— Но защо? — възкликна Корбет.
— Заради славата. Може би заради богатствата ни. Или да се добере до нашата голяма тайна.
— Каква голяма тайна? — попита Корбет.
Дьо Моле погледна към Бранкиър от другата страна и каза тихо:
— Той заслужава да знае.
Бранкиър издиша шумно.
— Решил съм — настоя дьо Моле.
Той разхлаби яката на ризата си, извади изпод дрехите си една златна дарохранителница, покрита отпред с парче дебело стъкло, и я постави на масата. Сетне придърпа по-близо свещта.
— Какво е това? — попита Корбет.
— Парче от Светия кръст — обясни дьо Моле. — Взето е, преди да загубим битката при Хатин14. Сложи ръка на него.
Корбет се подчини.
— А сега се закълни — продължи Великият магистър, — че каквото и да видиш тази нощ, не ще кажеш никому, нито по някакъв начин ще намекнеш за него пред когото и да било.
— Кълна се! — отговори Корбет. Знаеше, че тамплиерите се канят да му разкрият голямата тайна на своя орден: източника на всичките им странни ритуали, скрити стаи и провеждани в късна доба церемонии.
— Кълна се — повтори той — върху кръста на Спасителя!
Дьо Моле окачи дарохранителницата обратно на врата си и без нито дума повече двамата с Бранкиър изведоха Корбет от залата. Изкачиха стълбите към коридора, който водеше към тайната стая, все още строго охранявана от няколко войника. Дьо Моле отключи стаята, но не накара Корбет да се отдръпне. Вместо това излезе с гоблена, който секретарят бе забелязал да виси тук първия път. Войниците стояха като статуи, с наведени глави, а Корбет беше отведен нагоре по други стълби към тайния параклис. Гобленът бе закачен на една кукичка, забита в ръба на поставения върху подиум олтар. Бяха запалени факлите по стените, също и свещите, и тъмната стая се обля в светлина. На пода бяха поставени три възглавнички. Бранкиър направи знак на Корбет да коленичи и сам направи същото. Сетне дьо Моле направи нещо с дървената рамка на гоблена. След малко свали нея и самия гоблен.
Отдолу се показа светъл ленен чаршаф. Личеше си, че е много стар, бе пожълтял от годините, и на него се виждаха някакви едва забележими очертания. Дьо Моле сложи по една свещ от двете му страни и образът стана по-ясен. Сетне дойде и коленичи до Корбет.
— Гледай, сър Хю — прошепна той. — Гледай и се прекланяй.
Корбет се взря в очертанията и изведнъж забрави за другите двама. Когато очите му се нагодиха към контраста между светлини и сенки, сърцето му спря за миг и той почувства как по цялото му тяло избива пот. Образът, сякаш рисуван с някакво ръждиво на цвят вещество, бе на глава с корона от тръни. Очите бяха затворени, косата прилепнала от двете страни на издълженото лице, сплъстена и окървавена, носът изострен в смъртта. Устните бяха плътни, леко разтворени; по високите скули все още личаха белези, порязвания и синини. Дьо Моле и Бранкиър се наведоха напред, долепиха лица до земята и подеха молитвата: „Боготворим Те, Христе, и Те възхваляваме; защото с Твоя свят Кръст Ти спаси целия свят.“
Корбет гледаше образа, без да помръдне. Изглеждаше така жив; сякаш, ако се протегнеше и го докоснеше, главата щеше да се раздвижи, лицето да оживее, очите да се отворят.
— Това да не би… — прошепна той.
Припомни си историите и легендите за свещената плащаница, с която някога е било покрито лицето на разпнатия Христос. Някои казваха, че се намира в Лука, Италия. Други — че е в Рим, Кьолн или Йерусалим. Дьо Моле се изправи, остави Корбет да погледа още малко и отиде до платното. Сетне изгаси свещите, скри незабравимото лице зад гоблена и седна на подиума срещу Корбет.
— Точно това е, което си мислиш — промълви той. — Свещената плащаница, с която Йосиф от Ариматея и Никодим са покрили лицето на Христос в гробницата.
По някакъв начин на тъканта се е появил отпечатък на лицето му. В продължение на векове платното е крито, но през хиляда двеста и четвърта година, когато Константинопол е превзет и подложен на опустошение, то дойде в нашия орден. — Той разпери ръце. — Ето на какво отдаваме почит нощем. То е причината за изопачените приказки, че тамплиерите се кланят на отрязани глави или провеждат странни ритуали. Това е нашата голяма тайна и нея би искал да заграби Филип Френски.
14
На 4.07.1187 г.. при Хатин сарацините на султан Саладин обкръжават и избиват почти до крак войската на кръстоносците, състояща се до голяма степен от тамплиери и хоспиталиери. По време на този поход кръстоносците са носели със себе си Светия Кръст, открит през 326 г. сл. Хр. от византийската императрица Елена, майката на Константин Велики — (Бел.ред.)