— О, живи-здрави, ще ми изядат ушите, Бог да ги пази — рече госпожа Брийн.
Колко ли деца имаше? Дали пък и следващото не е на път?
— Виждам, че си в черно. Да не би да…
— Не, не — отвърна й господин Блум. — Идвам от едно погребение.
И май се очертава цял ден да ходя погребален498. Кой умрял, кога умрял, от какво умрял? Отърване няма. Пък и тази загоритенджера сега.
— О, Боже Господи — възкликна госпожа Брийн, — надявам се, не е близък роднина.
Защо пък да не намажа малко от нейните съболезнования.
— Ами Дигнъм — отвърна й господин Блум. — Стар мой приятел. Умря съвсем внезапно, бедничкият. Май сърцето му се бе разтропало. Погребението беше тази сутрин. Гътна се човекът и толкоз.
— Тъжно е, когато губиш старите си приятели — рече госпожа Брийн, опечали женските си очи и премигна съчувствено.
Да приключваме с темата. Сега за мъжа й, но кротко:
— Как е твоят господар и повелител?
Госпожа Брийн забели и двете си огромни очи към небето. Поне те си бяха същите.
— Не ми се говори — рече тя. — От него и гърмящите змии бягат. Заровил се е в разни законници, търси клаузите за клеветничество. Ще ме умори тоя човек. Чакай да видиш.
Горещото вкусно ухание на телешки бульон и на току-що извадено от фурната топло-топло мармаладено руло ги лъхна откъм сладкарницата на Харисън. Силната обедна миризма погъделичка прегладнялата носоглътка на господин Блум. Винаги пресни сладкиши, с масло, с най-доброто брашно, кафява захар, о, как хубаво ще ми влязат с един горещ чай. Или пък от нея го лъхна? Босоног хлапак стоеше върху решетката на тротоара и вдишваше парите. Сигурно се мъчи да залъже къркорещите си черва. Какво ли чувства — удоволствие или болка? Обяд за едно пени. Ножовете и лъжиците вързани с вериги за масите500.
Отвори ръчната си чанта, кожата й напукана, на шапката — игла: човек трябва да внимава с тези неща. Може да ти избоде окото в трамвая. Взе да рови вътре. Чантата отворена. Виждат се пари. Моля, вземете си. Пощръкляват и шестпенсова монета да изгубят. Вдигат олелия до Бога. Съпругът реве и се заканва. Къде са десетте шилинга, които ти дадох в понеделник? Да не би да изхранваш семейството на малкия си брат, а? Носната кърпа сополива, шишенце с лекарство. Една таблетка е изпаднала. Тя какво всъщност?…
— Сигурно е новолуние — рече тя. — Тогава винаги нещо го прихваща. Знаеш ли какво направи снощи?
Ровичкащата й ръка замръзна на място. Прониза го с поглед, очите й — разширени от ужас, но все пак усмихнати.
— Какво? — попита господин Блум.
Нека говори. Погледни я право в очите. Вярвам ти. Имай ми доверие.
— Събуди ме посред нощ — каза тя. — Сънувал нещо, кошмар.
Лошо храносмилане, предполагам.
— И ми вика, че асо пика се качва по стълбите501.
— Асо пика ли? — учуди се господин Блум.
Извади от чантата си сгъната надве пощенска картичка.
— Прочети това — подкани го. — Получи го тая сутрин.
— Какво означава това? — попита господин Блум, след като взе картичката. П.И.?
— П.И. ли? Ами песента ти е изпята — разтълкува го тя. — Някой се мъчи да го предизвика, да го изкара от кожата. Срамота! Не му прави чест, който и да е.
— Точно така — съгласи се господин Блум.
Грабна си обратно картичката и въздъхна.
— И сега е тръгнал към кантората на господин Ментън. Възнамерява да предяви иск за десет хиляди лири — така ми каза.
Сгъна картичката, напъхна я в безпорядъка на чантата си и щракна закопчалката.
Същата синя рокля от шевиот, която носи вече две години, само дето платът е поизбелял. Минала е покрай най-добрите си дни. Косата над ушите — пооредяла. И тази старомодна шапчица с три стари грозда отгоре, колкото да отвличат вниманието. Обедняла аристокрация. Едно време се обличаше с вкус. Около устата й бръчки. Само година и малко по-възрастна от Моли.
Една жена мина покрай тях и я изгледа. Злобно. Суровият пол.
Той продължи да я наблюдава, като едва потискаше видимото си неудоволствие. Пак го лъхна остра пикантна миризма на чорба от телешка глава, на говежди бульон, на лютива супа с къри. Умирам от глад. Трохи от сладкиш върху ревера на роклята й: бузата й с размазана по нея пудра захар. Торта с ревен, обилно поръсена отгоре, с богат плодов пълнеж отвътре. Джоузи Пауъл, така се казваше, преди да се омъжи. Заедно с Люк Дойл в Долфинс Барн, шарадите, забавите, веселбите. П.И.: песента ти е изпята.
498
Блум очевидно намеква, че не може да се прибере вкъщи да се преоблече от страх да не свари Моли в обятията на Бойлан.
499
Тук Блум смесва две известни песни: „Ще го погребват утре“ на Феликс Макгленън и „В цъфналата ръж“ на Робърт Бърнс.
500
В сградата на Християнския съвет на улица „Аби“ раздавали храна за бедни срещу едно пени или половин пени. Хората се хранели прави на тезгях, към който с верижки били прикрепени и съдовете, и приборите.
501
При гледането на карти асо пика означава нещастие: завист, злоба, несполука, дори смърт.