Не и за мъртвородените, разбира се. Тях дори в регистъра не ги вписват. Много зор за нищо.
Колко смешни бяха двете с щръкналите си напред кореми. Моли и госпожа Мойзел. Две майки на разходка. Понякога белодробната туберкулоза утихва за известно време, после се връща с нова сила. И тогава изведнъж започват да изглеждат някак плоски! В погледа — покой. Нищо не ги трогва. Старата госпожа Торнтън беше весела добра душа. Всичките са ми като мои дечица, така казваше. От попарата първо в своята уста слагаше. Ох, колко е вкусно. Ам-ам-ам. Изкълчи си ръката, докато се мъчеше да извади сина на стария Том Уол. С това ще се запомни първата му поява пред публика. Главата му като на премирана тиква. Вечно намусеният доктор Мърън. Чукат му на вратата по всяко време на денонощието. За Бога, докторе-е-е-е! На жената й дойдоха спазмите. А после го карат с месеци да чака, докато си получи парите за услугата. За лекарското обслужване на жена ти, как за какво! Няма благодарност у хората. Ама докторите са човечни, повечето от тях.
Точно пред високите порти на Ирландския парламент513 ято гълъби се разхвърча. Малко да полудуват след обилния обяд. Върху кого да се изцвъкаме? Аз си избирам онзи в черно. Ето го. На ти курешка за късмет! Сигурно е много вълнуващо да го правиш във въздуха, отвисоко. Епджон, аз и Оуен Голдбърг как само се катерехме по дърветата край Гус Грийн, какви ли не маймунджилъци вършехме. Викаха ми скумрията.
Откъм улица Колидж се показа отряд полицаи, застъпваха на смяна, маршируваха в индийска нишка. Парадна стъпка, без да превиват колене. Пламнали от плюскане лица, плувнали в пот каски, пошляпват с полицейските си палки. След храна, заредили догоре шкембета с тлъста супа. Участта на полицая не е като да си в рая. Разделиха се на групи, за да се пръснат, козируваха и всеки пое обхода на своя квартал. Пуснаха ги на паша. Сега е моментът да му се метнеш на някой от тия, докато в шкембето му бълбука топла супа. Забиваш му един в обяда и готово. Друг полицейски отряд, в разстроен ред, зави покрай перилата на колежа Света Троица и тръгна към участъка. Право към пълните ясли. На нож срещу кавалерията! На лъжица срещу супата!
Мина под плагиатстващия пръст на Томи Мур514. Хубаво са го издигнали точно над градския писоар: стекли се отвред води. Трябва да има такива заведения и за жените. А не да търчат във всяка срещната сладкарница. О, за момент само шапката си да оправя. Няма по широката земя по-дъхава от тази долина, в пазвата си скътала реки с блестящи, стекли се отвред води. Особено в изпълнение на Джулия Моркън515. Запази красивия си глас до края. Май минаваше за ученичка на Майкъл Болф516, нали така?
Остана зазяпан в последната широкогъза куртка. Случва се и с опасни клиенти да се разправят. Джак Пауър, например, може разказ страшен да разкаже, нали баща му беше от цивилните доносници на полицията. Ако някой реши да им се опъне при ареста, после тая дързост му излиза през носа. В края на краищата, и на тях не им е лесно с тая работата, която вършат, особено на по-младите. Онзи полицай на кон, когато в колежа Света Троица удостояваха Джо Чембърлейн517 с почетна титла, не можеш да кажеш, че не си е заслужил парите. И още как! Копитата на коня му чаткаха зад гърба ни по протежение на цялата улица Аби. Добре че запазих самообладание и съумях да се шмугна в кръчмата на Манинг, иначе спукана ми беше работата. Здравата ни погна, няма шега. А после конят се подхлъзна и главата му изтрещя върху паважа, сигурно си е спраскал черепа. Не биваше да се водя по акъла на онези студенти по медицина, които ме повлякоха със себе си. И първокурсниците с четвъртитите си университетски шапки. Търсят си белята. Но точно така се запознах с младия Диксън, който след време превърза раната ми от ужилване в болницата Милосърдната майка, а сега е на улица Холс, където лежи госпожа Пюърфой. Колела в колелата518. В ушите ми още кънтят полицейските свирки. В един момент всички се разбягаха. Онзи обаче защо точно мен нарочи. Каза ми, че съм арестуван. Ала тогава онези се развикаха:
— Да живеят бурите519!
— Ура, ура, ура, три пъти ура за Де Вет!
— Джо Чембърлейн ще го обесим на киселица да виси!
513
Всъщност става дума за Националната банка на Ирландия, в чиято сграда се е помещавал ирландският парламент, преди да бъде разпуснат през 1800 г. след подписването на декрета за съюза.
514
Намек за това, че ирландският поет Томас Мур (1779–1852) е бил набеден от отец Махони, че известните му „Ирландски напеви“ представляват превод от френски и латински източници. Това е станало с нарочна статия, озаглавена „Мо шеничествата на Том Мур“.
„Стекли се отвред води“ е едно от стихотворенията в „Ирландски напеви“.
516
Майкъл Болф (1808–1870) — ирландски музикант, цигулар и композитор, включително на операта „Кастилската роза“ (1857).
517
Джоузеф Чембърлейн (1836–1914) — английски държавник, противник на политиката на самоуправление на Ирландия, поради което не се ползвал с популярност сред ирландците. Посещението му в Дъблин на 18 декември 1899 г. било посрещнато с масови протестни акции, ръководени от Джон О’Лиъри и Мод Гон в подкрепа на бурите и срещу англичаните в Англо-бурската война (1899–1902).
518
Освен цитат от книгата на пророк Иезекиил 1:16, това е и израз клише за сложните и неведоми взаимоотношения между хората.
519
Отново става въпрос за Англо-бурската война. Споменатият в следващото изречение Кристиан Р. Де Вет (1845–1922) е известен бурски пълководец.