— Като онази за пукнатото огледало на слугинята като символ на ирландското изкуство. Дяволски добра е.
Бък Мълиган срита Стивън под масата и продължи с мазен тон:
— О, Хейнс, ти да го чуеш какво мисли за Хамлет!
— Ама аз не се шегувам — отвърна Хейнс, като продължаваше да говори на Стивън. — Дойде ми наум, когато онази клета старица се появи.
— Ще спечеля ли от това? — попита Стивън.
Хейнс се изсмя, и, като взе меката си сива шапка от пръчките на хамака, рече:
— Виж, това вече не знам.
Отиде до вратата. Бък Мълиган се приведе към Стивън и му изсъска гневно:
— Сега вече му бръкна в джигера. Защо го изтърси?
— Че какво пък? — рече Стивън. — Нали ни трябват пари. Според теб от кого да ги измъкнем — от млекарката или от него? Давай да хвърляме ези-тура.
— Аз все му внушавам колко си готин — продължи Бък Мълиган, — след което ти пристигаш и мигом разваляш впечатлението с циничната си усмивчица и с йезуитския си песимизъм.
— Виж, зарежи ги тия — отвърна му Стивън, — няма надежда нито в нея, нито в него.
Бък Мълиган въздъхна печално и сложи длан върху ръката на Стивън.
— Само в мен, Кинч — рече.
Изведнъж промени тона си и додаде:
— Ако трябва да сложа ръка на сърцето си, ще кажа, че си напълно прав. Зарежи кой за какво го бива. Играй си с тях, както правя аз. Всички да вървят по дяволите! Дай да се измъкваме оттук.
Изправи се, тържествено развърза и свали халата си, после рече смирено:
— И Мълиган го съблякоха35.
Изпразни джобовете си върху масата.
— Ето ти сополивия парцал.
Сложи си колосана риза и предизвикателна вратовръзка, като същевременно им говореше, гълчеше ги, тях, както и полюляващата се верижка на джобния часовник. Пъхна ръце в скрина и взе да тършува, смъмри чистата си носна кърпа, че се крие и не ще да се покаже. Угризения. Боже, разбери, просто трябва да държим на образа си. Искам червеникавокафяви ръкавици и зелени обувки36. Противоречие. Противоречали си37? Е, добре — противореча си. Меркурий Малахия. Приказливите му ръце метнаха един поизмачкан черен снаряд.
— Ето ти и твоята шапка ала Латинския квартал — рече.
Стивън я улови и я сложи на главата си. Хейнс им подвикна от прага:
— Идвате ли, братлета?
— Готов съм — отвърна му Бък Мълиган и пое към вратата. — Побързай, Кинч. Май до шушка омете закуската. — Отмина надменен и важен, после съобщи с прискърбие:
— И като излезе вън, плака горко38.
Стивън взе ясеновия си бастун от мястото, където бе подпрян, тръгна подире им и, докато другите слизаха по стълбите, спря пред мудноподвижната желязна порта и я заключи. Пъхна огромния ключ във вътрешния си джоб.
От дъното на стълбата Бък Мълиган го попита:
— Взе ли ключа?
— У мен е — отвърна му Стивън и ги изпревари.
Продължи напред. Зад гърба си чуваше как Бък Мълиган удря с тежката си хавлиена кърпа по щръкналите стебла на папрати и треви.
— Долу, сър! Как се осмелявате, сър?
Хейнс попита:
— Плащате ли наем за кулата?
— Дванайсет лири — отвърна му Бък Мълиган.
— И то директно на военния министър — додаде Стивън през рамо.
Поспряха, докато Хейнс огледа кулата и накрая рече:
— Зиме сигурно е много мрачна. Мартело39, така ли й викате?
— Били Пит40 ги е построил тези кули — обади се Бък Мълиган, — когато французите са душели наоколо. Но нашата е омфал41.
— Каква, викаш, е твоята версия за Хамлет? — обърна се Хейнс към Стивън.
— О, не, повече не издържам! — изкрещя Бък Мълиган сякаш от болка. — Да не съм ви Тома Аквински, не мога да измъдря петдесет и пет първични първопричини. Не и преди да се заредя с няколко пинти.
Обърна се към Стивън и, като кокетно подръпна надолу връхчетата на жълтата си жилетка, рече:
— Кинч, и на теб ти трябват най-малко три пинти, нали така?
— Толкова сме чакали — рече Стивън апатично, — ще почакаме още малко.
— Но ти възбуди любопитството ми — рече Хейнс приятелски. — За някакъв парадокс ли става дума?
— Пфу! — изпъшка Бък Мълиган. — Отдавна сме надраснали Оскар Уайлд и парадоксите. Това е нещо много по-просто. С помощта на числата той доказва, че внукът на Хамлет е дядо на Шекспир. И че той самият е призракът на собствения си баща.
36
Това своеобразно облекло се свързва с модните в края на XIX в. декадентство, краен естетизъм и индивидуализъм.
38
Тук текстът подлежи на двояко тълкуване. От една страна Butterly е име на човек, който наистина съществува, както читателят ще се увери по-нататък в романа, но Бък Мълиган точно тук не го среща, затова асоциацията клони към думата „bitterly“ („горко“), откъдето и преводът. Срв. „И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе навън, плака горко.“ (Матей 26:75).
39
По името на нос Мартело в Корсика, където през 1794 г. англичаните много трудно превзели подобна крепост. Крепостите са били построени на ключови позиции по ирландското крайбрежие през 1803–1806 като отбранителни съоръжения в случай на френско нашествие по време на Наполеоновите войни.
40
Уилям Пит (1759–1806) — министър-председател на Англия, когато крепостите Мартело са били построени.