— Как изглеждаше?
— Твърде ужасяващо… или по-точно, беше си и секси по някакъв злокобен начин. Но твърде ужасяващо!
— Линус, нямах предвид да оценяваш външния ѝ вид. Искам само да знам как бе облечена и дали евентуално е казала името си.
— Нямам представа коя беше — продължи Линус, — макар че като че ли я познавах отнякъде. И като че ли я свързвах с нещо лошо. Беше с татуировки, пиърсинги и цялата там ужасия и изглеждаше като хардрокерка или готическа метълка, или пънкарка, пък и беше кльощава като скелет.
Почти без да го осъзнава, Микаел направи знак на Амир да му налее още една „Гинес“.
— И какво стана? — попита той.
— Ами какво да ти кажа. Мина ми през ума, че нямаше нужда да се хващаме за работа на секундата, така че седнах на леглото — нямаше кой знае какво друго за сядане — и предложих най-напред да пийнем по едно или нещо подобно. Ала знаеш ли какво направи тя тогава? Помоли ме да изляза. Нареди ми да напусна собствения си дом, сякаш това бе най-естественото нещо на света, и аз, разбира се, отказах. Тъй де, пробвах с: „Всъщност аз живея тук“. Тя обаче каза само: „Марш, изчезни“, и тогава не видях друг изход, освен да си вдигна чукалата. Останах навън доста дълго време. Когато се върнах, тя лежеше на леглото ми и пушеше, ама че шантава работа, зачела се бе в книга по теория на струните или нещо от сорта, а аз ще да съм се втренчил в нея по някакъв съмнителен начин, знам ли, защото ми обясни, че нямала намерение да спи с мен, дори малко. „Дори малко“, рече и си мисля, че не ме погледна в очите ни веднъж. Само изтърси, че сме имали троянец в компютрите, RAT5, както и че познавала модела на проникването, самото ниво на програмирането. Сгащили са ви, каза. После се чупи.
— Без да каже чао?
— Без да обели шибана дума.
— Божке — изтърва се Микаел.
— Макар че, честно казано, струва ми се, че се фукаше. Пичът от ИРР, който направи същата проверка след известно време и който очевидно беше далеч по-просветен относно този тип атаки, каза категорично, че нямало как да се извадят подобни заключения, и както и да преравяше компютъра, не откри никакъв стар шпионски вирус. И все пак той също — впрочем казва се Молде, Стефан Молде — клонеше към тезата, че сме били подложени на пробив.
— Онова момиче изобщо ли не се представи по някакъв начин?
— Всъщност настоявах да се представи, но единственото, което каза, и то навъсено, бе, че можело да ѝ викам Пипи, и това не беше точно истинското ѝ име, поне дотолкова си беше ясно, но все пак…
— Какво?
— Реших, че по някакъв начин ѝ пасваше.
— Виж — рече Микаел. — Току-що бях на път да си тръгна.
— Да, забелязах.
— Сега обаче положението коренно се промени. Не каза ли, че Франс Балдер познавал това момиче?
— О, да.
— Значи, искам да се свържа с него час по-скоро.
— Заради момичето?
— Нещо такова.
— Окей, добре — отвърна Линус замислено. — Но няма да откриеш никакви данни за връзка с него. Както казах, станал е ужасяващо потаен. Имаш ли айфон?
— Имам.
— Забрави тогава. Франс смята, че „Епъл“ повече или по-малко са се продали на АНС. За да говориш с него, трябва да си купиш блекфон или поне да заемеш андроид и да си свалиш специална програма за зашифроване. Аз обаче ще се опитам да го накарам да ти се обади, така ще можете да си уговорите среща на някое сигурно място.
— Върхът, Линус, мерси.
Микаел поостана известно време, след като Линус си тръгна. Допи си „Гинес“-а, загледан в бурята навън. Зад гърба му Арне и неговата банда се смееха на нещо. Микаел обаче беше толкова потънал в мислите си, че не чуваше и дума. Не забеляза и как Амир седна при него и разгърна вестника на прогнозата за времето.
Очевидно се очакваше съвършено безобразно време. Температурата щеше да падне до –10 и щеше да завали първият сняг за годината. Щеше да се разрази най-ужасната буря в страната от години насам.
— Може да извият ураганни ветрове — рече Амир, а Микаел, който все още не го слушаше, само отсече:
— Супер.
— Супер?
— Да… какво… във всеки случай по-добре от никакво време изобщо.
— Вярно е. Но какво става с теб? Изглеждаш съвсем шокиран. Срещата не мина ли добре?
5
RAT — Remote Administration Tools (англ.): софтуер с дистанционно управление, в случая зловреден. — Б.р.