— Това не е летището — нервно изрече тя, като остана твърдо на мястото си, когато спряха край група храсти до морето.
— Que? — каза той, като отвори вратата. — No hablo ingles.
— No es el aeropuerto. Quiero tomar el avion para La Ceiba11.
— Да, да — рече той на испански и свали багажа й на земята. — Самолетът излита от Роатан всеки вторник. Трябва да изчакате корабчето.
И кимна към празния хоризонт. Двигателят още работеше. Зачака я нетърпеливо да слезе.
— Но няма никакво корабче.
— Ще дойде след пет минути.
Оливия подозрително слезе.
— Изчакайте само няколко минути — обясни той и понечи да седне в пикапа.
— Но къде отивате?
— В селото. Всичко е наред. Корабчето ще дойде след няколко минути.
Включи двигателя на скорост. Тя печално го наблюдаваше как се отдалечава тракайки, внезапно връхлетяна от изтощение. Беше прекалено уморена, за да направи каквото и да било. Звукът на двигателя бавно замря в тишината. Беше много горещо. Не се виждаше никакво корабче. Оливия затътри сака си до едно дръвче и седна на сянка, като разпъждаше мухите с ръка. След около двайсет минути чу слабо виене. Скочи на крака и радостно заоглежда хоризонта с шпионския бинокъл. Беше корабче, което бързо приближаваше. Почувства диво облекчение и забърза към него. Но когато то се приближи, оказа се луксозен скутер. Не беше виждала нещо подобно в Попаян, но пък Роатан бе доста по-голям туристически център. Може летището му да разполага със свой скутер.
Лодкарят й помаха, изключи двигателя и доближи скутера до пристана с идеална дъга.
— Para el aeropuerto Roatan? — попита нервно тя.
— Si, senorita, suba abordo12 — отвърна лодкарят, върза скутера, метна сака й вътре и й протегна ръка да й помогне. Развърза лодката, включи двигателя и поеха към открито море.
Оливия седеше на тръни на тапицираната с бяла кожа седалка, поглеждаше назад към бързо смаляващия се до незначителност бряг на Попаян, после тревожно впери поглед напред в празния хоризонт. Вратата на кабината се отвори и тя видя да се подава тъмна глава, леко оплешивяла, покрита с къса, ситно къдрава черна коса. По лицето му се разля мазна приветствена усмивка.
34.
Оливия седеше отпред на лодката върху бялата кожена седалка за пътниците, като потискаше пристъпите на морска болест, главата й подскачаше нагоре-надолу като на парцалена кукла и на всеки няколко секунди в лицето й се плисваше вълна. Междувременно Алфонсо, също вир-вода, стоеше на кормилото, облечен в нелеп тоалет от бяла риза, бели шорти, бели три-четвърти чорапи и капитанска фуражка. Въртеше неопитно и прекалено бързо кормилото по посока на вятъра, така че той ги подемаше и ги запращаше във всяка вълна отпред. Жестикулираше, без да обръща внимание на брега отсреща, и й крещеше напълно нечуваеми заради рева на двигателя неща.
Как — мислеше мрачно тя — мога да съм такава нечувана идиотка! Госпожица Рути работи за Алфонсо. Госпожица Рути вероятно е отровила банановия кейк и е отрязала главата на Дуейн. Тя е като злото джудже с червената мушама от „Не гледай сега“. Ще изникне отново от колибата си, облечена като Червената шапчица, и ще ми пререже гърлото. Какво мога да направя? Осъзна, че отговорът е „Нищо“. Писалката с лютивия спрей беше в джоба на шортите й, но вероятността да надвие двама яки мъже с писалка и игла за шапка реално погледнато не беше голяма.
— Къде отиваме? — изкрещя тя. — Искам да отида на летището.
— Това е изненада — весело откликна Алфонсо. — Изненада от господин Ферамо.
— Спри! Спри! Намали!
Той не й обърна внимание, изпусна гъргорещ смях и блъсна лодката в още една вълна.
— Ще повърна! — изкрещя тя, наведе се над безупречно белия му тоалет и се направи, че повръща. Той уплашено отскочи назад и веднага изключи двигателя.
— През борда — каза той и махна с ръка към нея. — Насам, Педро. Agua. Бързо.
Тя направи убедителна имитация на повръщане през борда, не че й трябваха особени усилия, и се изправи с ръка на челото.
— Къде отиваме? — попита немощно.
— В хотела на господин Ферамо. Това е изненада.
— Защо никой не ме покани? Това е отвличане.
11
— Какво? Не говоря английски.
— Това не е летището. Искам да взема самолета за Ла Сейба. (исп.). — Б.пр.