— Извинявай, че се забавих — поде Алона Касалес. Имахме съвсем откачен предиобед. Пълен хаос.
— И при нас е така — отвърна Габриела учтиво и погледна часовника си.
— Както казах обаче, имам важни сведения, поне така си мисля. Не е съвсем лесно да се прецени. Тъкмо се заех с проучването на група руснаци, споменах ли го? — продължи Алона.
— Не.
— Е, навярно там има и немци, и американци, а може би и някой и друг швед.
— За какъв тип група става въпрос?
— Криминално проявени, много опитни. Вече не обират банки, нито продават дрога, а крадат корпоративни тайни и конфиденциална бизнес информация.
— Черни шапки9.
— Не са просто хакери. Изнудват хората и раздават подкупи. Навярно се занимават и с нещо толкова демоде като убийствата. Честно казано обаче, още не разполагам с кой знае какво за тях, само с известно количество кодови думи и непотвърдени връзки, както и с две действителни имена, плюс няколко млади компютърни инженери на по-ниски позиции. Групировката се е посветила на квалифициран промишлен шпионаж и тъкмо затова случаят се озова на моето бюро. Опасяваме се, че върхова американска технология е попаднала в руски ръце.
— Разбирам.
— Само че не е лесно да се доберем до тях. Добре се криптират и колкото и да се напрягам, не успявам да се доближа до ръководното ниво. Прихванах единствено това, че лидерът им се нарича Танос.
— Танос?
— Да, от Танатос, богът на смъртта в древногръцката митология, онзи, дето е син на Никта, нощта, и близнак на Хипнос, съня.
— Ужасно драматично.
— По-скоро детинско. Танос е злодей от „Марвъл Комикс“, нали знаеш, онези серийни албуми с герои като Хълк, Железния човек и Капитан Америка, и това не е кой знае колко руско, а преди всичко е… как да кажа…
— Хем забавно, хем нахално?
— Да, сякаш са банда нахакани колежанчета, които са ни взели на подбив, и това ме дразни. Честно казано, в тази история има куп неща, които ме смущават, затова и страшно се заинтригувах, когато чрез радиоелектронното разузнаване установихме, че във въпросната мрежа може да има дезертьор, човек, който навярно би могъл да ни помогне да разберем за какво става дума, стига да го пипнем, преди те самите да го сторят. Сега обаче, като разгледахме нещата по-отблизо, осъзнахме, че изобщо не е било каквото си мислим.
— В какъв смисъл?
— Дезертиралият не е престъпник, а тъкмо обратното — почтен човек, напуснал предприятие, в което въпросната организация има къртици. Някой, който навярно по чиста случайност е научил нещо от решаващо значение.
— Продължавай.
— И според нашата преценка сигурността на това лице понастоящем е сериозно застрашена. Човекът се нуждае от охрана. До съвсем скоро обаче нямахме представа къде да го търсим. Не знаехме дори в коя компания е работил. Сега обаче мислим, че сме стеснили периметъра — продължи Алона. — Нали разбираш, през изминалите дни една от онези фигури случайно намекна нещо за въпросния човек с думите, че „с него са офейкали всичките проклети Т-та“.
— Проклети Т-та?
— Ами да, звучеше странно и криптирано, но имаше предимството, че беше твърде специфично и се поддаваше на проучване, е, точно „проклети Т-та“ не ни доведе доникъде, но Т-то в най-общ план, думи с Т във връзка с предприятия имаше, потърсихме високотехнологични предприятия и през цялото време стигахме до едно и също — до Никълъс Грант и неговата максима: Толерантност, Талант, Топлота.
— Говорим за „Солифон“ — вметна Габриела.
— Така си мислим. Най-малкото изпитахме усещането, че нещата си идват на мястото, ето защо се заехме да проучим кой се е махнал от „Солифон“ напоследък. Най-напред я закъсахме, нали във въпросното предприятие текучеството е голямо. Дори си мисля, че това е една от основните им идеи. Дарованията да се вливат и изливат. После обаче се съсредоточихме върху ония Т-та. Знаеш ли какво има предвид Грант с това?
— Не точно.
— Това е неговата рецепта за творческа сила. С първото Т иска да каже, че се изисква толерантност както към причудливи идеи, така и към странни птици. Колкото са по-отворени към нестандартни хора и към малцинства изобщо, толкова са по-възприемчиви и за напредничави идеи. Малко като Ричард Флорида, нали знаеш, и неговия гей индекс. Където съществува толерантност към такива като мен, има и по-голяма отвореност и креативност.
9
„Черните шапки“ са злонамерени хакери, които работят за някаква изгода. „Белите шапки“ обикновено са наети от компании, занимаващи се с ИТ сигурност. — Б.р.