Оливия имаше работа. Обади се на Сали Хокинс и каза, че ще се заеме с материала за гмуркането, но ще удължи престоя си с няколко дни. Искаше да пообиколи островите Бей инкогнито и да се добере до каквото може, преди да оповести присъствието си. Купи си евтини джинси и потник, откри дрогерия и душ, боядиса косата си червена, а после прибягна до стария си паспорт (който съвсем незаконно беше обявила за загубен, когато смени името си) и се превърна в Рейчъл Пиксли. Мисълта за самолетната храна обикновено я отблъскваше, но тук се изкуши от ароматите и изяде огромна чиния бурито с пържен боб, салса, гвакамоле и шоколадов сос.
Връзката на АТАПА за Ла Сеиба в Хондурас беше след пет часа, а атмосферата на изхода за самолета беше определено празнична. Когато пъстрата група пътници се качи на раздрънкания самолет, закъснението се беше превърнало в пълнокръвен купон, на който се консумираха жилави сандвичи и се пиеха подправени с текила зловещо зелени напитки. Мъжът до Оливия непрекъснато й предлагаше да пийне текила от бутилката, но тя му обясни, че е преяла с пържен боб с шоколад и не може да поеме нищо друго. Четиридесет минути след началото на полета тъпият филм, който беше гръмко обругаван от пътниците, изчезна от екрана и от високоговорителя се чу гласът на капитана — първо на испански, после на английски.
— Госпожи и господа, говори вашият капитан. Със съжаление ви уведомявам, че имаме проблем със самолета и няма да кацнем в Ла Сеиба. Отиваме на друго място. Ще ви съобщим допълнително. Довиждане.
Оливия моментално разбра, че става дума за отвличане. Времето се влачеше едва-едва, както твърдят, че ставало при давене. Общото обзело я чувство, реши тя, беше тъга: тъга, че никога няма да успее да стане голяма журналистка и никога няма да види името си под значима история. Опита да си припомни Житейските правила, после отчаяно реши, че те не са в сила, когато умреш. За малко се ободри при мисълта, че отново ще види родителите и брат си, които щяха да са в ангелски одежди и с крила. После помисли: О, по дяволите, ако знаех, че това ще се случи, щях да се изчукам за последно с Ферамо на яхтата.
25.
Тегусигалпа, Хондурас
„Добре, стига вайкане“, каза си рязко тя, бръкна в чантата за лютивия спрей и впи поглед в капитанската кабина, за да състави план. Мъжът до нея й протегна бутилката с текила. Този път отпи с наслада огромна глътка. Върна му я и с учудване забеляза, че той я поема с весела усмивка. Огледа самолета и видя, че никой не се държи като човек на прага на смъртта. Стюардесата вървеше по пътеката с поредния поднос зловещи напитки и пълна бутилка текила.
— Всичко е наред — обясни мъжът до нея. — Няма защо да се тревожите. Авиокомпания АТАПА никога не знае къде ще се приземи. Съкращението й означава „Винаги си носи парашут“. И се заля в гръмък смях.
Приземяването в Тегусигалпа по-скоро приличаше на падане на трактор върху ръждясал железен покрив. Но въпреки това пътниците заръкопляскаха и приветстваха пилота. Докато се качваха в очукан автобус, закапаха първите капки дъжд и скоро, както се друсаха по задните улички на града край олющени колониални сгради и дървени бараки, по покрива заплющя истинска тропическа буря. Беше някак уютно.
Оливия реши, че хотел „Ел Парадор“ ще е най-добрият. Сгъването на тоалетната хартия беше безупречно както по отношение на остротата на ъгъла, така и по спретнатостта си. Единственият проблем беше, че подът на банята бе залят с пет сантиметра вода. Вдигна слушалката да се обади на рецепцията, но тя изгъргори в отговор. Тръгна сама надолу, поиска бърза доставка на кофа и парцали и се върна в стаята, където седна с кръстосани крака върху ярката кувертюра на леглото и започна да подрежда притежанията си.
Подреди всичко пред себе си и започна да прави два списъка: „Съществени за остатъка от пътуването“ и „Ненужни“. „Ненужни“ включваше потника и джинсите (прекалено горещо беше за тях) и красивата новичка маркова кожена чанта (прекалено тежка, прекалено запомняща се и прекалено луксозна).
На вратата се почука.
— Un momento, por favor — извика тя и скри изследователските си материали и шпионското оборудване под одеялото. — Pase adelante4.
Вратата се отвори, последвана от парцал и усмихнато момиче с кофа в ръце. Оливия посегна към парцала, момичето поклати глава, но все пак двете заедно изсушиха пода — Оливия изпразваше кофата, а момичето поддържаше несекващ поток от испанска реч, най-вече на тема колко е весело долу в бара. Когато подът беше сух, двете се изправиха, усмихнаха се и се възхитиха на работата си. Оливия реши, че трябва (като се надяваше да не е прекалено неоколониалистко) да замени бакшиша за този приятелски дух с кожената чанта, както и с някои дрехи от списъка „Ненужни“. Жената остана доволна, макар и не чак толкова доволна, че да даде израз на разбирането си за изключително модната маркова чанта, но може пък да беше някоя изключително възвишена натура, която презираше етикетите. Прегърна Оливия и кимна надолу към бара.