Залепи очи до окулярите. Нищо не виждам. Ако си представиш, че е там, сигурно ще можеш и да го видиш. Пак не го виждам.
Огледа се и, застанал между сенниците, изпъна дясната си ръка напред към слънцето. Отдавна се каня да опитам този номер. Да: напълно. Краят на кутрето му затули слънчевия диск. Трябва да е от фокуса, в който се събират лъчите. Е, ако сега имах слънчеви очила. Интересно. Много се говореше за слънчеви петна, още когато живеехме на улица Ломбард Уест. Били слънчеви изригвания. Тази година се очаква пълно затъмнение, някъде през есента.
Сега, като се замисля, онази топка май падаше според Гринич542. Нали часовникът беше свързан електрически с Дънсинк. Трябва да отида там някоя първа събота от месеца. Хубаво е обаче преди това да ме представят на професор Джоли или да подхвърля нещичко за семейството му. Дори само това стига: хората обичат да им правят комплименти. Най-неочаквано ласкателство. Благородник, ще се пръсне от гордост, че се е пръкнал от една случайна любовница на краля. Няма си прадядо, само прамама, затова пък бележита. Обсипвай с ласкателства де когото свариш. Ласкателството, то лесен път проправя. Не е възможно да нахълтам и още от вратата за краката: какво е това паралакс? Изхвърлете господина навън! О!
Отпусна безпомощно ръка.
Нищичко не знам. Прахосвам си времето. Мъглявини от газове кръжат, пресичат си орбитите, разминават се, задминават се. Все едно и също: бим-бам-бум. Първо газ, после газовете се втвърдяват, после се заражда светът, който изстива, после мъртвата маса се носи насам-натам, замръзва в скали и шоколадови скалички. Луната. Трябва да е новолуние, каза тя. Май да.
Отмина дворцовата шивачница La Maison Claire.
Чакай. Имахме пълнолуние в неделя през нощта преди две седмици. Значи сега е пак новолуние. Разхождахме се край река Толка. Не беше лошо за лунна гледка при Феървю. Тя си тананикаше: майска месечина сияе и нашепва — любов, любов. Той от другата й страна. Докосва я с лакът, с ръка. Отвръща й: светулка с лампичка малка блещука и също нашепва: любов, любов543. Докосват се, пипат се. Боцват се544. Въпрос. Отговор. Да.
Стига, стига! Било каквото било. Имало е да става.
Господин Блум, намалил ход, учестил дъх, отмина улица Адам Корт.
С тихо и дълбоко облекчение погледът му падна върху: посред бял ден, по средата на улицата се поклащат тесните като гърло на бутилка рамене на Боб Доран545. По време на годишния си запой, така казваше Маккой. Наливат се, за да могат да кажат или извършат нещо, или заради cherchez la femme.546 Поел към улица Кум със сводници и проститутки, а после до края на годината стои трезв като кютук.
Да. Така си и мислех. Хлътна в Емпайър. Изчезна. Само газирана вода ще го оправи. Там навремето Пат Канзела държеше кабарето Арфа, още преди Уитбред да се захване с театъра Куинс. И водевилите си ги биваше, само за мъжки момчета! Нещо от рода на представленията на Дайън Бусико с неговото пълнолунно лице и оръфано боне. От училище приятелки добри, вечно заедно, вечно три. Как лети времето! Под полата се подаваха червените му тесни клоунски панталони. Гуляи, запои, завален смях през слюнки, дъхът ни прогизнал от всевъзможна пиячка. Налей по още едно гориво, Пат! Кървавозачервени: къркачи до откос, кикот неистов, забулени в цигарен дим. Свали си бялата шапка, сър! Очите му изцъклено кървясали. Къде ли е сега? Може би проси някъде. Арфата, която ни изарфи на улицата, докара ни до просешка тояга547.
Тогава бях по-щастлив. Така ли беше наистина? Изобщо това сега аз ли съм? Бях на двайсет и осем. Тя на двайсет и три, когато се изнесохме от улица Ломбард Уест и тогава нещо прещрака, промени се завинаги. Не й харесваше, вече не искаше да го прави след смъртта на Руди548. Не мога времето да върна. Все едно вода в шепа да задържиш. Ти би ли се върнал назад? Да започнеш отначало? Би ли? Не си ли щастлив у дома, ти малък палавнико? Иска да направи нещо за мен, да ми зашие копчетата. Трябва да отговоря на писмото й. Ще го напиша в библиотеката.
542
Тук Блум поправя първоначалната си грешка. Часовникът наистина отмерва времето според Гринич.
544
Жаргон, който означава полово сношение. Въпросът се задава като единият бодва дланта на другия със средния си пръст. Същият жест се повтаря, ако отговорът е „да“.
547
Блум си припомня разорението на Пат Кинзела, който навремето бил собственик на мюзикхола „Арфата“ на улица „Адам Корт“.
548
За прекъснатия полов живот между Блум и жена му Моли след смъртта на сина им интерпретаторите дават две обяснения: първо, ширещото се по онова време суеверие, че здравето на детето идва от майката, а болестите — от бащата. И той не иска да създава деца при това положение. Друга група джойсоведи обаче твърдят, че мъжкото и женското у Блум, когото всички те схващат като андрогин, са така уравновесени за момента, че той не желае да нарушава този баланс. И двете версии звучат еднакво приемливо.