Огледа още веднъж насядалите на бара и край масите обядващи и прищипа нос.
— Две бири насам!
— Сланина със зеле.
Един се тъпчеше със зеле, напъхваше го в устата с помощта на ножа си, сякаш животът му зависеше от това. Отлично ножово попадение. Само при вида му тръпки ме полазиха. По-добре с пръсти да набиваш. Разчленяваш трупове. Късаш крайник от крайник. Като втора природа му е. Роден със сребърен нож в устата556. Това е хитро, май. Или май не. Защото сребърен означава да си роден с богатство. А аз казвам нож. Не, алюзията се губи.
Един разпасан сервитьор събра лепкавите мазни подрънкващи чинии. Рок, съдебният пристав, застанал на бара, издухваше бялата пенеста грива от халбата си. Бая се бе надигнала, после пльокна в жълто петно до ботуша му. Един от клиентите, стиснал нож и вилица, подпрял лакти на масата, чакаше нетърпеливо втората си порция, втренчил поглед отвъд мазния вестник в кухненския асансьор за храна. Другият до него му подшушна нещо с пълна уста. Съпричастен слушател. Разточителни разговори. Причакъх го в Ънчестърската банкъ в пунделник. Ха! Сериозно?
Господин Блум вдигна колебливо два пръста, опря ги в устните си. Очите му сякаш казваха:
— Не, няма го тук. Или не го виждам.
Да се махам! Мразя мърльовци.
Отстъпи към вратата. Ще хапна надве-натри в ресторантчето на Дейви Бърн. Колкото да залъжа стомаха. Да не ме гложди отвътре. Нали добре си подложих на закуска.
— Насам! Печено с пюре.
— Пинта черна бира!
Всеки себе си гледа да уреди, със зъби и нокти. Всеки граби, грачи, глозга, гълта гадната гранива гнъс.
Излезе на чист въздух и сви към улица Графтън. Изяж или ще бъдеш изяден. Убивай! Убивай!
Да си представим, че някога ще дойде времето на комуната и нейните кухни. Всички в редица, застанали чинно с купичка и войнишко канче в ръка, чакат да им ги напълнят. Поглъщат съдържанието им насред улицата. Джон Хауърд Парнел по примера на ректора на Света Троица. Не ми говори за ректори и троици, за латински и гръцки бъбрици, нито за логика и теологика, нито дори за митологика. Всички са обесници, че и оттатък! Жени, деца, файтонджии, свещеници, пастори, фелдмаршали и архиепископи. Откъм улиците Ейлсбъри и Клайд, откъм бедняшките коптори и сиропиталищата в северен Дъблин кметът в красива каляска с дърворезба и позлата, старата кралица в инвалидна карета. А моята чиния празна. Моля, след вас и вашата общинска чаша. Като при чешмата на сър Филип Крамптън557. Изтрий микробите с носната си кърпа. Следващият ще я покрие с личните си гадинки. Отец О’Флин до един за смях ще ги направи. Опашките не спират. Всички се бутат напред, големия кокал да докопат. Деца се бият за остатъците. Трябва им казан чорба колкото целия парк Феникс. С харпун да ги ловят — плешки, бутове, месища. И да мразиш всички около себе си. В хотел Сити Армс менюто е тройно, казва тя. Супа, второ и десерт. Никога не знаеш чии мисли преживяш. А после кой ще измие чиниите и вилиците? Дотогава може би така ще стане, че всички с таблетки ще се храним. И зъбите ни ще закърнеят.
Май има хубави неща в това вегетарианство, защото каквото расте в земята, е по-вкусно и по-полезно, като например чесън, на който, вярно, вонят всички италиански латернаджии, още хрупкав лук, гъби и трюфели. А каква болка е това за животните. Да оскубваш пилета и да им вадиш вътрешностите. Горките добичета в кланицата, дето стоят и чакат касапската брадва да се стовари върху главата им, да я разцепи надве. Мууу. Клетите треперещи теленца. Меее. Олюляват се, още месец нямат. Телешко със зеле на фурна. В касапските кофи дроб, цоп, още пулсира. Я подай ония гърди от ченгела. Пляк на тезгяха. Сурова главичка и кървави кокали. Одрани стъклооки овце, закачени за бута, овчите им муцуни с полепнал по тях кървав вестник се сополивят кап-кап върху дървените стърготини отдолу. Пресукана като камшик карантия. Ей младеж, по-леко млати, ще ги зяносаш.
Гореща прясна кръв, препоръчват я за туберкулозни. От кръв винаги има нужда. Коварна болест. Да я излижеш, докато е още топла-топла, та чак дими, гъста и сладникава. Изгладнели духове.
О, аз наистина съм изгладнял.
556
Има се предвид английската поговорка „да се родиш със сребърна лъжица (не нож) в устата“, което означава да се родиш с късмет и богатство.
557
Под паметника, който в момента не съществува, е имало чешма с отпуснати от общината чаши за пиене.