Дълго седя до детето. Чакаше. Нищо не се случи. Аугуст просто фиксираше цифрите със своя стъклоподобен поглед, сякаш се надяваше отговорът сам да изскочи от хартията, накрая Франс го остави и се качи на горния етаж да пие газирана вода, като продължи работата си на кухненската маса с лист и химикалка. Но не можа да се съсредоточи и заразлиства разсеяно новия брой на „Ню Сайънтист“. Така навярно измина около половин час.
После стана и пак слезе при Аугуст. Отначало изглеждаше, че няма никаква промяна. Аугуст клечеше в същата неподвижна поза, в която го бе оставил. Сетне Франс забеляза нещо и отначало то пробуди в него само известно любопитство.
В следващия миг реши, че стои пред нещо абсолютно необяснимо.
В „Бишопс Армс“ нямаше кой знае колко посетители. Бе едва ранният следобед, пък и времето не предразполагаше към излети, дори до кварталната кръчма. При все това Микаел бе посрещнат с възгласи и смях, и дрезгав глас, който изрева:
— Кале Блумквист2!
Беше червендалест мъж с пищна, чорлава коса и тъничък засукан мустак, когото Микаел многократно бе засичал из квартала и който, доколкото знаеше, се казваше Арне. Точен като секундарник, мъжът имаше навика да пристига в кръчмата в 14,00 ч. всеки следобед, ала днес очевидно се бе появил по-рано и бе седнал на една маса вляво от бара заедно с трима събратя по чашка.
— Микаел — поправи го Микаел с усмивка.
Арне, или както там се казваше, и другарите му се разсмяха, сякаш истинското име на Микаел бе най-забавното нещо, което бяха чували.
— Захапал ли си някоя сензационна новина? — продължи Арне.
— Обмислям да разкрия всички тайни на „Бишопс Армс“.
— Мислиш ли, че Швеция е узряла за подобна история?
— Не, навярно не е.
Микаел всъщност харесваше тази банда, не че някога разменяше с тях нещо повече от незначителни фрази и насърчителни викове. И все пак старчетата си бяха част от онова ежедневие, което го караше да се чувства толкова добре в квартала, та затова ни най-малко не се докачи, когато единият изтърси:
— Подочух, че ти били подрязали крилцата.
Думите сякаш смъкнаха всичките му неприятности до ниското, едва ли не комично ниво, където им беше мястото.
— Какво да се прави, привет, бутилко, сестро, нищо хубаво не е навеки — отвърна той с цитат от Фрьодинг, оглеждайки помещението за човек, достатъчно нахакан на вид, та да привиква уморени журналисти в кръчмата. Само че освен Арне и неговата банда не се виждаше абсолютно никой, та се отправи към Амир на бара.
Амир беше едър, дебел и приветлив, баща на четири деца, който се скъсваше от работа и въртеше кръчмата от няколко години насам. Двамата с Микаел доста се бяха сприятелили. Не че Микаел беше кой знае какъв редовен клиент, ала на два пъти си бяха помагали един-другиму — когато Блумквист не бе успял да стигне до магазина за алкохол, а очакваше да го посети дама, Амир му изпрати няколко бутилки червено вино, а Микаел на свой ред бе съдействал на негов приятел без лични документи, като изложи случая му в писмо до властите.
— По какъв повод ни е оказана тази чест? — рече Амир.
— Имам среща с едно лице.
— Вълнуваща?
— Не ми се вярва. Как е Сара?
Сара бе съпругата на Амир, претърпяла операция на тазобедрената става.
— Хленчи и пие болкоуспокояващи.
— Звучи сериозно. Предай ѝ поздрави.
— Дадено — отвърна Амир и двамата продължиха да си приказват за това и онова.
Обаче все още не се виждаше никакъв Линус Брандел и Микаел реши, че ще да е била някоя лоша шега. От друга страна, съществуваха и по-кофти номера от това да те подмамят в махленската кръчма, ето защо поседя петнайсетина минути, разисквайки с бармана различни финансови и здравословни проблеми, преди най-накрая да стане и да поеме към вратата. Тъкмо тогава се появи човекът.
Аугуст не просто бе написал верните цифри в числовите редици. Такива неща не впечатляваха особено човек като Франс Балдер. Затова пък вниманието му бе приковано от онова, което се виждаше встрани от цифрите и на пръв поглед приличаше на фотография или рисунка, ала бе по-скоро чертеж, точно възпроизвеждащ светофара на „Хурншгатан“, откъдето бяха минали преди някоя и друга вечер.
2
Кале Блумквист — находчиво момченце детектив, герой от поредица книжки на Астрид Линдгрен. — Б.пр.