— Молите се на местни невзрачни идоли, докато нашите храмове внушителни и загадъчни, са домове на Изида и Озирис, на Хор и Амон Ра. Ваши са робството, още вечният страх и смиреността, докато ние владеем мълниите и моретата. Израил е слаб и малобройни са неговите чада, докато Египет разполага с войнство силно и страшни са неговите оръжия. Надничари и номади, тъй ви зоват: и трепери светът само името ви като чуе.
Глухо гладно оригване секна речта му. Ала той дръзко надигна глас да го надвика:
— Но знайте, дами и господа, ако младият Мойсей се бе вслушал и приел това схващане житейско, ако бе преклонил глава и воля, ако бе прекършил духа си пред презрителното предупреждение, тогава той нивга не би извел избрания народ от дома на робството, нито би следвал дене облачния стълб450. Никога не би говорил с Всевишния сред мълнии на върха на планината Синай, нито, докато се връщал от планината, лицето му щяло да изпуща зари, задето е понесъл в ръце каменните плочи на откровението, издълбани от двете страни с писмото на низвергнатите.
Млъкна, изгледа ги, наслади се на тишината.
Джей Джей О’Молой рече без жалост в гласа си:
— Ама е умрял, без да види Обетованата земя451.
— Внезапно… на мига… макар… след продължително… боледуване… като често… преди това… доста храчел… смърт… — заяви Ленехан. — Но вече имал голямо бъдеще зад гърба си.
Банда боси крака се втурна по коридора и изтопурка нагоре по стълбите.
— Това се вика оратор — обади се професорът. Никой не понечи да му противоречи.
Отнесени от вихъра. Тълпите, сбрани в Малахмаст и Тара на древните крале452. Миля след миля се точат в редици от дверите на слуха. Думите на трибуна прогърмяват, после вятърът ги понася и пръсва в четирите посоки на света. Цял народ приютен в гласа му. Мъртъв шум отшумял. Хрониките на акаша453 за всичко, което някога някъде е било. Възлюбете и възславете го: мен повече ме няма454.
Имам пари.
— Господа, — обади се Стивън — разрешете като следваща точка в дневния ред да предложа закриването на това събрание.
— Какво предложение! Чак дъхът ми секна! Да ни би по някаква случайност туй да е френски комплимент455? — попита господин О’Мадън Бърк. — И то в тозчас, така си мисля аз, когато каничка вино, метафорично речено, е най-сладката награда зарад задуха в хана.
— Тъй да бъде и да се запише, че тука на мига решението е решено. Които са за, да кажат да — провикна се Ленехан. — Другите да кажат не. Обявявам решението за единодушно. А коя в частност пивница ще покорим?… Лично аз гласувам за Мунис.
И мигом ги поведе напред със следното увещание:
— Категорично ще откажем да опитваме от огнените води, нали така? Точно така, няма да го бъде! По никакъв начин на начините!
Господин О’Мадън Бърк се затича да не изостане от тайфата, включи се в съюзническия щурм заедно с чадъра си и настървено се провикна:
— Ела насам, Макдъф, на смъртен бой!456
— Цял бащичко! — рече редакторът и шляпна Стивън по рамото. — Да вървим. Мамка му, къде са ключовете ми?
Претърси джоба си и извади оттам смачканите, написани на машина листове.
— Шап. Знам, бе. Ще стане. Ще влезе в броя. Къде са ми ключовете? Добре, давай да вървим.
Напъха листовете обратно в джоба си и влезе във вътрешната стаичка.
Джей Джей О’Молой, който се канеше да го последва, тихичко се обърна към Стивън.
— Надявам се да доживееш публикуването на шапа във вестника. Майлс, момент!
Влезе във вътрешната стаичка и побърза да затвори вратата след себе си.
— Хайде, Стивън — подкани го професорът. — Всичко е наред, нали? Пророчески видения, нали. Fuit Ilium!457 Плячкосването на Троя от ветрове все брулена. Царствата от тоя свят. Днес владетелите на Средиземноморието са само прости фелахи458.
Първото вестникарче изтопурка надолу по стълбите буквално по петите им и изхвърча на улицата с вик:
— Специално издание за конните надбягвания!
450
Срв. „А Господ вървеше пред тях дене в облачен стълб, като им показваше пътя, а ноще в огнен стълб, като им светеше, та да вървят и дене и ноще.“ Изход 13:21.
451
Старозаветните коментатори и досега спорят какво може да е прегрешението на Мойсей, поради което Бог не го допуска да влезе в Обетованата земя. (И рече му Господ: ето земята, за която се клех на Авраама, Исаака и Иакова, думайки: „на твоето семе ще я дам“; Аз ти дадох да я видиш с очите си, ала в нея ти няма да влезеш.) Отговорите са много и различни. Тук по-важен е паралелът между Мойсей — Обетована земя и О’Конъл — Свободна Ирландия. И двамата не доживяват да видят онова, на което са посветили живота си.
452
Това са двете места, където са се състояли многолюдните митинги (между петстотин хиляди и един милион души! — в зависимост от това дали данните идват от англичани или ирландци), на които говорел О’Конъл, но думите му, както се вижда от текста по-долу, били пръснати. Ораторският му успех в крайна сметка не дава плодове.
456
Перифраза от „Макбет“, пето действие, осма сцена. В контекста обаче фразата е просто клише. Подмятането на цитати, които говорят за начетеност, издава провинциалния комплекс на ирландците, които се мъчат да докажат, че макар и потиснати, не са втора ръка хора. И Стивън страда от същия комплекс, но неговите цитати поне са част от вътрешния му монолог.
458
Фелахи се нарича заседналото земеделско население в Египет и други арабски страни. Тук очевидно се намеква, че гърците от „владетели на Средиземноморието“ са заприличали на своите извечни врагове турците. По онова време Турция е далеч по-голяма сила от Гърция.