Побързай да смениш темата.
— Виждаш ли се с госпожа Бофоа? — попита господин Блум.
— Да не би да питаш за Мина Пюърфой? — попита тя.
Да бе, аз пък си мислех за Филип Бофоа. Един от любителите на театъра. Мачъм често мисли си за майсторлъка. Пуснах ли водата? Да. В последното действие.
— Точно така.
— Току-що се отбих да попитам дали вече се е отървала. Лежи в родилния дом на улица Холс. Доктор Хорн я прие. Вече трети ден се мъчи.
— О! — рече господин Блум. — Ужасно съжалявам.
— Да — продължи госпожа Брийн. — А вкъщи я чака още цяла сюрия деца. Много тежко раждане, така ми каза сестрата.
— О! — ужаси се господин Блум.
Плувналите му в съчувствие очи попиха новината. Езикът му изцъка състрадателно. Тцъ! Тцъ!
— Ужасно съжалявам да науча тази вест — рече той. — Клетата жена! Три дни ли каза? Трябва страшно да се е измъчила.
Госпожа Брийн кимна.
— Взеха я по спешност още във вторник…
Господин Блум лекичко докосна лакътя й, за да я предупреди.
— Отдръпни се. Пусни човека да мине.
Кокалест мъж крачеше по бордюра откъм реката с отнесен вид и някак налудничаво втренчен в слънцето, което съзерцаваше през дебелото стъкло на монокъл с телена рамка. Малко кепе пристягаше черепа му. През ръката му преметната сгъната връхна дреха, бастун и чадър, които се поклащаха в такт с походката му.
— Виж го — рече господин Блум. — Винаги заобикаля уличните стълбове. Виж! Виж!
— Кой е той, ако не е неудобно да попитам? — рече госпожа Брийн. — Откачен ли е?
— Казва се Кашел Бойл О’Конър Фицморис Тиздал Фаръл502 — отвърна и господин Блум и се усмихна. — Гледай го! Погледни го само!
— Поне стълбове колкото щеш — рече тя. — Много скоро и Денис ще заприлича на него.
И спря насред мисълта си.
— Ето го и него — продължи. — Ще го настигна. Довиждане. Поздрави Моли от мен, не забравяй!
— Няма — обеща господин Блум.
Проследи я с поглед как се гмурна сред минувачите към витрините отсреща. Денис Брийн, с тесен окъсял редингот и сини платнени обувки се изниза от сладкарницата на Харисън, притиснал два тежки тома към гърдите си. Още малко и вятърът ще го вдигне във въздуха. Като едно време. Позволи й да тръгне редом, дори не се изненада, само вирна прошарената си брадичка към нея, а челюстта му защрака заканително, докато й нареждаше нещо със сериозен тон.
Мешуга503. Напълно откачен.
Господин Блум пое отново с лека стъпка, а пред погледа му продължаваха да се мержелеят прилепналото по черепа кепе, поклащащият се бастун, чадър и лека връхна дреха. Разиграва си коня както иска. Погледни го само! Ето, пак скочи на тротоара. И това е начин да преджапаш живота. А и оня стар космато-мъхнат лунатик с неговите труфила. Сигурно не й е лесно с него.
П.И.: песента ти е изпята. Бас държа, че това е или Алф Бергън, или Ричи Гулдинг. Залагам и последния си грош, че го е написал за майтап и най-вероятно в Шотландците. Зад ъгъла, до кантората на Ментън. Изблещените му като стриди очи се пулят срещу картичката. В шотландската кръчма ликуват.
Отмина редакцията на Айриш Таймс. Там сигурно са се получили и други писма за него. Имам желание на всички лично да отговоря. Удобна система за престъпниците. Шифърът. Сега са седнали да обядват. Там онзи чичко с очилата май не ме познава. О, остави ги засега, нека отлежават. Малко ли ми беше да се преборя с първите четирийсет и четири. Търси се интелигентна дама, владееща машинопис, да помага на един господин в литературните му занимания. Нарекох те лошо момче, защото не харесвам онзи другия свят. Моля те, кажи ми какво всъщност означава. Моля те, кажи ми какъв парфюм използва жена ти. Кажи ми, кой е сътворил света? Не спират да те обсипват с всевъзможни въпроси. А другата пък, Лизи Туиг. Моите литературни опити имаха шанса да бъдат поощрени от изтъкнатия наш поет АЕ (господин Гео Ръсел). Няма време косата си да среше, пийва изстинал чай, цялата от поезия погълната.
502
Известен дъблински чешит с прякор Ендимион, за когото Оливър Сейнт Джон Гогарти казва, че бил самото олицетворение на обърнатата с краката нагоре ирландско-дъблинска действителност.