— Да — отвърна. — Всъщност той е организаторът.
Няма страх. Няма ум.
Флин Гагата подсмръкна и се зачеса. Изглежда, бълхите му и те набиваха в момента честно изработения си обяд.
— На него страшно му върви, така ми викаше Джак Муни във връзка с онзи боксов мач, когато Майлер Кийоу спечели срещу войничето от казармата Портобело. Майко мила, разправя ми как го нокаутирал в Карлоу…
Дано росната му цивка не цопне в чашата пред него. Не, изсмърка я навътре.
— Представяш ли си значи цял месец преди да излезе на ринга к’во прави. Пие сурови яйца до припадък и чака нови разпореждания. И никаква пиячка, ама никаква, ти казвам! О, за Бога, Блейзис знае к’во върши.
Дейви Бърн се изниза иззад бара по риза, напъхана в гащите му, и с два замаха на салфетката избърса устни. Като с херинга халосан. Усмивката му всяка точица поглъща, мигом в смисъл я превръща. От мазни приказки мазник е станал.
— Ето го нашичкия, мъж и отгоре — продължи Флин Гагата. — Я ни дай по една интифа за надбягванията.
— Мен не ме търси в тия работи, господин Флин — отвърна му Дейви Бърн. — На кон аз и топлийка няма да заложа.
— Виж, май си прав — кимна Флин Гагата.
Господин Блум подхвана нарязания на ивички сандвич от пресен бял хляб и започна да го яде с едва доловима погнуса: силна горчица и миризма на крака от зеленото сирене. Глътките вино погалиха небцето му. Не беше стипчиво. Сега, в това време, когато се простихме със студа, букетът му се усеща по-богато.
Хубаво тихо заведенийце. Тезгяхът от истинско дърво. Добре облицован. Красиви канелюри.
— Въобще не ме вълнуват тези състезания — подзе Дейви Бърн. — Като знам покрай тия коне що народ се провали.
Да бе, нали неговото се не губи. Има си лиценз да продава бира, вино и други спиртни напитки за консумация на място — най-сигурната лотария. Ези — аз печеля, тура — ти губиш.
— Верно казваш — съгласи се Флин Гагата. — Освен в случаите, когато имаш интифа. Сега вече няма честни спортове. Казвам ти, Ленехан знае нещо. Днес го увърта за Скиптър. Фаворитът е Зинфандел на лорд Хауърд де Уолдън, дето спечели в Епсъм. Морни Канън е жокеят. Преди две седмици можех да туря седем на едно срещу Сейнт Амант.
— Така ли? — обади се Дейви Бърн.
Пое към прозореца, пътьом взе малката касова книга и я запрелиства.
— Абе, бих могъл, сериозно — заподсмърча Флин Гагата. — Страхотия е тая кобила, казвам ти. Значи баща й е Сейнт Фръскуин. Спечели в оная буря, кога гърмя, та небето се продъни, абе на Ротшилд кобила да си. Беше й сложил вата в ушите да се не плаши. Синьо сако, жълто кепе563. Лош късмет извади големият Бен Долард с неговия Джон О’Гонт. Точно тогава и аз се прецаках. Абе, не ми се говори.
Отпи примирено и отчаяно, после прокара пръсти по жлебовете на голямата чаша без дръжка.
— А-а-а-бе! — въздъхна дълбоко.
Господин Блум се изправи, дъвчейки, и погледна въздишката му. Гагав тъпанар. Дали да му кажа за коня, дето Ленехан. Сигурно знае вече. По-добре да не го подсещам. Нека си пръска парите на вятъра. Глупакът и парите564. Цивката отново се проточи. С тоя студен нос жена не може да целуне. Знам ли, може и да им харесва. Как харесват бодливи бради. И ледени кучешки муцунки. Старата госпожа Райордан с териера Скай и неговия ръмжащ стомах в хотел Сити Армс. Моли го приласка в скута си. О, на мама голямото добро куче, бау-бау-бау!
