— Всички тези въпроси са чисто академични — изпророкува Ръсел откъм мрачния си ъгъл. — Искам да кажа това дали Хамлет е Шекспир, или Джеймс I, или граф Есекс. Също като църковните спорове за историческата достоверност на Иисус. Изкуството е призвано да ни разкрива идеи, безформени духовни същности593. Най-важният въпрос относно едно произведение на изкуството е доколко дълбокосмислен е бил животът, който го е породил. Картините на Гюстав Моро594 са изображение на идеи. Чрез философската поезия на Шели, както и чрез думите на Хамлет ние се докосваме до извечната мъдрост, до Платоновия свят на идеи. Всичко останало са разсъждения на ученици за пред ученици.
А.Е. отвърнал на някакъв янки, дето довтасал да го интервюира. Ужас, точно мен ли? По-скоро адът да ме погълне!
— Нека не забравяме, че учените първо са били ученици — обади се Стивън със свръхзализан тон. — Аристотел първо е бил ученик на Платон.
— И е останал такъв, да се надяваме — спокойно се намеси Джон Еглинтън. — Човек лесно може да си го представи като ученик за пример с диплома под мишницата.
Отново се изсмя на вече усмихващото се брадато лице.
Безформена духовност. Отецът, Словото и Светият Дъх. Всеотецът, небеснобожественият. Йезос Кристос595, чудотворецът на красивото, Логосът, който всеки миг страдае в нас. Во истина страдае. Аз съм огънят в олтара. Аз съм жертвеното масло.
Дънлоп596, Джъдж597, най-добрият от всички римляни, които знам598, А. Е., Арвал599, Святото име непроизносимо600, в небесните висини, К.Х.601, техният учител, чиято личност не е тайна за посветените. Братята от голямата бяла ложа винаги будни и бдителни, ако могат да помогнат с нещо. Христосът с невестата-посестрима, вода-светлина, роден от девицата с преродена душа, каещата се София, отправила се към поселенията на буддхи602. Животът езотеричен не е за обикновения човек. О.Ч. трябва само да опъва каиша, белки се измъкне от коловоза на лошата си карма. Госпожа Купър Оукли603 навремето зърнала астралното тяло на нашата знатна и знаменита сестра Е.П.Б.604!
Пфу, че гадост! Pfuiteufel!605 Не е бивало да гледате, госпожо, не е прилично да се гледа, когато една дама си разголва астралното.
Влезе господин Бест606, висок, млад, сияещ, изискан. В ръката си грациозно стискаше книга — нова, голяма, сияеща, лъскава.
— Този ученик за пример — подзе Стивън — ще намери умишленията на Хамлет за живота след смъртта на неговата царствена душа невероятни, незначителни и недраматични. Суховат монолог по платоновски плитък и плосък.
Джон Еглинтън се намръщи и рече с набъбващ бяс:
— Честна дума, кръвта ми кипва, когато някой вземе да сравнява Аристотел с Платон.
— Кой от двамата — попита Стивън — ще ме низвергне от държавата си?
Извади от ножницата кинжалските си дефиниции! Конство, това е каквотостта на всеки кон607. Почитат потоци от наклонности и еони, това почитат! Бог: глъч на улицата; много перипатетически. Пространство: какво толкова очевидно трябвало да видя в него? Процепи, по-тесни и от ходниците на църцорещите струйки човешка кръв, където пъплят потайно и гадно, същи гадини, по Блейковите бедра-валма, валят се към вечността, на която този вегетиращ свят е само сянка608. По-добре се дръж за тук-и-сегато на тоя свят, чрез който всяко бъдеще преминава в минало609.
Появи се господин Бест, дружелюбезен, присъедини се към колегите си.
— Хейнс изчезна — рече.
— Така ли?
— Показах му книгата на Жюбенвил610. Страшно се въодушеви, нали го знаете, примря по Любовни песни от Конахт на Хайд. Затова не успях да го склоня да дойде да чуе нашата дискусия. Хукна към книжарницата на Гил да си я купи.
— Торфеният пушек се е просмукал в главата му — изкоментира Джон Еглинтън.
