Светофарът не само бе изобразен по уникален начин, до най-дребния детайл с математическа прецизност, ами буквално светеше. Без някой да го е учил на каквото и да било из областта на триизмерната графика или как да работи със светлосенки, Аугуст бе овладял техниката на рисуването до съвършенство. Червеното око на светофара святкаше насреща им, а наоколо се спускаше есенният мрак на „Хурншгатан“, който също сякаш грееше, насред улицата пък се виждаше мъжът, когото Франс бе зърнал и бегло разпознал. Лицето на човека бе изобразено до веждите. Изглеждаше изплашен или най-малкото смутен, сякаш Аугуст го бе изкарал от равновесие, и вървеше леко нестабилно, както и, по дяволите, момчето да бе успяло да предаде това.
— Боже милостиви — възкликна Франс. — Ти ли направи това?
Аугуст нито кимна, нито поклати глава, просто гледаше косо към прозореца, а Франс Балдер доби странното усещане, че в този момент животът му коренно се променя.
Всъщност Микаел не знаеше какво бе очаквал, навярно момче от „Стюреплан“, някой млад сноб. Ала появилият се беше някакъв мърльо, дребно момче с опърпани джинси, с дълга, немита тъмна коса и нещо сънливо, убягващо в погледа. Трябва да беше на двайсет и пет или по-млад, имаше кофти кожа и бретон, който закриваше очите, както и доста грозна рана на устата. Линус Брандел не приличаше на младеж, готов да измъти сензационна новина.
— Линус Брандел, предполагам.
— Точно. Съжалявам за закъснението. Случайно се натъкнах на една позната. Бяхме в същата паралелка в девети клас и тя…
— Дай да приключваме с това — прекъсна го Микаел и го поведе към маса по-навътре в кръчмата.
Появи се Амир с дискретна усмивка, двамата си поръчаха по една „Гинес“, после помълчаха няколко секунди. Микаел недоумяваше защо бе толкова раздразнен. Не му беше присъщо, може би въпреки всичко причината бе в цялата тази драма със „Сернер“. Усмихна се на Арне и другарчетата му, които ги изучаваха зорко.
— Ще говоря по същество — поде Линус.
— Добре звучи.
— Известна ли ти е играта „Суперкрафт“?
Микаел Блумквист не знаеше много за компютърните игри. Ала дори той беше чувал да се говори за „Суперкрафт“.
— По име, да.
— Нищо повече?
— Не.
— В такъв случай не знаеш, че онова, което отличава играта или я прави толкова специална, е наличието на особена AI функция3, която позволява да обсъждаш с някой сражаващ се военната стратегия, без да си напълно сигурен, поне в началото, дали разговаряш с действителен човек, или с дигитално творение.
— Я виж ти — рече Микаел.
Едва ли нещо го интересуваше по-малко от тънкостите в някаква си тъпа игра.
— Това си е малка революцийка в бранша и аз всъщност участвах в разработването ѝ — продължи Линус Брандел.
— Поздравления. В такъв случай си натрупал яки мангизи.
— Там е работата, че не съм.
— И защо така?
— Откраднаха ни технологията и сега „Тругеймс“ печелят милиарди от това, без ние да получим и йоре.
Тази песен Микаел я бе слушал и преди. Дори беше говорил с една възрастна жена, която настояваше, че всъщност тя била написала книгите за Хари Потър, а Дж. К. Роулинг отмъкнала всичко чрез телепатия.
— И как точно се случи? — попита той.
— Хакнаха ни.
— А откъде знаете?
— Установиха го експерти от ИРР, Института по радиоелектронно разузнаване на Департамента по държавната отбрана, ако искаш, мога да ти дам едно тамошно име, а също и на…
Линус замълча.
— Да?
— Нищо. Но и тайната полиция беше замесена, там можеш да говориш с Габриела Гране, аналитичка, която, сигурен съм, ще потвърди думите ми. Тя споменава случилото се в доклад, който публикува миналата година. Тук имам един регистрационен номер…
— С други думи, не е някаква новина — прекъсна го Микаел.
— Не и в този смисъл. „Нова техника“ и „Компютър Швеция“ писаха по темата. Но тъй като Франс не желаеше да говори за това, дори на два пъти отрече изобщо да е ставал някакъв пробив в системата, историята така и не доби особено разпространение.
— И все пак това е стара новина.
— Сама по себе си.
— Защо тогава да те слушам, Линус?
— Понеже Франс сега се прибра от Сан Франсиско и, изглежда, е разбрал точно какво е станало. Мисля си, че седи върху чист динамит. Съвсем се е вманиачил на тема сигурност. Използва защити от хакери на телефона и електронната поща, а наскоро се сдоби и с нова аларма против крадци с камери и сензори и всичко останало. Мисля си, че би трябвало да говориш с него, тъкмо затова те потърсих. Човек като теб навярно може да го накара да се разприказва. Мене не ме слуша.