Виното напои и разкашка сърцевината на хляба, след миг обля горчицата и вонливото сирене. Хубаво вино. Не съм жаден, затова усещам по-плътно букета му. От банята е. Малко ще хапна. После, към шест часа, вече мога да. Шест, шест. Дотогава вече ще си е отишъл. Тя…
Благият пламък на виното разпали кръвта във вените му. Имал съм нужда от това. Чувствах се така отпаднал. Очите му негладно заоглеждаха рафтовете с консерви, сардини и ярки рачешки щипки. Хората изнамират да ядат какво ли не. Измъкват храна от черупки, изчоплят с игла морски охлюви, късат от дървета, французите берат охлюви от земята, други от морето с въдица и стръв. Глупавите риби така и на нищо не се научиха хиляда години. Човек често не знае какъв риск поема, като си пъхва нещо в устата. Отровни плодове. Шипки и глогини. Викаш си кръгличко такова, значи става. Ярките цветове са все едно предупредителен сигнал. А и хората си предават от уста на уста и така повече се пазят. Първо го дай на кучето. Защото можеш да се излъжеш я по миризмата, я по вида. Плодовете често изкушават. Сладолед във фунийка. Крем. Инстинктът трябва да те води. Например онези портокалови горички. Откъде обаче изкуственото напояване. Блайбтройщрасе. Ами какво да кажем за стридите? Гнусни на вид като гъста храчка. Гадни черупки. Зор докато ги отвориш. На кого му е хрумнало? Хранят се с боклуци и канални нечистотии. Шампанско и стриди от Редбанк. Засилват половата активност. Афродизиак. Той беше пред Редбанк тази сутрин565. Стриди набива — на масата стар поплювко, ама в кревата не си поплюва. Не. В юни няма буквата р, значи никакви стриди566. Но от друга страна има хора, дето и вмирисано ядат. Заяк в гърне. Задушен. Ама първо трябва да го хванеш. Китайците ядат яйца на по петдесет години, отвътре сини и зелени567. Гощавка с трийсет блюда. Какво ли не можеш да забъркаш в тях. Така на някого му е текнало и за отровата. Мистериозни убийства. Онзи ерцхерцог, Леополд ли беше? Не. Да, или пък Ото, абе някой от онези Хабсбурги май? А кой беше онзи, дето обичал да яде пърхота от главата си? Най-евтиното ядене в града! Какво искаш, аристократи. После и другите, да не останат по-назад, и те гледат да им подражават. Мили също, тя пък разбиваше олио с брашно. Аз самият обичам да ям сурово тесто. Половината улов на стриди хвърляли обратно в морето, за да държат цената висока. Евтино ли е, никой не купува. Чер хайвер. Дават го тежко-тежко. Бяло рейнско в зелени бутилки. Голямо плюскане пада. Мадам, моля, опитайте това. Напудрена гръд, перли. Елитът. Каймакът на обществото. Трябват им изискани специалитети, за да минават за изискани. Отшелникът, виж, той с купа боб потиска смъдежа на плътта. Мой човек, знаеш ме, ела да хапнем. Кралска есетра568. Шерифът следи, за да може Кофи касапинът да тури ръка на де що има еленово и сърнешко в гората569. По право от предшественика. Уловиш ли нещо, половината му пращаш. А каква трапеза видях, като надникнах в кухнята на началника на държавния архив. Главният готвач с бял цилиндър на главата като равин. Фламбирана патица, лесно запалителна. Къдраво зимно зеле a la duchesse de Parme570. Не е зле да вписват в менюто и съставните продукти, за да знаеш какво ядеш. Много готвачи, хилава супа. Знам го от личен опит. Супите на прах Едуардс, подправени до непоправимост. Угояват гъски до оглупяване. Варят живи омари. Опитайте гъшия дроб, моля. Не е лошо да покелнерстваш в ресторант де лукс. Бакшиши, официални тоалети, полуголи дами. Госпожице Дюбидюс, позволете да ви прелъстя с морския си език, чисто филе с малко лимон. О, позволявате! От Дюбидюс към дибидюс. Сигурно е хугенотско име. Дю, дьо, ла, френска работа. Риба като риба, ама старият Мики Ханлън от улица Мур си скъсва задника, докато я улови, пари да печели, едно през друго, пръстът му все в рибешки хриле заврян. Името си не може да напише — върху чека, че къде другаде, — изкривил уста, усилие велико, като че шедьовър на живописта сътворява. Тъп като галош. Ама галошът струва петдесет хилядарки в английски лири. Свети Мики Михаилееее!
563
Точно такива са цветовете на участващия в дербито Леополд дьо Ротшилд и кобилата му е спечелила при силна буря на 20 май 1904 г.
564
Поговорка, известна в английския език още от XVI в., според която рано или късно глупакът се разделя с парите си.
565
Навремето се е смятало, че комбинацията от стриди и шампанско действа като афродизиак. Най-добрите ирландски стриди се ловят в областта Редбанк, графство Клеър, по западното крайбрежие. А в Дъблин се намира ресторант със същото име, пред който Блум вижда Бойлан по-рано през деня.
566
Широко разпространено схващане, още от 1599 г., че не е здравословно, нито препоръчително да се ядат стриди през месеците, в чиито имена няма буквата „р“ (на английски, разбира се). Всъщност стриди се ядат целогодишно, но по време на размножителния период (въпросните месеци), вкусът им е доста влошен.
567
Китайците запазват патешките яйца, като ги заравят в земята за десет-дванайсет месеца. Яйцето минава през специален процес на ферментация, след което вътрешността му става твърда, белтъкът става син, а жълтъкът — зелен. Не са неприятни нито на вкус, нито на мирис. Най-редките и скъпоструващи екземпляри са тези, които са „най-узрели“, тоест престояли максимално дълго под земята.
568
Есетрата, която се намирала в английски териториални води, била обявена за собственост на короната от Едуард II, крал на Англия от 1307 г. до 1327 г.
569
Става дума за това, че полицейските шефове във всяко графство са имали задължението да следят за спазването на ловните закони и издадените разрешителни.