Ами ако той…
О, не!
Ами ако да?
Не… не.
Не, не. Не вярвам. Няма да посмее, нали?
Не, не.
Господин Блум продължи напред, вдигна паникьосания си поглед. Не мисли повече за това, рече си. Чак след един. Часовниковата топка на Пристанищна управа се бе обърнала надолу484. Дънсинкско време. Прекрасна беше онази малка книжка на сър Робърт Бол485. Паралакс. Така и не успях да разбера какво точно. Нали имаме свещеник. Мога да го попитам. „Пар“ е на гръцки: паралел, паралакс. Ментеб-сихоза така му викаше, преди да й обясня всичко за прераждането на душите. О, фантасмагории.
Господин Блум хвърли една „о, фантасмагории“ усмивка към двата прозореца на Пристанищна управа. В края на краищата тя е права. Напомпани думи за най-обикновени неща, заради едното им префърцунено звучене. Не може да се каже, че е голяма умница. Но виж, груба може да бъде понякога. Да избълва каквото не бива. И все пак не съм сигурен. За баритона Бен Дилън обичаше да повтаря, че гласът му бучал като бирен буретон. Че имал крака като бурета, и че пеел като в буре. Остроумно, нали? Другите го наричаха просто Биг Бен. Е, бирен буретон е къде-къде по-находчиво. С апетит като на албатрос. Говеждо филе ли рече? — Омиташе го без остатък. Силен мъж пък и много бира побираше, предимно Бас, екстра качеството486. Самият той беше като едно буре Бас. Я, виж ти, как хубаво се наредиха думичките, а?
Дълга процесия от облечени в бяло мъже маршируваше бавно към него покрай канавката, с алени пояси върху дъските. Хора-сандвичи. Приличат на свещеника от тая сутрин: съгрешили сме: нека страдаме. Изчете червените букви върху петте бели цилиндъра на главите им: Х.Е.Л.И.С. Уиздъм Хелис487. И-то изостана малко назад, отчупи си залък хляб изпод предната дъска, напъха го в устата си крадешком и продължи да крачи, дъвчейки. Нашата основна храна. Три шилинга, за да вървиш край канавките, да обикаляш цял ден улиците. Едва удържат дух и тяло на едно място, карат на сух хлебец и рядка супица. Май не са от хората на Бойл — не, нито на Макглейд488. Но от това бизнесът не потръгва. Предложих му аз да вземе да пусне по улиците един прозрачен фургон, а вътре две красавици — седят и пишат писма, край тях пълно с тетрадки, пликове, попивателни. Обзалагам се, че щеше да хване дикиш. Шикарни красавици пишат нещо си — това мигом лови окото. Всички ще се пръснат от любопитство какво толкова пишат. Значи курдисваш колата някъде и след миг вече са се скупчили около нея. Всички обичат да си навират гагата. Жените най-вече. Пусто любопитство. На солен стълб стана489. Той, разбира се, не го прие, само защото не го е измислил той. Или пък мастилницата — предложих му да бъде уж с петно, направено от черен целулоид. Но неговата представа за реклама е като за месните консерви на Плъмтри, поместена под некролозите, отделът за охладено месо. Не е нужно да ги лижете. Какво? Нашите пликове. Здрасти! Джоунс, накъде така? Не мога да се спра, скъпи Робинсън, бързам да си купя Кансел — единствената свястна гума за мастило, продава се от Хели’с лимитид, на улица Дейм осемдесет и пет. Добре, че се измъкнах от тая гнусотия. Ужасно неприятно е да събираш дългове от манастири. Транкила490. Там имаше една много миловидна монахиня. Забрадката й с крилца, лице с дребни изящни черти. Сестро? Сестро? Сигурен съм, че не й е провървяло в любовта. В очите й се четеше. Трудно е да се пазариш с такава жена. Май й прекъснах молитвите онази сутрин. Но и тя като че с удоволствие прие да пообщува с външния свят. Днес е голям ден за нас, тъй рече. Празникът на Нашата покровителка от планината Кармил. Пък и името й сладко: карамел. Тя разбра, да, мисля, че разбра от начина, по който. Ако се беше омъжила навремето, сега щеше да е доста по-различна. Май наистина нямаха пари. Въпреки това само в масло пържат. Лой не използват — за нищо на света. О, как ми прилошаваше от онази мазнина от пържено месо. Обичат си мирото — и отвън, и отвътре. Моли го опита, вдигна си воала. Сестро? Пат Клафи, дъщерята на собственика на заложната къща, и тя в манастир отиде. Разправят, че монахиня е измислила бодливата тел.
484
Часовникът на сградата на „Пристанищна управа“ имал голяма топка на метален прът, нагласена така, че да пада точно в един часа по обяд всеки ден. Дъблинчани смятали, че е свързан с обсерваторията в Дънсинк, и по него си сверявали часовниците.
485
Сър Робърт Бол (1840–1913), кралски астроном и директор на обсерваторията в Кеймбридж, Англия. Бол е роден и отрасъл в Дъблин. Известен е още като автор на много популярни книги по астрономия. Споменатата тук книга се нарича „История на небето“ (1885).
486
„Бас“ е много силна английска бира. Внасянето й в Ирландия през двайсетте години на XIX в. предизвикало голямо недоволство, дори бунтове.
488
Става дума за собственици на рекламни агенции — първият измислен, вторият действително съществуващ.