— Si, si, mas tarde5 — рече Оливия.
„Най-добре се въздържай от «маргарити» — заповяда си Оливия, докато пъхаше ценностите си в сейфа и затваряше ципа на бежово-зеления сак със «Съществените за остатъка от пътуването». — Я, стига — каза си тя, като влезе във весело украсения двор. — Всички са вкиснати като глътнали оцет.“ Пийна от първата си страхотна маргарита. Salud!6
Хубав побелял мъж с мустаци, невероятно пиян, се беше навел над китарата си, когато се дотътри тълпа от пътуващи хипита, бизнесмени и местни хора. Когато домораслият мариачи започна да им дотяга, песента му бе рязко заменена от гръмка салса. След секунди дансингът се напълни с местни хора, танцуващи прекрасно сложните подробни стъпки, имаше и няколко гринговци с вратовръзки, които неопределено се кълчеха. Оливия, която за кратко време беше излизала с венецуелския кореспондент на „Ройтерс“ и бе развила страст към салсата, гледаше като хипнотизирана как го правят танцьорите, израснали с ритъма й. През масата от тела вниманието й се прикова върху ниско подстриган мъж с изрусена до бяло коса. В центъра на тази веселба и невъздържано пиене той седеше на една маса, наведен напред, опрял брадичка на ръката си и внимателно наблюдаваше тълпата. Беше облечен в торбести хип-хоп дрехи, но изглеждаше прекалено хладнокръвен и съсредоточен, за да е турист, пътуващ с раница. Няколко минути по-късно се появи отново точно пред нея. Не се усмихна, само повдигна вежда към дансинга и протегна ръка. Секси младеж, а и нахакан. Напомняше й за някого. Беше страхотен танцьор. Не се движеше много, но знаеше какво прави, на нея й оставаше само да го следва. Никой от двамата не проговори, просто танцуваха с доближени тела, ръката му я водеше там, където искаше тя да отиде. След няколко номера крайно вежлив възрастен местен мъж прекъсна танца им и поиска да танцува с нея. Русият добронамерено я отстъпи. Следващия път, когато вдигна поглед, него го нямаше. Най-сетне спря да танцува и избърса чело, когато усети ръка върху лакътя си. Беше камериерката, на която беше подарила чантата.
— Върни се в стаята си — бързо прошепна момичето на испански.
— Защо? — попита Оливия.
— Някой беше там.
— Какво? Видя ли някого?
— Не. Трябва да тръгвам — нервно рече тя. — Върви и огледай. Бързай.
Оливия моментално изтрезня и се втурна към стаята си по стълбите, не с асансьора. Пъхна ключа в ключалката спря и рязко отвори вратата. Стаята представляваше маса странни сенки, хвърляни от уличните лампи, светещи през палмите и комарниците на прозорците. Все още на прага посегна към ключа и светна: нищо. Заслуша се отново, затвори вратата зад гърба си и провери банята: пак нищо. Отиде до сейфа. Беше недокоснат. После погледът й се спря на сака. Беше полуотворен, а знаеше, че го бе затворила плътно. Дрехите, които беше оставила сгънати, бяха разбъркани. Пъхна ръка под тях и напипа нещо като полиетиленов плик, пълен с брашно. Издърпа го разтреперана, видя, че е пълен с бял прах и в същия миг чу тежки стъпки в коридора. Разкъса плика, мушна показалеца си вътре и го прокара по венците си като по не твърде неприятен начин потвърди подозрението си, че съдържа кокаин, и то в доста голямо количество. Точно тогава стъпките спряха пред вратата й и Оливия чу силни викове и блъскане по вратата.
— La policial Abra la puerta!
— Un momento, por favor!7
Нямаше голям избор — да отвори вратата на полицията с чувалче кокаин в ръка, или да скочи от петия етаж.
26.
Спри, дишай, мисли. Влезе в банята и пусна водата в тоалетната. Под прикритието на шума вдигна комарника на прозореца и отстъпи една крачка. Замахна колкото можа и изхвърли с всичка сила пластмасовия плик през прозореца, като си мислеше: На някой там отвън ще му падне късмет от небето. После, като чу далечно пльокване, върна комарника на мястото му и спокойно отвори вратата.
Когато се изправи очи в очи с полицаите, видя, че не са чак толкова страшни. Бяха пъпчиви юноши и, кажи-речи, я гледаха извинително. Седна на един твърд стол и започна да ги наблюдава как претърсват стаята, като се опитваше да разбере дали знаят какво търсят и къде да го търсят. Дали бяха истински полицаи? Или военни? Актьори? Безработни актьори-тире-консултанти по начин на живот?