593
Една от любимите фрази на Джордж Уилям Ръсел. Сравни с коментара му върху поетическата сила на Йейтс: „Духовността е силата да възприемаш безформени духовни същности, да виждаш вечното в преходното и във видимите неща — невидимите, на които те са само сянката.“
594
Гюстав Моро (1826–1898) — френски живописец и график. Представител на символизма. Феерично-пищни картини с митологични, религиозни и алегорични сюжети.
595
Иисус Христос на гръцки. Теософите поддържат мнението, че Иисус е ученик на „висшата ложа на… истинските загадки на Египет“, затова и Стивън го нарича „чудотворец на красивото“ и като такъв е отъждествяван с Логоса. Логос има първоначално значение „дума, реч, говорене“; по-късно добива преносното „мисъл, понятие, разум, смисъл, световен закон“; у Хераклит и стоиците: световен разум, тъждествен с безличностните, царуващи над боговете, закономерности на Всемира. В християнството Логос се превръща във въплътеното Слово Божие, в Божия Син, който идва на земята като историческия Христос. Окончателното си място в рамките на християнството този Логос получава едва чрез установяването си като второто лице в догмата за троичността (Света Троица).
596
Даниъл Никол Дънлоп — ирландски теософ и редактор на няколко теософски списания. Статиите си подписвал с псевдонима Аретас.
597
Уилям Джъдж (1851–1896) — теософ от ирландско-американски произход, помагал на Елена Блаватска при основаването на Теософското общество през 1875 г.
598
Така започва последната реплика на Марк Антоний във възхвала на вече мъртвия Брут в пиесата на Шекспир „Юлий Цезар“.
599
Така се наричало централното управително тяло на теософското движение. Състояло се е от дванайсет души.
601
Учителят К.Х. бил Кут Хуми, един от двамата учители или „махатми“ на Блаватска. Бил тибетец и успял да развие у себе си свръхчовешки способности.
Твърди се, че бил в директна връзка с нея, а след смъртта й и с някои от нейните последователи. Често „говорел“ на Блаватска, а понякога предизвиквал написването на послания с молив или под формата на акварелни рисунки върху оризова хартия. Дори сред самите теософи съществували противоречия относно идентичността, присъствието и посланията на този учител, тъй като Блаватска и нейните последователи винаги издавали заповедите си „в името на Учителя“.
602
За да се разбере това сложно изречение, трябва да се знае, че според теософите в последния еон София („мъдрост“), в опита си да се издигне до Най-висшето, пропаднала в хаоса. Тогава се разкаяла и замолила „светлината, в която вярвала“. Христос изпратил да я спасят от хаоса и да я покръстят със светлина — оттук и вода-светлина, — след което лично я извел като „невеста-посестрима“ от робството на хаоса.
Буддхи е състояние на блаженство, но и сетивото, което осъществява фината, интуитивна връзка на индивидуалното „аз“ с неперсонифицираната същност атман.
603
Преуспяваща бизнесдама и близка приятелка на Блаватска, както в Индия, така и по-късно в Лондон. Знае се, че именно тя е приела „последното послание“ на Блаватска, преди да умре.
604
Елена Петровна Блаватска (1831–1891), известна на Запад като мадам Блаватски. Теософка и авторка на книгата „Разбудената Изида“.
606
Ричард Ървин Бест (1872–1959) — директор на Националната библиотека в Дъблин, преводач и познавач на келтската култура и митология. Страстен почитател на Уолтър Пейтър и Оскар Уайлд.
607
Става дума за платоновата идея, според която всеки кон представлява несъвършено подобие на идеята за „кон“. Тук подмятането на Стивън има предвид отговора на Антистен, един от опонентите на Платон, който, твърди се, казал: „О, Платоне, коня го виждам, но не виждам никакво конство.“
608
Тук Джойс комбинира алюзии от поемата „Милтън“ на Уилям Блейк и от песен XXXIV на „Ад“ от Данте Алигиери. Данте и Вергилий успяват да изпълзят от ада, катерейки се по окосмените бедра („бедра-валма“) на Сатаната.
609
Срв. свети Августин „За безсмъртието на душата“, където той казва: „Очакването е за бъдещи неща, споменът е за минали неща. Ала намерението да се действа е в настоящето, чрез което бъдещето преминава в минало.“
610
Мари Анри д’Арбоа дьо Жюбенвил (1827–1910) — французин, професор по келтска литература. Книгата му „Ирландски митологични цикли и келтска митология“ е била преведена на английски от Ричард Бест.