Улица Графтън, грейнала с пъстрите си сенници, го извади от унинието. Муселини и импримета, дами и важни вдовици, звън на сбруи, тропот на конски копита, заглъхващ някъде по калдъръма към фурната. Какви дебели глезени има онази там с белите чорапи. Дано дъждът й ги опръска догоре. Добре охранена селяндурка. Краката й досущ диреци. Такива ходят като спънати. Моли е като фиданка до тях.
Шляейки се, отмина витрината на Браун Томас, търговци на текстил. Водопади от коприна. Тънки, фини китайски платове. Артистично наклонена делва, от която се излива кървавочервен поплин: лъскава кръв. Хугенотите са донесли това по тия земи549. La causa е santa!550. Тара, тара. Един от великите оперни хорове. Тара. Да се пере в дъждовна вода551. Майербер. Тара: бом-бом-бом.
Игленици. Отдавна се каня да й купя един. Цялата къща е пълна със забодени къде ли не игли. Дори по пердетата.
Оголи лявата си ръка. Одраскано: май вече е заздравяло. Няма да е днес във всеки случай. Трябва да се върна за лосиона. Може би за рождения й ден. Юниюлиавгустсептември осми552. Почти три месеца има дотогава. Може би пък няма да иска такъв подарък. Жените остро не барват. Да не разполови любовта им553.
Лъскави коприни, богато надиплени фусти върху тънки месингови стойки, копринени чорапи, сияещи в отблясъци.
Няма смисъл да се връщам. Писано ми било. Разкрийте ми всичко писано.
Звънки гласове. Затоплена от слънцето коприна. Подрънкваща сбруя. Всичко за една жена, дом и къщи, паяжини от коприна, сребро, екзотични плодове, подправки от Яфа. Агендат Нетаим. Богатствата на света в краката й.
Топлата закръгленост на женска плът се вгнезди в ума му. Умът му вдигна ръце и се предаде. Връхлетя го парфюмът на плътни прегръдки. Тялото му неясно зажадня, безмълвно закопня да обича, да обожава.
Улица Дюк. Ето че пристигнахме. Трябва да хапна. В Бъртън. След това ще се почувствам по-добре.
Сви покрай магазина на Комбридж, все още преследван от плътския копнеж. Подрънкващ тропот на конски копита. Уханни тела, топли, меки, закръглени. Покрити с целувки, отдаващи се: в полята на знойното лято, в изпомачканите заплетени треви, в прогизнали от влага входове, върху неудобни канапета и скърцащи кревати.
— Джак, любов моя!
— Скъпа!
— Целуни ме, Реджи!
— Любими!
— Съкровище ненагледно!
С настръхнало сърце бутна вратата на ресторант Бъртън. Вонята го удари в носа и трепетно учестеният му дъх секна: остра миризма на месен сос и зеленчукова помия. Погледни, животните обядват.
Мъже, мъже, мъже.
Накацали по високите столчета край бара с бутнати назад шапки, или насядали край масите, провикват се за още хляб без доплащане, лочат и лапат лакомо. Устите им препълнени с воднява помия, очите облещени, бършат мазни мустаци. Един младеж с бледо лоено лице лъскаше със салфетка тенекиените си нож, вилица и лъжица. Да им лепне нови микроби. Друг, с омазано от сос детско лигавниче, подпъхнато около врата му, наливаше супа в гърлото си и клокочеше шумно. Трети плюеше обратно в чинията си: недосдъвкан хрущял: няма зъби, за да го сдъ-сдъ-сдъвка. Препечено на скара парче пържола. Напряга челюсти да го изгълта бързо. С тъжни очи на пияница. Отхапал е повече, отколкото може да глътне. И аз ли така изглеждам? Виждаме ли се както другите ни виждат? Гладният човек е сърдит човек. И зъби, и челюсти работят на пълни обороти. Не! О! Кост. Този Кормак, последният езически крал на Ирландия, от онова стихотворение, нали с кост се бе задавил при Слети, южно от Бойн. Какво ли е ял? Трябва да е било нещо много вкусно. Свети Патрик го покръстил в християнската вяра. Ама онзи май не я преглътнал докрай554.
— Печено говеждо със зеле.
— Една яхния.
Миризма на мъже. Взе да му се повдига. Охраненият, покрит със стърготини под, сладникавата топлина на цигарен дим и острият мирис на тютюн за дъвчене, разплисканата бира, бирена мъжка урина, спареният задух на нещо ферментирало.
Не, тук и хапка не бих могъл да сложа в устата си. Един точеше ножа си във вилицата, решен да омете всичко пред себе си, друг пък, престарял мъж, си почистваше зъбките. Лек спазъм от преяждане, после досдъвка вклинилите се между зъбите остатъци и ги глътна. Преди и след. Благодарствена молитва. Сравнете тоз портрет със този тука555! Набиват разкашкани, прогизнали от мазен сос залци хляб. Оближи си чинията, човече! Да се махам.
549
Хугенотите, които намират убежище в Ирландия в края на XVII в., се заселват предимно в Дъблин, както и в протестантския север. Те донасят със себе си текстилни станове, бои и техники за тъкане.
550
Каузата е свещена (ит.). Ария от операта „Хугеноти“ от Дж. Майербер. Правилното изписване на „кауза“ е cause, а не causa, както е в оригинала.
551
Очевидно Блум прочита това указание върху някои от платовете на витрината. Навремето се смятало, че за да не се измие боята от тъканите, те трябва да се перат в дъждовна вода, тъй като тя е по-мека.
552
Не е без значение това, че Моли Блум е родена на 8 септември, тоест в деня на Рождество на Пресвета Богородица.
553
Става въпрос за старо поверие, според което ако жена вдигне игла или друг остър предмет от пода, ще срещне нов любим. Жените отбягвали да го правят, за да не се раздвояват в чувствата си.
554
Тук историческите познания на Блум изглеждат доста объркани. Той очевидно си спомня поемата на Самюъл Фъргюсън „Погребението на крал Кормак“, според която крал Кормак се задавил с рибена кост. Но той не е бил „последният езически крал“, а според ирландската традиция крал-основател и първият законодател на Ирландия. Той прогласява Тара за столица и името му се свързва със златен век за Ирландия. Според легендите той наистина приел християнството, с което толкова разгневил друидите, че те пуснали демони да направят така, че Кормак да се задави, докато обядва със сьомга. Това става около 254–277 г., тоест преди появата на свети Патрик, който започва своята мисия в Ирландия около 385–461 г. и тогава се среща в Тара с тогавашния крал Легхер (Лиъри), който се съгласява единствено да не пречи на мисията му, затова и „не я преглътнал докрай“.