Гуен ме погледна. Лицето й излъчваше страшна омраза.
— Трябва да знаеш кого да убиеш.
— Тя няма да напусне жива Сейнт Луис — кимнах аз.
— А другият? Синът на члена на Съвета? — попита Гуен.
— И той.
— Обещай ми.
— Вече обещах — отвърнах и излязох да потърся телефон. Преди да предприема каквото и да било, исках да говоря с Жан-Клод. Той бе откарал всички останали в дома ми. Бяха обковали с дъски прозорците в сутерена, за да могат вампирите да се скрият на безопасно място до разсъмване. Странника не им позволи да си вземат ковчезите. Пък и освен това някога опитвали ли сте се да наемете камион след полунощ през уикенда?
Какво щях да правя с леопардите? Проклета да съм, ако знаех.
22
Гласът на Жан-Клод се лееше към мен от моя телефон, в моя дом. Никога преди не беше ходил там.
— Какво се е случило, ma petite! Джейсън каза, че е спешно.
Аз му разказах за леопардлаците.
Той мълча толкова дълго, че се наложи да го повикам:
— Кажи нещо, Жан-Клод?
— Наистина ли възнамеряваш да изложиш всички ни на опасност заради спасяването на двама, единия от които никога преди не си виждала, а другия сама нарече нищожество?
— Не мога да ги изоставя, ако очакват от мен да им помогна.
— Ma petite, ma petite, твоето чувство, че noblesse oblige7, ти прави чест, но ние не можем да ги спасим. Утре вечер Съветът ще дойде за нас и може да не сме в състояние да спасим самите себе си.
— Да ни убият ли са дошли?
— Падма би ни убил, ако можеше. Но той е най-слабият в Съвета и според мен се бои от нас.
— Значи Странника е този, когото трябва да убедим.
— Не, ma petite. Съветът се състои от седем членове — винаги нечетно число, за да има кворум при гласуване. Да, Падма и Странника ще гласуват един против друг, това е така. От столетия е така. Но Ивет е тук и тя ще гласува вместо своя господар, Морт д’Амур. Тя ненавижда Падма, но мене ме ненавижда повече, струва ми се. Впрочем Балтазар може да настрои против нас Странника и тогава с нас е свършено.
— А останалите? И те ли са представители на някого?
— Ашър ще гласува от името на Бел Морт, Красивата смърт. От нея произлизаме и аз, и той.
— Той те мрази до смърт — рекох аз. — Изгубени сме.
— Мисля, че тези четиримата са избрани умишлено. Те искат да заема мястото в Съвета и да имам петия глас.
— Ако Странника гласува за теб, а Ивет ненавижда Падма повече, отколкото теб…
— ma petite, ако действам като пълноправен член на Съвета, те ще очакват да се върна във Франция и да заема мястото си.
— Във Франция ли? — учудих се аз.
Той се засмя и дори по телефона почувствах смеха му като топла милувка.
— Не ме плаши раздялата с нашия хубав град, ma petite. Искам да заема мястото, но не знам как ще го задържа. Ако нашият триумвират беше пълен, тогава щеше да е възможно, но само възможно, нашата сила да стресне бъдещите ми съперници, които ще поискат да ме извикат на битка.
— Искаш да кажеш, че без четвъртия знак нашият триумвират е безполезен?
Настъпи такова продължително и дълбоко мълчание, че аз казах:
— Жан-Клод!
— Тук съм, ma petite. Четвъртият знак няма да съживи нашия триумвират, докато Ричард не се излекува.
— От омразата си към мен?
— От ревността си към нас двамата, да, това също е проблем, но не е единственият, ma petite. Отвращението му към звяра в него толкова го е погълнало, че го е омаломощило. Охлаби само едно звено във веригата, и тя ще се скъса.
— Ти знаеше ли какво става в глутницата?
— Ричард забрани на вълците да разговарят с мен без неговото специално разрешение. Предполагам, че тази забрана се отнася и за теб. Той каза, че това изобщо не било моя работа.
— Учудвам се, че не застави Джейсън да ти разкаже всичко.
— Виждала ли си Ричард през последния месец?
— Не.
— Аз го видях. Той е на предела на силите си, ma petite. Това е ясно и без Джейсън да ми разказва. Всички виждат. И считат за признак на слабост тези негови терзания. А слабостта привлича върколаците, както кръвта привлича… вампирите. Рано или късно ще го призоват на бой.
— Двама ликои ми казаха, че според тях Ричард няма да се бие. Просто ще се остави да го убият. Ти вярваш ли, че така ще стане?
— Да се самоубие, като не се защитава… Хм — той пак помълча, после каза: — Не ми беше хрумвало такова нещо, иначе бих споделил с теб безпокойството си, ma petite. Не искам Ричард да пострада.