— Значи, ме накара да сляза тук, защото, изглежда, някой на име Франс седи върху динамит.
— Не някой на име Франс, Блумквист, а Франс Балдер, самият той, не го ли споменах? Бях един от неговите асистенти.
Микаел зарови в паметта си. Единствено Хана, актрисата, каквото и да се беше случило с нея, отговаряше на името Балдер.
— И кой е той? — попита.
Бе измерен с поглед, изпълнен с такова очевадно презрение, че направо се сепна.
— Да не си живял на Марс? Франс Балдер е легенда. Величина.
— Наистина?
— Божке, да! — продължи Линус. — Потърси го в Гугъл и ще видиш. Станал професор по компютърни науки едва на 27 години и вече две десетилетия е световен авторитет в научните изследвания на изкуствения интелект. Едва ли има човек, толкова напреднал в разработването на квантови компютри и неутрални мрежи. Непрестанно намира изчанчени решения, в разрез с общоприетите. Притежава брутален, обърнат наопаки мозък. Мисли изцяло иновативно, пионерски и както можеш да се досетиш, компютърната индустрия от години се мъчи да го прикотка. Балдер обаче не се оставяше да го вербуват. Искаше да работи сам. Или… с различни асистенти, на които им вадеше душата. Балдер изисква резултати, нищо друго, и си знае своето: „Няма невъзможни неща. Нашата работа е да разтягаме границите, бла бла бла“. Ала хората го слушат. Правят за него какво ли не. Направо си умират за него. Сред нас, нърдовете4, той е чисто и просто бог.
— Чисто и просто.
— Не си мисли обаче, че съм някой безкритичен поклонник изобщо. Всичко си има цена, аз ли не го знам. С него човек постига грандиозни неща. Ала може и да се съсипе. Самият Франс дори няма право да се грижи за сина си. Оплескал е нещата по някакъв непростим начин, много такива истории има. Асистенти, здравата загазили и опропастили живота си, и какво ли не още. Но макар и винаги да е бил обсебен и безнадеждно отнесен, никога досега не се е държал така. Никога не е бил толкова истерично вманиачен по сигурността и тъкмо затова се намирам тук. Искам да приказваш с него. Просто си знам, че е по следите на нещо велико.
— Просто си знаеш.
— Разбираш ли, той по принцип не е някакъв параноик. Напротив — даже беше прекалено непредпазлив предвид нивото на онова, с което се занимава. Сега обаче се е заключил вкъщи и почти не излиза. Изглежда уплашен, а преди не съм забелязвал да го хваща шубето. По-скоро беше безумец, дето просто фучи напред, без да се обръща.
— И се е занимавал с компютърни игри? — отбеляза Микаел, без да прикрива скептицизма си.
— Значи… Франс знаеше, че ние всички бяхме изтрещели по игрите, затова трябва да си е мислел, че е добре да поработим над нещо, което ни доставя удоволствие. Неговата AI програма обаче пасваше и на този бранш. Това беше перфектната работилница за експерименти и ние постигнахме фантастични резултати. Разчистихме нова територия. Само дето…
— Изплюй камъчето, Линус.
— Работата е в това, че Балдер и неговите юристи по патентно право изготвиха молба за патентоване на най-новаторските дялове от технологията и тогава дойде първият шок. Оказа се, че малко преди нас един руски инженер от „Тругеймс“ е подал молба за патент, която обезсилваше нашата, и това едва ли е било случайно. Но интересното беше как, по дяволите, бяха надушили какви ги вършим, и тъй като всички ние бяхме предани до смърт на Франс, на практика имаше само една алтернатива: трябва да сме били хакнати въпреки всичките ни мерки за сигурност.
— Тогава ли се свързахте с ИРР и тайната полиция?
— Отначало не. Франс недолюбва хората, дето си слагат вратовръзка и работят от девет до пет. Предпочита обсебени идиоти, които висят пред компютъра по цели нощи, ето защо издири някаква загадъчна хакерка, която срещнал кой знае къде, а тя от раз заяви, че сме били жертва на пробив. Не че онази правеше особено надеждно впечатление. Не бих я назначил във фирмата си, ако разбираш накъде бия, а може и просто да си е плямпала. Ала така или иначе, най-важното в нейните заключения по-късно бе потвърдено от хората в ИРР.
— Но никой не разбра кой ви е хакнал?
— Не, проследяването на хакерски посегателства често е безнадеждно. Поне ни е ясно, че трябва да е бил професионалист. Доста се бяхме бъхтили над нашата ИТ сигурност.
— Обаче сега мислиш, че Франс Балдер е научил нещо по въпроса?
— Категорично. Иначе нямаше да се държи толкова потайно. Убеден съм, че е надушил нещо в „Солифон“.
4
Nerd (англ.): човек изключително интелигентен и талантлив в някоя област, но необщителен и лишен от социални умения. Често се употребява за компютърни маниаци. — Б.р.