И обонянието им е по-развито. Непрекъснато отвсякъде ги връхлитат всевъзможни миризми. Подушват и всеки отделен човек. А през пролетта, през лятото: какви ли не миризми. И вкусове. Казват, че не можеш да дегустираш вино със затворени очи, нито когато си настинал. Освен това твърдят, че на тъмно и пушенето не доставяло удоволствие.
А с жена, например. Като нямат зрение, сигурно и свян им липсва. Ето, онова момиче, което минава покрай института Стюарт, гордо вирнала глава. Погледни ме. Не съм за изпускане. Сигурно е ужасно странно да не можеш да я видиш. Усеща я като форма в съзнанието си. Гласът, пламналите пръсти, когато я докосва, сигурно вижда очертанията й, извивките. Ръцете в косата й. Сигурно може да каже дали е черна, например. Чудесно. Да речем, че е черна. После продължава по бялата кожа. Усещането вече е друго. Усещане за бяло.
Пощата. Трябва да отговоря. Днес обаче не съм в настроение. Ще й изпратя пощенски запис за два шилинга и половин крона. Приеми моя скромен подарък. Ето, и книжарничката за канцеларски материали е наблизо. Чакай. Помисли, не бързай.
Нежно и бавно прокара пръст по косата си, сресана зад ушите. Отново. Като влакна от фина, фина слама. После пръстът му опипа кожата на дясната буза. Покрита с мъх. Не е достатъчно гладка. Най-гладка е кожата на корема. Наоколо никой, нали? Онзи вече сви по улица Фредерик. Сигурно отива да оправи пианото в танцувалната академия Левънстънс. Сега е моментът да си оправя тирантите.
Като мина покрай пивницата на Доран, пъхна ръка между жилетката на костюма си и панталоните, лекичко измъкна ризата си и опипа отпуснатата гънка на корема. Знам, че е бяло-жълтеникава. Трябва да опитам и на тъмно.
Издърпа ръката си и си оправи дрехата.
Клетият слепец! Още дете. Ужасно. Наистина ужасно. Какви ли сънища сънува, като не вижда нищо? Животът за него е сън. Къде е справедливостта? Да се родиш такъв. А и всички онези жени и деца навръх празника, тръгнали на екскурзия. Изгорели, издавили се в Ню Йорк576. Холокост. Карма наричат това преселение на душите заради извършени в минал живот грехове. Прераждането или нейното ментеб-сихоза. Боже, Боже, Боже! Жалко, колко жалко, някак трудно е да го проумееш.
Ето го и сър Фредерик Фолкинър, влиза в сградата на франкмасоните. Тържествен като Трой577. Наобядвал се е до пръсване на Ърлсфорт Теръс. Все приятели от едно време пресушават най-малко един магнум578. Сладки спомени за съда, за смешни заседания и престъпните полицейски хроники. И тогава взех, че го осъдих на десет години. Сигурно би запушил нос при аромата на моето бургундско. За тях само избрани сортове от добри реколти, годината — изписана върху прашното шише. Има си собствени разбирания за справедливост и ги демонстрира в градския съд. Доброжелателен дядка. Полицията според него, не ще и дума, пълни цели кашони със списъци на арестувани по всевъзможни обвинения, колкото да си отчете производствения план и да си вземе процента за преизпълнение. На такива отсича: кръгом и обратно! Но за лихварите е същинско страшилище. На Рубън Джей му дръпна такова конско, че му разката фамилията. Но той наистина е това, на което викат мръсен евреин. Голяма власт имат тия съдии. Свадливи стари пияндета с перуки. Все ръмжат сърдито като бяла мечка в топло време. И накрая: дано Бог се смили над душата ти579.
Ето и табелката. Базарът Майръс. Негово превъзходителство вицекралят на Ирландия. Нали днес сме шестнайсети. Набират средства за болницата Мърсър. За първи път Месия беше изпълнена с тази цел. Да, ораторията на Хендел. Дали да отида? Болсбридж. Майната му на Кийс. Какво толкова съм се лепнал за него като удавник, файда няма. Добротата ми се изчерпа. На входа все ще се намери някой познат.
Господин Блум стигна до Килдеърска. Първо трябва библиотеката.
Сламена шапка под слънцето. Светлокафяви обувки. Панталони с маншети. Той е. Той е.
Сърцето му се разтупка. Свий надясно. Към музея. Към богините. И той сви надясно.
Дали не бъркам? Май не. Не искам да поглеждам натам. С това пламнало от виното лице. Защо ми трябваше? Прекалено съм се разбързал. Да, по-полека. Просто си вървя. Не искам да поглеждам. Не искам. Продължавай!
Пое право към портата на музея с широки подплашени крачки, плахо повдигна поглед. Красива сграда. Дело на сър Томас Дийн580. Не ме ли следи?
576
Става въпрос за истински случай в нюйоркското пристанище, когато петстотин души, предимно жени и деца, загиват при пожар на борда на американски кораб по време на излет на ученици от неделното лютеранско училище „Сейнт Марк“. За трагедията Блум очевидно е прочел във вестниците.
577
Сравнението е с дъблинския архиепископ, преподобния Джон Томас Трой (1739–1823), ревностен католик, но настроен пробритански, който пръв осъжда въстанието от 1798 г.