Млади-луди: цяла тълпа глупци гърлата си дерат. Винигър Хил520! Духовата музика на млекарите. След още няколко годинки и всички тия ще станат магистрати и държавни чиновници. Зададе ли се война, ще се претрепят един през друг в армията да постъпват, същите, които довчера пееха дали на ешафод висок521.
Никога не знаеш що за човек е тоз до теб. Корни Келъхър си е направо един Харви Дъф522. Както и онзи Питър ли беше, Денис ли, или пък Джеймс Кари, който направи гафа да предаде непобедимите. И той член на градската управа. Подстрекава младите-зелените да влязат в конспирацията, да бъдат посветени, а през цялото време парите си получавал от тайните служби. От такъв като от огън да бягаш. И защо тези цивилни полицаи все слугинажа ухажват. По-лесно им е с мъж, на униформа свикнал. Наконти се нашичкият донжуан, опре я на задната врата, попритисне я, пораздърпа я. И какво следва в менюто? Кой тук джентълмен ви навестява? Младият господар какви ги говори? Любопитния Том523 през ключалката наднича. Тя му е мюрето. Млад студент с гореща кръв опипва дебелите й ръце, дето гладят прането.
— Тия твои ли са, Мери?
— Аз не нося такива неща… Престани, или ще кажа на гуспожъта. Прибира се по нощите.
— Велики времена идат, Мери. Само почакай и ще видиш.
— О, я ми се махай от главата с твоите велики времена.
И бардамите, и те стават за целта. Както и продавачките на цигари.
Идеята на Джеймс Стивънс524 е върхът. Познавал им е душичките. Дружинки от по десет, така че да не можеш да затриеш повече от собствената си десетка. Шин Фейн. Решиш ли да напуснеш, чака те ножът. Невидимата ръка. Останеш ли вътре — разстрел. Дъщерята на Търнки го измъкна от Ричмънд, при Лъск. Отседна в хотел Бъкингамски палас525, току под носа им. Същи Гарибалди.
Не може да си нямаш идол: Парнел. Артър Грифит е прям човек, ама разбра, че тълпата няма да го подкрепи. Те искат само да им блееш за нашата страна и колко е ненагледна. Врели-некипели. Като ония в чайните на Дъблински пекарни. Общества за дебати. Че републиката била най-добрата форма на управление. Че въпросът за родния език трябва да вземе превес над всякакви икономически проблеми. Нека дъщерите ви ги примамват у вас. Тъпчете ги с месо и пиячка до припадък. Като пуйка за Архангеловден. Ето, под кожичката на коремчето й слагам цяла китка мащерка да ухае. После ливни още една кварта масчица, преди да изстине. Прегладнели ентусиасти. Хлебче за едно пени, ако вървиш подир духовата музика526. Щом си се хванал месото на трапезата да разрязваш, време за молитви няма. Нали друг ще плаща най-вкусния сос в света. Накарай ги да се почувстват като у дома си. Я подайте насам кайсиите, или бяха праскови. Недалечният ден. Слънцето на самоуправлението изгрява от северозапад.
Усмивката му угасна, докато вървеше; черен облак бавно затули слънцето, засенчи и гордата фасада на Света Троица. Разминаваха се трамваи: влизат, излизат, дрънчат. Думите са ненужни. Нещата така или иначе си продължават; ден след ден; полицейски отряди патрулират, прибират се: трамваите също излизат, връщат се. Двамата откачени пак се шляят наоколо. Дигнъм го извозиха с каруцата. Мина Пюърфой, коремът й издут, ще се пръсне, лежи и пъшка, моли се да измъкнат това дете от нея. На всяка секунда някъде в света се ражда по едно. На всяка секунда умира по един. Откакто нахраних чайките, са минали пет минути. Значи триста са ритнали камбаната. Други триста са се появили на белия свят, да им измият кръвта, да ги избелят с кръвта на Агнеца, реват на възбог маааааа.
Цял град умира, друг се ражда и той да умре: появяват се, поминават се. Къщи, редици от къщи, улици, километри паваж, струпани накуп тухли, камъни. Минават от едни ръце в други. Този собственик, после онзи. Господарят никога не умира, така викат. Още ненатирили го, и другият вече цъфнал на мястото му. Уж със злато купуват, а златото пак у тях непокътнато. Някаква измама има тук. Трупа се в градовете, после златната му нишка се точи през вековете. Пирамиди насред пустинята. Построени на хляб и лук. Роби. Китайската стена. Вавилон. Големите камъни527. Кръгли кули528. Надгробна зидария, плъзнали пипала-предградия, паянтови постройки, вдигнати надве-натри, къщите-гъбки на господин Керван529, от единия въздух построени.
Никой нищо не представлява.
Това е най-лошият час на деня. Жизненост. Тъп и мрачен: ненавиждам този час. Чувствам се като сдъвкан и изплют.
520
Седалището на уексфордските бунтовници по време на въстанието от 1798 г., както и мястото на последното им поражение от англичаните на 21 юни 1798 г.
521
Става въпрос за песента „Бог да пази Ирландия“ от Т. Д. Съливан (1827–1914): „Дали на ешафод висок/ или на бойното поле/ за теб, Ирландийо, с любов/ ний кости ще положим в гроб.“
522
Персонаж от пиесата „Шогрон“ (1874) на ирландския драматург и популярен комик Дайън Бусико (1822–1890), където въпросният Дъф е полицейски доносник. Самият Бусико освен драматург е бил актьор, режисьор, както и много популярен изпълнител на женски роли, което става ясно по-нататък от текста.
523
Любопитния Том води началото си от една легенда от XI в. за лейди Годайва, която помолила съпруга си Леофрик, граф на областта Мерсия, да освободи народа от тежките данъци. Той се съгласил, при условие че тя мине на кон през градския пазар в Ковънтри съвсем гола, което тя направила. В знак на благодарност и от уважение към смелостта й жителите на града си останали вкъщи, за да не я гледат гола. Единствен Том Шивача не издържал, погледнал я и ослепял. Оттук и Любопитния Том.
524
Джеймс Стивънс наистина имал такава организация, при която пирамидата включвала десетчленки с един отговорник, като всички контактували директно и само с него. Отговорниците образували дивизионен център, а на върха на пирамидата се намирал Върховният съвет и само неговите членове били наясно със съществените въпроси в организацията. Това било направено, за да се предотврати достъпа на доносници, но в крайна сметка системата се оказала силно уязвима и това се разбрало по време на Фенианското въстание през 1867 г.
525
След бягството си от затвора в Ръчмънд и дългото укриване в Дъблин, от Лъск, малко селце северно от Дъблин, Стивънс се качил на корабче за пренасяне на въглища, което го отвело в Шотландия, а оттам с влак — в Лондон, където една нощ преспал в хотел „Палас“, а не в „Бъкингамския палас“, както иронично го нарича Джойс, близо до гара „Виктория“, откъдето поел първо към Франция, после към Америка.
526
В Армията на спасението (осн. 1865) предлагали хляб за едно пени на всеки, който се присъедини към тях, докато маршируват по улиците след духовата музика.
527
Известни праисторически камъни в Ирландия, които се издигат в кръг. Не се знае дали са друидски светилища или гробни ограждения.
528
Тези кули са запазени в страната и до ден-днешен, винаги в близост до старите ирландски манастири. Предполага се, че са били построени някъде от IX в. до XII в. и са използвани за наблюдателници и убежища по време на скандинавските набези.
529
Всъщност името на въпросния предприемач е Майкъл Къруан (а не Керван), известен със строителството на евтини жилища в зоната източно от парка „Феникс“ в западен Дъблин.