Таунсенд влезе в залата. Райнгрубер го чакаше, готов да рапортува. Ричард Фокнър също беше там.
— Как върви, докторе? — попита Таунсенд. — Костюмът вече ми трябва.
— Още не съм съвсем готов, полковник — отговори Фокнър. — Но Мастърс вече сътрудничи пълноценно.
Райнгрубер също се съгласи.
— Много се бавите. До два часа искам демонстрация на открито, майоре. Ако Мастърс не е готов, приложете сила. Този костюм трябва да проработи за нас, преди да преминем към изпълнение на последната фаза от плана. Сега се връщайте и продължете, Фокнър. На работа, Фокнър.
След като той излезе, Райнгрубер предупреди Таунсенд:
— Може би закъсняваме, полковник. Нашите информатори ни съобщават, че се извършва последна проверка преди обектите да бъдат предадени. Вероятно тя ще завърши този следобед или утре сутринта. За двадесет и четири до тридесет и шест часа те ще бъдат готови за отлитане.
— Няма ли по-точни оценки, Herr Major?
— Съжалявам — отговори германецът. — Обектът се охранява много строго.
— Тогава веднага ще преминем към изпълнение на трета фаза при особена обстановка. Подгответе хората си, майоре. Начало на операцията нула две нула нула местно време. Инструктирайте подразделението в изследователския комплекс „Скай Мастърс“ да събере всички материали и веднага да се върне. Да доведат Кадири и да убият Чандлър.
— Много добре, Herr Oberst — каза Райнгрубер. — До два часа ще бъдем готови. Ще бъде славна операция. А какво ще наредите за Мастърс?
— Може би ще ни бъде полезен и в бъдеще. Вземете и него.
Таунсенд се отправи към стаята, където Джон работеше върху костюма.
— Как върви работата? — попита англичанинът. — Разбрах, че доктор Фокнър е имал малко затруднение с костюма.
— Добре върви, полковник — каза Мастърс. — Ричард бързо усвоява и е много търпелив.
— Но изглежда още не се е научил да използва системите така добре, както се надявах.
— За това е необходимо време — отвърна Мастърс. — Координацията за използване на очните ябълки за опериране с менюто на системата е сложна. Може да са необходими още един или два дни.
В този миг дотича задъхан един от лейтенантите на Райнгрубер. След него пристигна и самият майор, побеснял повече от когато и да било.
— Wir haben ein Problem, Herr Oberst66 — каза лейтенантът.
— Какво е станало?
Лейтенантът му подаде един портативен приемник.
— Тази сутрин извършихме рутинна електромагнитна проверка. И вижте какво намерихме. — Върху скалата на приемника осцилираше една стрелка. — Това е мощен УКВ спътников транслатор — обясни лейтенантът. — Проследяващ радиофар.
Таунсенд не се нуждаеше от повече обяснения.
— Съберете хората си и веднага излизайте! — заповяда той.
После извади автоматичния си пистолет „Калико“.
Мастърс видя смъртнобледото лице на Таунсенд и замръзна.
— Много умно, докторе. Представяте се, че сте с промит мозък, за да имате достъп до костюма и да активирате проследяващ радиофар, нали?
Джон Мастърс застана зад объркания Фокнър. Нямаше смисъл да се преструва.
— Слушайте, Таунсенд — каза той. — Достатъчно дълго съм работил с истински военни, за да съм наясно с всички тези техники за обработка. По дяволите, щом единственият начин да оцелея беше да ви накарам да повярвате, че сте успели да ми бръкнете в мозъка, заслужаваше си да опитам. — Той погледна подигравателно Фокнър. — А вие сте завършили в Дартмут, а? Кракът ви не е стъпвал там, нещастнико. Дори едно дете можеше да разбере, че вестникът е фалшив.
Таунсенд вдигна автоматичния си пистолет.
— Вашите приятели много закъсняха, за да могат да ви спасят, докторе — каза той. — Вас и вашата приятелка Хелън.
Джон побледня.
— Какво казахте?
— Нима съм забравил да ви съобщя? — попита Таунсенд. — Да, доктор Хелън Кадири е моя гостенка. Един неочакван подарък. Тя ще бъде моята застрахователна полица. Ако приятелите ви се опитат да ме преследват, тя ще умре. Колкото до вас…
Страхотен взрив разтърси стаята и стената зад Мастърс падна. Трусът събори тримата мъже на пода. Когато шумът от експлозията затихна, те чуха бръмчене на мотори. Мастърс се сви зад Фокнър, за да се прикрие.
— Ти, мръсно копеле! — изкрещя Таунсенд.
Той се подпря на лакът, издърпа ударника и стреля, но отвън нов тътен накара пода да потрепери и куршумите му не попаднаха в целта. Таунсенд поднови стрелбата. Костюмът предпазваше Фокнър и свилият се зад него Мастърс, докато един куршум не улучи лекаря в главата. Още един снаряд удари сградата. Канонадата не затихваше.