47
Шумотевицата, която последва след като господарят ми разкри Хенри Дювал, беше толкова бурна, че чак е трудно да се опише. Дълго време цареше бъркотия; мълвата се разпространи като вълнички от залата на магьосниците, през сърцето на Уайтхол и чак до покрайнините на града, където дори и най-нисшите обикновени й се чудеха. Падението на някой от великите винаги е съпътствано от много вълнения и този случай не беше изключение. Същата тази вечер бяха организирани едно-две импровизирани партита, а в редките случаи, когато посмееха да си покажат лицата навън през последвалите седмици, членовете на нощната полиция бяха третирани с открит присмех.
Веднага след това последва невероятно объркване. Отне адски много време да арестуват Дювал — вината не беше в него, понеже той изглеждаше толкова зашеметен от развитието на събитията, че не направи опит да се съпротивлява или да бяга. Но жалките магьосници изобщо не губиха време и се скараха да заемат мястото му. Известно време се дърлеха като лешояди за това кому се падаше правото да поеме нощната полиция. Господарят ми не взе участие в кавгата; действията му бяха по-красноречиви от думите.
Накрая лакеите на министър-председателя призоваха един дебел африт, който се спотайваше сънливо във фоайето, по-далеч от голема, и с негова помощ постигнаха ред. Министрите бяха освободени, Дювал и Джейн Фарар бяха арестувани, а развълнуваните зяпачи бяха изкарани извън сградата110. Джесика Уитуел се мота до последно, пискливо обявявайки своята роля в успеха на Натаниел, но накрая и тя си тръгна неохотно. Министър-председателят и господарят ми бяха оставени насаме.
Не знам какво точно е станало между тях, понеже бях изпратен заедно с африта да възстановя реда по улиците навън. Когато се върнах след няколко часа, господарят ми седеше сам в една странична стаичка и закусваше. Жезълът вече не беше при него. Отново се превърнах в минотавър, седнах на стола насреща и започнах да тракам безцелно с копита по пода. Господарят ми ме изгледа, но не каза нищо.
— Е? — започнах. — Наред ли е всичко? — Той изсумтя. — Отново ли сме фаворити? — Леко кимване.
— Какво е положението ти сега?
— Началник на „Вътрешни работи“. Най-младият министър в историята.
Минотавърът подсвирна.
— Колко сме умни само!
— Това си е начало, предполагам. Сега съм независим от Уитуел, слава Богу.
— А жезълът? Успя ли да го задържиш?
Последва кисела физиономия. Отчупи си парче от черния пудинг.
— Не. Замина в трезорите. На „съхранение“, както се твърди. На никого не е позволено да го използва. — Лицето му просветна. — Може да бъде изваден по време на война, все пак. Мислех си, може би по-късно в американските кампании… — Той отпи глътка кафе. — Очевидно не са започнали много добре. Ще видим. Както и да е, трябва ми време да усъвършенствам подхода си.
— Да, като например да видиш дали можеш да го накараш да проработи.
Намръщи се.
— Разбира се, че мога. Просто изпуснах няколко ограничаващи условия и заклинанието за посока, това е всичко.
— С прости думи, издъни се, приятелче. Какво стана с Дювал?
Господарят ми дъвчеше замислено.
— Отведоха го в Тауър. Госпожица Уитуел отново е началник на охраната. Тя ще надзирава разпита му. Подай ми солта.
Минотавърът я подаде.
Ако господарят ми беше доволен, аз също имах причини да бъда удовлетворен. Натаниел се бе зарекъл да ме освободи веднага, след като въпросът с тайнствения нападател бъде разрешен, а той без съмнение бе разрешен, въпреки че усещах, че все още имаше един или два проблема, за които липсваше обяснение. Обаче това не беше моя работа. Очаквах освобождението си със спокойна увереност.
И чаках.
Минаха няколко дни, през които момчето бе прекалено заето да се вслуша в исканията ми. Той пое контрол над отдела си; ходеше на срещи от високо ниво да обсъжда аферата Дювал; изнесе се от апартамента на бившата си господарка и, използвайки новата си заплата и един подарък от благодарния министър-председател, закупи шикозна къща на един сенчест площад, недалеч от Уестминстър. Това последното наложи да извърша един куп непочтени дейности, които нямам време да обсъждам сега111. Ходеше на партита в резиденцията на министър-председателя в Ричмънд, работеше с новите си подчинени и прекарваше вечерите си в театъра, в гледане на безкрайни пиеси, към които бе развил необясним интерес. Беше напрегнат живот.
Когато беше възможно, му припомнях за задълженията му.
— Да, да — казваше той на излизане сутрин. — Скоро ще се занимая с теб. А сега, относно пердетата в приемната ми, искам метър сива коприна; купи я от Филдингс и вземи още няколко допълнителни възглавнички, докато си там. Добре ще ми дойде и малко лак от Ташкент в банята112.
110
Множеството хора си тръгнаха бързо и без да създават проблеми. Няколко от по-мудните бяха подтикнати чрез изстрелване на пламъци в задниците им. Известен брой вестникари, които бяха спипани да си водят подробни бележки за паниката на магьосниците, бяха отведени до едно усамотено място, където докладите им бяха направени по-благоприятни.
111
Включваха вар, тапети и обилно количество почистващи препарати. Няма да кажа нищо повече.
112
В това отношение той не се различаваше от 90 процента от останалите магьосници. Когато не се опитваха да забият нож в гърба на другия, те прекарваха времето си, като се обграждаха с най-хубавите неща в живота. Луксозните възглавнички винаги присъстват в големи количества в списъците им и бедният джин трябва да ходи за тях. Персийските магьосници бяха най-екстравагантни: налагаше ни се да местим дворци от една страна в друга само за една нощ, да ги строим върху облаците и дори под водата. Имаше един магьосник, който искаше дворецът му да е от здраво стъкло. Освен очевидния проблем с усамотението, това беше безнадеждна грешка. Построихме му го една вечер и той с радост влезе в него. На следващата сутрин слънцето изгря: стените играеха ролята на гигантски лещи и лъчите се пречупваха през тях с голяма сила. До обяд магьосникът и цялото му домакинство се бяха превърнали в черна пепел.