И той да говори за мен? Какво ли е казал? Какво е казал? Какво е разправял за мен? Хич не питай.
— Не, благодаря — рече професор Макхю и отпъди с ръка поднесената му табакера. — Чакай, чакай. Нека ти кажа нещо. Най-добрият пример за изящна реторика, която съм чувал, бе една реч на Джон Ф. Тейлър в университетското историческо дружество. Господин съдията Фицгибън, настоящият председател на Върховния съд, бе взел думата, а обсъжданата тема бе едно есе (много напредничаво за онова време), в което се ратуваше за възраждането на ирландския език.
Обърна се към Майлс Крофорд и рече:
— Знаеш го Джералд Фицгибън, нали? Значи можеш да си представиш стила на неговото изказване.
— Слуховете твърдят, че сега е заедно с Тим Хийли — намеси се Джей Джей О’Молой, — в състава на имуществената комисия на колежа Света Троица.
— Значи заседава заедно с едно сладурче в детска рокличка — рече Майлс Крофорд. — Продължавай. И какво?
— Именно тази негова реч, забележете — рече професорът, — го показа като завършен оратор, който със сдържано високомерие съумя да излее в изтънчени слова, няма да кажа гнева, но обидата на гордия човек от това ново движение. Защото навремето то беше ново движение. Бяхме слаби и затова презирани.
Стисна за миг дългите си тънки устни, но в желанието си да продължи вдигна разперена длан към очилата си и с треперещ палец и безименен пръст леко докосна черните рамки, за да ги намести на фокус.
С равен делничен глас се обърна към Джей Джей О’Молой:
— За да отиде там, трябва да знаете, Тейлър се бе надигнал от болнично легло. Че предварително си е подготвил речта, това не го вярвам, защото наоколо нямаше дори един стенограф. Мрачното му изпито лице бе обрамчено от набола рехава брада. Носеше разхлабена широка вратовръзка и изобщо приличаше (макар че само приличаше) на мъртвец.
Ненадейно, ала бавно извърна взор от Джей Джей О’Молой към лицето на Стивън, после го сведе към земята и затърси нещо. Като оклюма глава, видя се протритата му ленена яка, замърсена от оредялата му четина. Като продължаваше да търси, рече:
— Когато Фицгибън приключи речта си, Джон Ф. Тейлър се изправи да му отговори. Съвсем накратко, доколкото си спомням, горе-долу каза следното…
Вдигна глава рязко и непоколебимо. Погледът му отново се вглъби. Обезумели рибки заплуваха напред-назад в дебелите лещи на очилата му, панически търсеха изход.
И той започна:
— Господин председател, дами и господа: С голямо възхищение изслушах забележките, отправени към младежта на Ирландия, току-що изказани от моя начетен приятел. Изведнъж ми се стори, сякаш бидох пренесен в една страна далеч оттук, в една епоха, далеч от нашата, сякаш се бях озовал в древен Египет и стоях заслушан в словата на първожреца на онази далечна земя, наставляващ младенеца Мойсей.
Слушателите му държаха цигарите си вдигнати във въздуха, а димът им се виеше като крехки стъбла, които ведно с напредването на речта му се закълбяха в разцъфнал цвят. И нека къдравият жертвен дим446. Предстоят думи на благородство. Внимание. Самият ти би ли опитал перото си в подобно начинание?
— И ето, стори ми се, че долових гласа на онзи египетски първожрец, да извисява интонация с подобна надменност, с подобна гордост. Чух думите му и техният смисъл ми се разкри.
Проумях, че само доброто може да стане лошо, докато абсолютното добро или пък недотам доброто, то не може да стане лошо. О, по дяволите! Това е свети Августин.
— Защо вие, евреи, не приемете нашата култура, нашата религия и нашия език? Вие сте просто племе празноскитащи пастири, докато ние сме могъщ народ. Вие нямате нито градове, нито богатства, докато нашите градове са кошери на човешкия род, а нашите галери — триреми и квадриреми — натежали от всякаква стока, — порят водите на опознатия от нас глобус. Едва надигнали сте се от недрата на примитивното, докато ние имаме литература, жречество, вековна история и политика.
Нил.
Дете, мъж, изображение447.
Край бреговете на Нил са коленичили двете Марии над бебето448, край люлката му от папур: мъж в битката сърцат и гъвкав: с рога от камък449, брада от камък, сърце от камък.
447
Развитието на Мойсей от „рогозения ковчежец“ (тръстено кошче), укрит в тръстиката на река Нил, до статуята на Микеланджело.
448
Тук очевидно се прави аналогия между Мойсей (скрит в тръстиката от две жени — майка му и нейната сестра) и двете Марии пред гробницата на Иисус.
449
Статуята на Микеланджело представя Мойсей с рога, както и много други негови изображения от средновековието. Тази широко разпространена заблуда се дължи на грешка при превода на Стария завет. Когато Мойсей слиза от планината Синай староеврейската дума „qaran“, която в буквален превод означава „излизат рога“, би трябвало метафорично да се преведе като „излизат лъчи“ от лицето му. Грешката е поправена по-късно, но в много от тези първи изображения Мойсей наистина се явява с рога, както е според описанието в Стария завет.