пю и нашият пренаблюдателен приятел Скиберинския орел. Кому бе нужно публикуването на онзи красноречив съдебен шедьовър на Уайтсайд? Доста е на всеки ден вестникарската му злоба.
— И Гратън, и Флъд са писали за този вестник — озъби му се редакторът в лицето. — Ирландски доброволци. А вие сега какво правите? Основан през 1763-а. Доктор Лукас. Сега можеш ли да ми посочиш някой като Джон Филпот Кърам? А?
— Ами — започна Джей Джей О’Молой — държавният адвокат Буш например.
— Буш ли каза? — извика редакторът. — Може би. Буш, може би. Имаше нещо у този Буш, прав си. Кендъл Буш ли, защото аз говоря за Сиймор Буш.
— Отдавна да е станал съдия — намеси се професорът, — ако не беше… Но, няма значение.
Джей Джей О’Молой се обърна към Стивън, обади се умислено, бавно и тихо.
— Доколкото си спомням, най-възвишената реторика, която някога съм чувал през този живот, е излязла от устата на Сиймор Буш. По време на онова дело за братоубийство, случаят Чайлдс.
Между другото, как ли е разбрал за това? Нали е умрял в съня си. Или пък онази другата история за двугърбото животно441?
— За какво по-точно ставаше дума? — попита професорът.
— Говореше за закона за уликите — отвърна му Джей Джей О’Молой, — за римското право в противовес на по-раншния Мойсеев закон, lex talionis443. Тогава цитира онзи Мойсей на Микеланджело, който е във Ватикан444.
— Ха!
— Сега няколко добре подбрани думи — реши да се намеси Ленехан. — Тишина!
Пауза. Джей Джей О’Молой извади табакерата си.
Привидно затишие. Нещо съвсем обичайно.
Известителят извади собствената си кибритена кутийка и с отнесен вид си запали пурата.
Оттогава насам, поглеждайки назад към онзи странен миг, често съм си мислил, че именно този малък жест, тривиален сам по себе си, че именно онова драсване с кибритената клечка определи целият по-нататъшен ход на живота ни.
Джей Джей О’Молой се обади отново, извайвайки изречението си дума по дума.
— И тъй рече тогава: онова каменно изображение, сякаш музика застинала, рогато и страшно, сякаш сам Бог, приел човешка плът, онзи извечен символ на мъдростта и пророчеството, който, ако има нещо, изваяно от мрамор, одухотворено и одухотворяващо, сътворено от въображението или ръката на скулптор, което да си заслужава да пребъде, именно то е това, което заслужава да пребъде.
Тънките пръсти на ръката му махнаха небрежно като ехо, после се отпуснаха и ехото заглъхна.
— Чудесно! — побърза да се намеси Майлс Крофорд.
— Божественото вдъхновение — кимна господин О’Мадън Бърк.
— Харесва ли ти? — Джей Джей О’Молой се обърна към Стивън.
Стивън, кръвта му пламнала от изяществото на езика и жеста, се изчерви. Взе си цигара от табакерата. Джей Джей О’Молой предложи табакерата си и на Майлс Крофорд. Ленехан им поднесе огънче, както преди, после се почерпи с полагащата му се цигара.
— Мегамногус мерсимус.
— Професор Магенис ми е говорил за теб — обърна се Джей Джей О’Молой към Стивън. — Какво всъщност мислиш за онази окултна пасмина, за поетите на опала и смълчанието445: А. Е. баш мистикът? И за оная жена Блаватска, от която започва всичко. Приятна стара чанта, пълна с хитрини и какво ли още не. А. Е. казал на някакъв янки, дето пристигнал да го интервюира, че по тъмно в малките часове на деня си ходил при него да го разпитваш за различните нива на съзнанието. Магенис обаче смята, че ти просто си си правил майтап с него. Той, Магенис де, е човек с много висок нрав.
435
Срв. „И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му.“ Матей 6:34.
437
И Хенри Гратън (1746–1820), и Хенри Флъд (1732–1791), и Едмънд Бърк (1729–1797) били известни с красноречието си оратори в Парламента.
438
Алфред Хармсуърт (1856–1922), родом от Чапелизод, западно от Дъблин, е известен вестникарски издател, който твърдял за себе си, че единствен издава „вестника на бъдещето“.
439
Не братовчед, но Джоузеф Пулицър (1847–1911) е бил негов много близък приятел. Нюйоркската му редакция се е намирала на „Парк Роу“, а не на „Бауъри“, както е в текста. Тук заслужава да се спомене и пиесата „Нашият американски братовчед“, комедия от Том Тейлър (1817–1880), известна най-вече с това, че когато убиват американския президент Линкълн в театъра, той е гледал именно тази пиеса.
441
„… че в този момент вашата дъщеря и арапът правят онова, двугърбото животно!“ „Отело“, първо действие, първа сцена.
444
Тук Джойс греши, тъй като „Мойсей“ на Микеланджело се намира в църквата „Сан Пиетро в окови“, а не във Ватикан.
445
„Опал“ и „смълчание“ са любимите поетически думи на А. Е., употребявани също така и от младите му подражатели сред поетите.