Аз. Тогава и сега.
Заклещени, мухите продължаваха да жужат.
Сведеният му поглед проследи безмълвните вени на дъбовия тезгях. Красота: извивките му, извивките са красота. Закръглени богини, Венера, Юнона: извивките, от които светът се възхищава. Мога да ги видя в музея при библиотеката, наредени в кръглата зала, голи богини. Помага на храносмилането. Не ги е грижа дали ги зяпат мъжете. Нека всички ги видят. Никога нищо не говорят, искам да кажа на такива като Флин. Но да кажем, че проговори, Галатея на Пигмалион, какви ще бъдат първите й думи? Простосмъртен! Ще го постави на мястото му. Сърбат нектар в трапезарията заедно с другите столуващи богове, златни прибори и посуда, лее се амброзия. Не е като да набиват обяд за шест пенса от варено овнешко с моркови и ряпа и шише евтина бира. Нектар е това, бе! Все едно да пиеш електрическа енергия: храната на боговете. Прекрасни женски форми, изваяни по кралски. Безсмъртна красота. А ние тъпчем храна през едната дупка, през другата излиза: храна, лимфа, кръв, лайна, земя, храна, както огняр пълни пещта. И те сигурно имат. Никога не съм поглеждал. Но днес ще надникна. Пазачът няма да ме види. Ще се наведа, уж съм изпуснал нещо на земята и ще погледна дали е така.
Откъм мехура му пристигна леко напомняне, че трябва да отиде дотам, та да не стане белята. С мъжка решителност изпи чашата си до дъно и тръгна, отдават се на простосмъртни, искат си като мъже, използват ги за любовници, младеж от нея дар получи, такава чест да му се случи.
Щом скърцането от обувките му заглъхна, Дейви Бърн вдигна очи от касовата книга и рече:
— Какво работи? Не беше ли нещо в застрахователния бранш?
— Отдавна се махна оттам — отвърна му Гагата. — Сега набира реклами за Фриман.
— На вид ми е добре познат — продължи Дейви Бърн. — Да не би нещо да го е сполетяло?
— К’во да го е сполетяло? — почуди се Флин Гагата. — Нищо не съм чувал. Защо питаш?
— Защото е в траур.
— Така ли? — озадачи се Флин Гагата. — Вярно бе, прав си. Нали го попитах дали всичко е наред у дома. Точно така, не бъркаш. Вярно, че беше в траур.
— В такива случаи никога не задавам въпроси — рече Дейви Бърн с много човещина в гласа си, — като видя, че някой е в траур. Само по-зле им става.
— Не е жена му във всеки случай — продължи Флин Гагата. — Видях го не вчера, оня ден, излизаше от млекарницата на жената на Джон Уайз Нолан, дето е на улица Хенри, с каничка сметана в ръка да я носи вкъщи на половинката си. Гледана жена е тя, само това ще ти кажа. Печени пилета.
— Добре ли му плащат във Фриман? — попита Дейви Бърн.
Флин Гагата сви устни.
— Сметаната не е от рекламите. Това, дето му плащат, и за пушена сланина не стига.
— Тогава как? — попита Дейви Бърн и вдигна глава от книгата.
Флин Гагата размаха пръсти във въздуха като жонгльор. После намигна.
— От гилдията571 ще да е — рече.
— Не думай! — отвърна му Дейви Бърн.
— Няма майтап — каза Гагата. — Древен орден, нов порядък. Приемаш — влизаш. Вход свободен само за свободни мъже. Светлина, живот и любов, чрез Бога. Те му дават по едно рамо. Това ми го каза един, ами… Няма да ти кажа кой.
— Това сигурно ли е?
— И още как, а иначе ордена си го бива — отсече Флин Гагата. — Като закъсаш и те са насреща. Знам един, дето се опитваше да се промъкне, ама там не се влиза току-тъй. Затворен кръг са, херметически затворен. Ама хубаво правят, дето не допускат жени.
Дейви Бърн се усмихнапрозяикимна, всичко наедно:
— Пчииихуууу!
— Има обаче една жена — продължи Гагата, — която се скрила в салонния часовник, ей тъй от едното любопитство, да види какво толкоз мистичничат. Ала за зла врага ония я подушили и на бърза ръка я заклели в майстор масон. Била от рода Сейнт Леже от Донерайл.
Дейви Бърн, след като най-накрая успя да сключи чене, каза с просълзени от прозявката очи:
— Ама сигурно ли е? Прибран, приличен човек като него, да не повярваш. Често се отбива насам, ама как веднъж не го видях да мине границата.
— Никога! И Господ не мож’ го накара да се насвятка — отсече Флин Гагата. — Почне ли се с преливането, той се изнизва. Не го ли виждаш как току поглежда часовника си? О, не си забелязал. Ако го поканиш да пийнете, първото нещо, което ще направи, е да си извади часовника да види дали му е времето. Бог ми е свидетел, тъй прави.