— Какво? — извика Хейнс и вдигна пръст към Стивън. — Той ли?
Бък Мълиган метна пешкира около врата си като епитрахил и, като се преви надве в разгулен смях, прошепна в ухото на Стивън:
— О, ти, сянко на Кинч Старши! Яфет42 търси баща си!
— Сутрин винаги сме уморени — обърна се Стивън към Хейнс. — Пък то е доста дълго за разправяне.
Бък Мълиган, който пак мина най-отпред, вдигна ръце във въздуха.
— Едната свята пинта сал може да развърже езика на Дедалус — изрецитира тържествено.
— Искам да кажа — Хейнс започна да обяснява на Стивън, докато крачеха подир Бък, — че тази кула и стръмнините наоколо ми напомнят някак за Елсинор. Скала, която надвесва се над собствената бездна, така ли беше?
За миг Бък Мълиган се извърна рязко към Стивън, ала нищичко не каза. В този ведър безмълвен миг Стивън видя себе си, облечен в евтин избелял траур, сред други, пъстроцветни одеяния.
— Това е наистина прекрасен разказ — подхвърли Хейнс и те отново спряха.
Очи, бледи като освеженото от вятъра море, още по-бледи, строги и разсъдливи. Господарят на моретата43 се загледа на юг към залива, в който не се виждаше нищо друго освен извития стълб дим на пощенското корабче, разточен на фона на ясно очертания хоризонт, както и една гемия, която лавираше край Мъглинските плитчини.
— Някъде съм чел и неговото теологическо тълкуване — продължи той някак объркано. — Идеята за Отца и Сина. Синът, който иска да изкупи вината пред Отца си44.
Лицето на Бък Мълиган мигом се разтегна в закачлива усмивка. Изгледа ги, добре избръснатата му челюст се отвори нехайно и нахакано, а очите му, ненадейно изпразнени от всякаква проницателност, замигаха с налудничава веселост. Заклати глава наляво-надясно като кукла, периферията на панамената му шапка запърха игриво, а той запя с тих и насмешлив глас:
Вдигна предупредително показалец.
Дръпна бастуна на Стивън като за сбогом и изтича до ръба на скалата, размаха ръце сякаш издути хриле или пък криле на човек, който се кани да полети, и продължи:
Подрипна пъргаво към Дупката Четирийсет Фута с размахани като криле ръце, заподскача енергично, а широкополата шапка на Меркурий пърхаше върху главата му разлюляна от свежия вятър, който донесе до ушите им отривистите му птичеподобни крясъци.
Хейнс, който се подсмихваше сдържано, застигна Стивън и му каза:
— Май не бива да се смеем на богохулствата му. Въпреки че самият аз не съм вярващ, така да се каже. Но понеже е голям веселяк, и сквернословията му изглеждат някак безобидни, нали? Как го нарече? Йосиф столаря ли?
— Това е така наречената Балада за Иисус Шегаджията — отвърна му Стивън.
— О! — възкликна Хейнс. — Значи и преди си я чувал.
— По три пъти всеки Божи ден след ядене — сухо му докладва Стивън.
— И ти не си вярващ, нали? — попита го Хейнс. — Искам да кажа вярващ в тесния смисъл на думата. Сътворение от нищото, всичките там чудеса, плюс личен Бог46.
— Според мен тази дума има само един смисъл — отсече Стивън.
Хейнс спря, извади лъскава сребърна кутийка, върху която блещукаше зелен камък. Натисна я с палец, тя се отвори с изщракване и я поднесе на Стивън.
— Благодаря — каза Стивън и си взе цигара.
Хейнс също си взе цигара и затвори табакерата с щракване. Пъхна я обратно в джоба на сакото си, а от жилетката си измъкна никелирана кутийка с прахан, която също отвори с изщракване, а след като си запали цигарата, сви шепи около пламъка на праханта и го поднесе към Стивън.
42
Става дума за роман от Фредерик Мариат (1792–1848), в който са описани приключенията на подхвърлено дете, което търси баща си. Яфет също така е и името на най-малкия син на Ной.
43
Има се предвид известната английска песен „Британия господства над моретата“, която възхвалява действително съществувалото надмощие на английския търговски и военноморски флот докъм 1914 г. Но е и намек за бог Посейдон, който непрекъснато пречи на Одисей да се върне в родната си Итака.
46
Намек за английското протестантство, според което всеки християнин трябва да осъществи лична връзка със своя Бог, без посредник помежду им, защото Бог е лично загрижен за всяка човешка душа.