О’Донъл се загледа в проекта. „Три общини“ щеше да изглежда съвсем друга с внушителното си ново крило, чийто проект вече беше доста напреднал. Всъщност то представляваше цяла отделна болница с пансион за медицинските сестри.
— Нещо ново? — попита той.
Томасели постави очилата си.
— Тази сутрин говорих с Ордън.
Ордън Браун беше президент на втория по големина стоманодобивен завод в Бърлингтън и председател на управителния съвет на болницата.
— Е?
— Сигурен е, че през януари ще получим половин милион долара за фонд строителство. Това оначава, че изкопните работи могат да започнат през март.
— А другите петстотин хиляди? Миналата седмица Ордън ми каза, че ще бъдат налице към средата на декември. — Още тогава О’Донъл си помисли, че председателят е настроен прекалено оптимистично.
— Браун ме помоли да ти предам, че е променил мнението си — отговори Томасели. — Вчера отново е говорил с кмета. Стигнали са до извода, че сумата може да бъде събрана до началото на лятото, а цялата кампания ще бъде приключена до есента на следващата година.
— Това се казва добра новина! — О’Донъл реши да забрави предишните си опасения. Щом Ордън е успял да се измъкне от най-неизгодното положение, значи, щеше да се справи докрай.
— О, и между другото — с привидно равнодушие добави Томасели — Ордън и кметът са уговорили среща с губернатора за следващата сряда. Изглежда, ще получим обещаното увеличение на щатската помощ…
— Още нещо? — с престорена острота запита О’Донъл.
— Та това малко ли е? Мислех, че ще бъдеш доволен — отвърна Томасели.
„Повече от доволен“ — помисли си О’Донъл. Една мечта, зародила се у него още с постъпването му в „Три общини“ преди три и половина години, беше на път да се осъществи. Странно как човек свиква с мястото! Ако навремето, в Харвардския медицински факултет, или по-късно, като главен хирург в „Кълъмбия презбитериън“5, някой му беше казал, че ще се задържи в една второразрядна болница от рода на „Три общини“, той щеше да го сметне за смахнат. Специализацията в лондонската „Бартс“6 само подсили намерението му да си намери място в някоя от най-добрите болници — „Джон Хопкинс“ или „Масачусетс Дженеръл“ например… Високата квалификация му даваше право на широк избор. Но преди да настъпи времето за решение, в Ню Йорк той се срещна с Ордън Браун, който го склони да посети Бърлингтън и да разгледа „Три общини“.
Беше потресен от това, което видя. Болничната сграда беше занемарена, организацията на работата — лоша, а нивото на медицинското обслужване (с малки изключения) — под всякаква критика. Завеждащите хирургията и вътрешното отделение не помръдваха от местата си с очевидната цел да запазят това приятно статукво завинаги. Администраторът — ключова фигура при отношенията между управителния съвет и медицинския персонал на всяка болница — беше един некомпетентен дърдорко. Програмата за квалификация на кадрите направо будеше насмешка. Бюджет за изследователска работа липсваше, а условията, при които работеха и живееха медицинските сестри, бяха почти средновековни. Ордън Браун не скри нищо и го разведе навсякъде. После отидоха у дома му, разположен на един от хълмовете край Бърлингтън. О’Донъл прие да остане за вечеря, след което възнамеряваше да хване първия самолет за Ню Йорк. Беше толкова ужасен, че дори не му се мислеше за Бърлингтън и „Три общини“.
По време на вечерята в тихата, украсена с гоблени трапезария на Ордън Браун той научи цялата история. Всъщност такива истории беше чувал и преди. Някога модерна и преуспяваща, измежду първите в щата, болницата „Три общини“ бе станала жертва на безотговорност и бездушие. Председателят на съвета бил застаряващ индустриалец, който предпочитал да прехвърля задълженията си на когото завари, и се появявал в болницата от празник на празник. Липсата на здраво ръководство не можело да не се отрази. Повечето завеждащи отделение — дългогодишни кадри — се противопоставяли на всякакви опити за промяна. По-младите им подчинени отначало се опитвали да се борят, после вдигали ръце и напускали. Накрая репутацията на болницата стигнала дотам, че никой млад лекар с висока квалификация не желаел да постъпи в нея. Това от свря страна довело до назначаването на по-слабо подготвени лекари.
Единствената промяна дошла с назначението на самия Ордън Браун. Преди три месеца старият председател бил починал и група влиятелни граждани убедили Браун да го наследи. Изборът не бил единодушен, защото старата гвардия в болницата имала свой кандидат — дългогодишния член на съвета Юстас Суейн. Браун все пак получил необходимото мнозинство и сега се опитвал да накара някои от останалите членове на съвета да възприемат неговите идеи за модернизация на болницата.
6
Разговорното наименование на най-старата английска болница — „Св. Вартоломей“ в Лондон, основана през 1132 г. — Б. р.