Боже Господи, роклята на това клето дете мяза на парцал. Недохранена, личи си. Картофи с маргарин, маргарин с картофи. По-нататък ще го усети. Доказателството на пудинга479. Подкопава организма.
Тъкмо стъпи на моста О’Конъл, и едно кълбо пушек блъвна изпод парапета. Корабчето на пивоварната с тъмното експортно пиво. За Англия. Разправят, че морският въздух го довгорчава. Някой ден няма да е зле да се снабдя с пропуск от Ханкок и да разгледам тази пивоварна480. Цял един свят сама по себе си. Казани с портер, о чудесно! Вътре и плъхове плуват. Смучат пиячката, подуват се до пръсване, колкото куче стават. Пияни до смърт от портера. Надпиват се един друг кой повече носи, кой е по-голям плъшага. И после, нали си представяте какво пием! Мишлета в качета. Е, разбира се, то ако знаехме всичко.
Погледна към водата и видя силните криле и мощния плясък на кръжащите между сумрачните стени на кея чайки. В откритото море е по-бурно. Ами ако се хвърля от моста? Синът на Рубън Джей сигурно се е нагълтал с бая лайна481. Шилинг и осем пенса. Хм! Във всичко само комичното вижда. Пък и умее история да ти разкаже.
Снишиха се в полета си. Кльопачка търсят. Почакай!
Хвърли им смачканата на топка листовка. Самият пророк Илия низпослан с ускорение 9.8 метра в секунда идва. Никакво внимание. Топката заподскача по вълните, неудостоена и с капчица интерес, понесе се вихрено и се скри в пристана под моста. Значи не са чак толкова глупави. А когато от борда на Крал Ерин им хвърляше парченца от изсъхналия сладкиш, виж тогава как ги намираха и на петдесет метра зад кърмата. С акъл оцеляват. Закръжиха, запляскаха с криле.
Така пишат поетите, в края да звучи еднакво. Но виж, Шекспир не римува, пише бели стихове. Както речта естествено се лее. И мислите. Естествено и тържествено.
— Две ябълки за пени! Две за едно пени!
Погледът му се плъзна по лъскавите ябълки, наредени като войници върху количката. Сигурно са австралийски, иначе как по това време на годината. Корите им светят-блестят: лъскат ги с парцалче или носна кърпа.
Чакай. Ами тези клети птици.
Спря при старата ябълкарка и купи две банбърски кексчета за едно пени, разчупи твърдата им глазура и взе да хвърля късчетата в Лифи. И какво стана? Чайките, първо само две, се спуснаха безшумно, после и останалите, всяка от своята височина, стръвно връхлетяха на жертвата. И всичко изчезна. До троха.
Не се учуди на алчността и лукавството им, само потупа длани да паднат и полепналите по тях ситни като прах парченца. Никога не питаят подобни очаквания. За манна небесна. Карат само на месо от риба, да, така правят всички морски птици — и чайките, и гагарките. Понякога лебедите от Анна Лифи483 пристигат чак дотук и за какво — да напъхнат човки в перата и да не спрат да се пощят. Няма обяснение за вкусовете. Какво ли представлява лебедовото месо? Робинзон Крузо и до него е опирал.
Продължиха да кръжат, но вече подплясваха по-вяло. Няма да им хвърля нищо повече. Едно пени им стига. Пък и големи благодарности получих. Да бяха изкрякали поне веднъж. Освен това разнасят шап. Ако угояваш, да кажем пуйка, с мливо от кестени, такъв вкус ще има и месото й. Яж прасе и ще станеш като прасе. Защо тогава морската риба не е солена? Как става така?
Очите му потърсиха отговор в реката и тогава зърна как една лодка се полюшква на котва върху мазните вълни, които лениво облизваха насмолените й, изписани дъски.
Кайноу
11 шилинга
Панталони.
Хитро хрумване. Дали плаща на градската управа? Как въобще е възможно да се притежава вода? Тя винаги тече, никога не е една и съща, тя е потокът на живота, който следваме. Защото животът е поток. Всевъзможни места се оказват удачни за целите на рекламата. Онзи доктор шарлатанин, дето лекуваше от трипер, бе облепил с обяви всички градски писоари. Сега вече не ги виждам. Тайната гарантирана! Д-р Хай Франкс. Нищо не му коства, както между впрочем е и при учителя по танци Маджини, който крачи като крачеща реклама на самия себе си. Онзи пък си наемал хора да му ги разлепват, или сам си ги разлепвал тихомълком, като влезе да пусне една вода. Мъжкият дюкян нощем! Пък и мястото уцелил. СТИГА НА ПЛАКАТИ ПЛАЧ, СПЕШНО ТРЯБВА МИ ИЛАЧ! 110 БРОЯ. На тоя май бая му е припарило.
479
„Доказателството на пудинга е в изяждането му.“ — „Дон Кихот“, първа книга, седма глава.
480
Става дума за известната дъблинска пивоварна „Гинес“, в която през 1904 г. са работили три хиляди души.
481
През 1904 г. устието на река Лифи, която разделя Дъблин надве, е приличало по-скоро на клоака.
483
Така се нарича красивото горно течение на реката, западно и южно от Дъблин, но не и онази част, която е близо до устието. Виж бел. 12 по-горе.