Бързото му повишение не беше (както си шушукаха враговете му) просто резултат на чисто връзкарство. Вярно, че се бе облагодетелствал от добрата воля на министър-председателя и дългата ръка на господарката си, госпожица Уитуел, която никой от магьосниците във „Вътрешни работи“ не искаше да ядосва. И все пак това изобщо нямаше да му помогне, ако бе некомпетентен или дори с посредствени умения. Но Натаниел бе надарен и освен това работеше много. Издигането му бе бързо. Само за няколко месеца той успя да си проправи път през редица скучни чиновнически постове, докато — още преди да навърши петнайсет — стана асистент на самия министър на вътрешните работи, господин Джулиъс Талоу.
Нисък, як мъж с телосложение и темперамент на бик, господин Талоу беше безцеремонен и груб дори и в най-добрите си дни и беше склонен към внезапни изблици на невероятна ярост, която караше подчинените му да бягат и да се крият. Освен с нрава си, той се отличаваше и с необикновения си жълтеникав тен, ярък като нарциси по обяд. Персоналът му не знаеше какво бе причинило този недъг; някои твърдяха, че е наследствено, че той бил потомък на единението между магьосник и сукуба14. Други отдаваха това на биологична основа и подозираха, че е жертва на зловредна магия. Натаниел подкрепяше второто становище. Каквато и да бе причината, господин Талоу прикриваше проблема си колкото се може по-добре. Яките му бяха високи, косата му бе дълга. Носеше широкополи шапки и винаги се ослушваше внимателно за лекомислени разговори по въпроса сред персонала си.
Заедно с Натаниел и господин Талоу в отдела работеха осемнайсет човека; като се започне от двама обикновени, извършващи административни задължения, които нямаха връзка с магьосническите въпроси, и се стигне до господин Фукс, магьосник от четвърто ниво. Натаниел възприе политика на мила любезност към всички, с изключение единствено на секретаря Клайв Дженкинс. Негодуванието на Дженкинс от младостта и позицията му бяха ясни от самото начало; на свой ред Натаниел се отнасяше към него с весела наглост. Беше абсолютно безопасно да го прави. Дженкинс не притежаваше нито връзки, нито способности.
Господин Талоу бързо бе осъзнал размера на талантите на своя асистент и го беше пренасочил към важна и трудна задача: преследването на сенчеста група, известна като съпротивата.
Мотивите на тези фанатици бяха очевидни и дори странни. Те се противопоставяха на благотворното управление на магьосниците и искаха да се върнат в анархията на управлението на обикновените. През годините техните постъпки ставаха все по-дразнещи. Крадяха магически артефакти от всякакъв вид от невнимателни магьосници или от такива, които просто нямаха късмет, а по-късно ги използваха в произволни нападения над правителствени служители и собственост. Няколко сгради бяха лошо засегнати, а множество хора — убити. В най-дръзката от всички атаки съпротивата дори се бе опитала да убие министър-председателя. Правителството отговори с драконовски мерки: много обикновени бяха арестувани в подозрение за принадлежност към съпротивата, няколко бяха екзекутирани, а други депортирани със затворнически кораби в колониите. И все пак, въпреки тези разумни репресивни мерки, инцидентите продължиха и господин Талоу започна да усеща неодобрението на висшестоящите.
Натаниел прие предизвикателството с голямо желание. Преди години пътищата му със съпротивата се бяха пресекли по начин, който го караше да чувства, че до известна степен разбира естеството й. През една тъмна нощ бе срещнал три деца от обикновените, които бяха организирали черен пазар за магически предмети. Това преживяване не се бе харесало на Натаниел. Тримата набързо бяха откраднали и неговото собствено гадателско стъкло и почти не го бяха убили. Сега той копнееше за отмъщение.
Но задачата не се оказа лесна.
Той не знаеше нищо за тримата обикновени освен имената им: Фред, Стенли и Кити. Фред и Стенли бяха вестникарчета и първата стъпка на Натаниел бе да изпрати дребни търсещи сфери да проследят всички продавачи на вестници в града. Но от това наблюдение не излязоха никакви следи: очевидно дуетът си беше сменил заниманието.