— Би ли му казал да ме цуне по гъза? — отвърна му Крофорд и разпери ръце за по-голяма убедителност. — Кажи му го право в лицето.
Нервничък ми изглежда. Не иска да си има неприятности. Всички са поели към пиячката. Ръка за ръка. Капитанската фуражка на Ленехан лети припряно към авантата. После празни приказки. Дали пък тоз Дедалус не е главният подстрекател. Днес се е издокарал с хубави обувки. Последния път, като го видях, петите му зееха. Ама някъде в кал е газил. Немарлив човек. Чий го е дирил в Айриштаун?
— Ами — рече господин Блум и отново лепна поглед върху редактора, — ако успея да взема макета, предполагам ще се уреди за едно малко параграфче. Мисля, че няма да се отметне. Ще му кажа…
— Разрешавам му единствено да ме цуне по кралския ми ирландски задник! — изкрещя Майлс Крофорд през рамо. — Когато пожелае, така му кажи.
Докато господин Блум стоеше и обмисляше предложението, онзи се фръцна красноречиво и бързо се отдалечи, тъкмо преди Блум да се усмихне.
— Nulla bona461, Джак — каза той и вдигна ръка до брадичката си. — Дотук съм затънал. Самият аз съм останал без пукнат грош. Ей на, миналата седмица търсех под дърво и камък някой да ми заеме нещичко. Трябва да се задоволиш само с желанието ми за помощ. Съжалявам, Джак. Какво не бих дал да ти намеря пари отнякъде.
На Джей Джей О’Молой му увисна ченето, но продължи да върви тихомълком. Настигнаха другите и закрачиха редом с тях.
— Като изяли пачата и хляба и избърсали двайсетте си пръста в хартията, в която преди това бил завит хлябът, те се приближили до перилата.
— Нещо тъкмо за теб — обясни професорът на Майлс Крофорд. — Две стари дъблинчанки на върха на Нелсъновата колона.
— О, това си го бива — рече Майлс Крофорд. — Ще стане от него материалче. Към панаир поели, на кръчма налетели, а? Две дърти умници, проскубани лисици, и после к’во?
— Ала изведнъж се уплашили, че колоната може да падне — продължи да разказва Стивън. — Зърнали покривите и взели да спорят кой на коя църква е: синьото кубе на Ратмайнс, ей там на църквата Адам и Ева, и на Сейнт Лорънс О’Тул462. Но ето че им се завило свят и вдигнали поли…
— По-леко, по-леко — смъмри го Майлс Крофорд, — без поетически волности, моля. Намираме се в епархията на самия архиепископ.
— Чучнали върху карираните си фусти и се зазяпали в статуята на едноръкия прелюбодеец463.
— Едноръкият прелюбодеец! — повтори професорът. — Това ми харесва. Разбрах намека ти. Разбрах го много добре.
— Обаче вратовете им се схванали — продължи Стивън, — почувствали се страшно уморени, не им се говори, не им се гледа ни надолу, ни нагоре, нито въобще. Сложили плика със сливи помежду си и взели мълчаливо да похапват от него, като от време на време забърсвали с носна кърпа лепкавия сок, дето се стичал от устата им, и бавно плювали костилките помежду пречките на перилата.
За край Стивън се изсмя с припрян младежки смях464. Като го чуха, Ленехан и господин О’Мадън Бърк се обърнаха, кимнаха и оглавиха тайфата право към кръчмата на Муни.
— Това ли е всичко? — попита Майлс Крофорд. — Ами свършвай тогава, преди да са направили някоя друга дивотия.
— Напомняш ми за Антистен465 — рече професорът, — ученик на софиста Горгий. За него никой не можел да каже кога е по-злъчен, когато говори за другите или когато говори за себе си. Бил е син на благородник и крепостничка. Написал книга, в която отнел палмата на красотата от красивата Елена и я връчил на покорната Пенелопа.
Покорната Пенелопа. Пенелопа Рич466.
Приготвиха се да прекосят улица О’Конъл.
На различни места по всичките осем линии трамваите са спрели на място, щръкналите на гърба им лири не помръдват, а иначе са поели към или от Ратмайнс, Ратфарнам, Блакрок, Кингстън и Далки, Сандимаунт Грийн, Рингсенд и Сандимаунт Тауър, Донибрук, Палмерстън Парк и Горен Ратмайнс, всички застинали, кротнали поради късото съединение. Наемни файтони, каруци, товарни фургони, пощенски коли, частни карети, цели платформи върху които дрънчат и се клатят касети, пълни с газирана минерална вода, почукват се, залитат, аха да изпаднат, докато конете препускат безмилостно.
461
Никакво имущество (лат.) — изразът се употребява в съда в потвърждение на това, че длъжникът не притежава нищо, което може да се конфискува или ипотекира, за да се покрият дълговете му.
462
Римокатолическа църква, кръстена на въпросния ирландски светец и архиепископ на Дъблин (1132–1180), който до голяма степен дължи славата си на това, че противодействал на англо-норманското нашествие на Ирландия.
463
Лорд Нелсън загубва едната си ръка в неуспешната битка при Санта Крус де Тенерифе, Канарските острови (1797). През 1798 г. Нелсън има връзка с Ема Хамилтън, съпруга на британския посланик в Неапол, от която има и дете. Връзката представлява един от най-големите скандали за времето си.
464
Както се вижда, историята на Стивън няма край, нито поука, нито някакво заключение. Същото важи и за много други изречения, описания и развития в тази глава. Всичко е някак възпрепятствано и осуетено, също както и пътуването на Одисей към Итака, която е пред очите му, когато изпуснатите от меха ветрове го връщат обратно. Тоест нищо не стига до своя край, всичко остава недовършено и недоизказано.
465
Антистен от Атина (455–360 пр.Хр.) — старогръцки философ, първоначално ученик на софиста Горгий, по-късно става ученик и последовател на Сократ. Книгата, за която става дума по-долу, е просто една патетична реч, именувана „За Елена и Пенелопа“.
466
Това е жената, в която, както се твърди, сър Филип Сидни (1548–1586) бил влюбен. Била обект на мъжкото му, но като че ли повече на литературното му внимание. Тя е Стела в „Астрофел и Стела“. Тук намекът е за това, че животът й е бил пълна противоположност на този на Пенелопа.