И той влезе в ресторантчето на Дейви Бърн. Прилично заведение. Не обича да разговаря с клиентите си. Понякога им виква по едно-две питиета. Ама само във високосна, веднъж на четири години. Един път дори чек ми осребри.
Какво да си поръчам сега? И той извади часовника си. Я да видим. Едно шенди558?
— Здрасти, Блум! — обади се Флин Гагата откъм ъгълчето си.
— Здравей, Флин.
— Как върви животът?
— Типтоп… — Чакай да видя. По-добре да си поръчам чаша бургундско и… чакай да видя.
На вътрешната витринка бяха изложени сардини. Като ги гледа човек, слюнки да му потекат. Или пък сандвич? Нещо от свиня и нейните потомци, с горчица и хляб? Месо от консерва? С какво е пълен всеки дом без месните консерви на Плъмтри? С кавги. Що за тъпа реклама! Изтипосали я точно под некролозите. Плъмтри да му мисли. Може и Дигнъм да са го накълцали и консервирали. Специалитет с лимон и ориз, специално за канибали. Белите мисионери са прекалено солени559. Като свинско в саламура. Вероятно на главатаря му се полагат най-най-органите. Мисионерчето трябва да е било жилаво, нали все се бъхтят в земи незнайни. А жените на канибала тръпнат да видят като какъв ще бъде ефектът от неговото най-най? Живял е нявга негър чер, праведен и стар. Изял не щеш ли нещото на преподобния К’Оцкар. А с тях — кънти от смях. Един Бог сал знае с какво са фрашкани отвътре. Околоплодни мехури, захвърлени, изгнили шкембета и гръкляни, фалшифицирани с подправки и накълцани на ситно. Гатанка: открийте месото. Кашерно: никога не смесвай месо и мляко. Хигиена на храненето. Йом Кипур, пролетни пости: пролетно почистване. Войната и мирът често зависят от храносмилането на някой си там. Религии. Коледни пуйки и патки. Избиването на младенците. И похвалих аз веселбата; да яде, да пие и се весели560. После обаче в клиниката — фрашкано. Пълно с бинтовани глави. Сиренето смила всичко друго, освен себе си. Брей, същинска страхотия това сиренето.
— Един сандвич със сирене?
— Да, сър.
Бих взел и няколко маслини, ако ви се намират. Предпочитам италианските. Една хубава чаша бургундско, защо не? Да влезе сандвичът по-леко. И една хубава салатка с хладнокръвни краставички561. Том Кърнан ги умее салатените заливки. Влага страст и въображение. Чист зехтин. Мили ми сервира онзи котлет със стръкче магданоз отгоре. Вземи една глава испански лук. Бог е създал храната, дяволът — готвачите. Дяволски омар.
— Добре ли е жената?
— Много добре, благодаря… Реших да поръчам сандвич със сирене. Имате ли горгонзола?
— Да, сър.
Флин Гагата отпи от грога си.
— Пее ли още по концерти?
Погледни му устата. Може да свирука в собственото си ухо. А ушите му — клепнали. За музика ще ми говори! Сякаш нещо му разбира тиквата. Но по-добре да му отговоря. Нищо не ми коства. Ще й направя безплатна реклама.
— Ангажираха я в едно голямо турне, започва в края на месеца. Може и да си чул.
— Не, ама иначе прекрасно. Кой го организира?
Сервитьорът му сервира.
— Колко ще струва?
— Седем пенса, сър… Благодаря, сър.
Господин Блум наряза сандвича си на тънки дълги парченца. Преподобният К’Оцкар. По-лесно е отколкото да лееш лигави литании. И жените му петстотин на брой. Умрели си от кеф, ой, ой, ой.
— Горчица, сър?
— Благодаря.
Повдигна всяко жълтичко парче и цвъкна отдолу по едно петънце. От кеф, а? Разбирам. И после тъй се разшири, че с малък не опитваше дори.
— Кой го организира ли? — попита. — Май няколко компании заедно, нали знаеш. Съвместно инвестират, после делят печалбата.
— А, сетих се! — извика Флин Гагата, пъхна ръка в джоба и взе да чеше чатала си. — Кой ми каза, бе? Няма ли пръст в тая работа и Блейзис Бойлан?
Топла вълна от горчица го блъсна и затисна сърцето му. Господин Блум вдигна очи и погледът му падна върху злъчно облещения циферблат на часовника отсреща. Два. Като всеки кръчмарски часовник е с пет минути напред562. Времето лети. Стрелките препускат. Два. Абе няма още.
Коремът му се надигна изгладнял, после потъна навътре в него, и пак загладня с още по-силно щение.
Вино.
Отпи, вдиша от задушевния сок и, като заповяда на глътката си бързо да го пусне надолу, внимателно постави чашата обратно върху масата.
559
Популярна по онова време шега, че канибалите не искали да ядат белите мисионери, защото месото им било много солено.
561
Игра на думи с поговорката „студен като краставица“ (букв.), която означава „невъзмутим и безчувствен човек“.
562
Работното време на кръчмите било строго регламентирано. За да се избегнат забавяния и санкции, часовниците в заведенията били нарочно поставени с пет минути напред.