Както обикновено, бяха започнали с малко социално инженерство. Трябваха им имената на системни администратори и инфраструктурни анализатори, охраняващи сложните пароли за интранета, пък и нямаше да навреди, ако откриеха някой „доносник“, който евентуално да прояви небрежност по отношение на рутинните процедури за безопасност. Чрез собствените си канали успяха да се доберат до четири, пет, шест имена, сред тях и момче на име Ричард Фулър.
Ричард Фулър работеше в NISIRT, Екипа за бързо реагиране по време на инциденти в информационните системи на АНС, който надзираваше интранета на службата и непрекъснато бе на лов за изтичания и инфилтратори. Ричард Фулър си беше почтен пичага — дипломирал се по право в Харвард, републиканец, стар куотърбек, патриотична мечта, ако можеше да се вярва на биографията му. Боб Песа обаче успя посредством една отдавнашна любовница да узнае, че страдал от биполярно разстройство, а навярно и смъркаше кока.
Когато беше превъзбуден, вършеше всевъзможни глупости, като например да избере файлове и документи, без най-напред да ги сложи в пясъчник10. Иначе на вид беше спретнат, може би малко мазничък, повече приличаше на финансист, на някой Гордън Геко, отколкото на таен агент, и някой, навярно самият Боб Песа, подхвърли идеята Осата да замине за родния му град Балтимор, да преспи с него и да го залиса с някое гърненце с мед11.
Осата им предложи да вървят по дяволите.
После зачеркна и втората им идея — да напишат документ с фалшиви данни за инфилтраторите и изтичанията на информация от главния щаб във Форт Мийд и да го заразят с шпионски софтуер, троянец последен писък с високо ниво на въздействие, който Чумата и Осата щяха да разработят. Намерението бе след това да наслагат ръководни нишки из интернет, които да примамят Фулър към файла и в най-добрия случай така да го разгорещят, че да загърби сигурността. Планът не беше лош, съвсем не — преди всичко би могъл да ги въведе в компютърните системи на АНС, без да им се налага да извършват активен пробив, който най-вероятно бе проследим.
Осата обаче нямаше намерение, по думите ѝ, да кибичи в очакване дръвникът Фулър да се изложи. Не желаеше да бъде зависима от чуждите грешки и като цяло си беше опака и проклета, ето защо никой не се изуми, когато най-ненадейно изяви желание сама да поеме цялата операция, и макар това да предизвика известни спорове и протести, в крайна сметка отстъпиха, при условие че все пак ще поддържат някакво сътрудничество и тя ще спазва някои правила на поведение. Така че Осата старателно си записа имената и данните на системните администратори, които бяха открили, и помоли за помощ в т.нар. операция по събиране на идентификационните сведения: обследването на сървърната платформа и операционната система. После обаче затръшна вратата пред Републиката на хакерите и пред света и Чумата нямаше усещането, че тя се вслушва особено в неговите съвети, например, че не бива да използва своя handle12, както и че не бива да работи у дома, а по-скоро в някой отдалечен хотел под фалшива самоличност, в случай че хрътките на АНС я проследят през засуканите лабиринти на мрежата Тор13. Очевидно обаче тя бе свършила всичко по своя си начин, а Чумата нямаше какво друго да стори, освен да кисне на масата си тук, в Сундбиберг, и да чака с опънати до краен предел нерви, като все още си нямаше и представа как бе процедирала тя.
Само едно знаеше със сигурност: постигнатото от нея бе велико и легендарно, и докато виелицата навън фучеше, той понасмете малко от боклука на писалището, наведе се към компютъра и написа:
Разправяй. Какво е усещането?
Празно, отвърна тя.
Празно.
Ето какво ѝ беше. Лисбет Саландер почти не бе мигвала в продължение на седмица, а навярно и бе пила и яла прекалено малко, та сега я цепеше главата, очите ѝ бяха кървясали, ръцете ѝ трепереха и най-много от всичко ѝ се искаше да запрати цялото си оборудване на пода. Някъде дълбоко в себе си обаче беше доволна, макар и съвсем не по повода, за който предполагаше Чумата или който и да било от Републиката на хакерите. Беше доволна, защото ѝ се бе удало да научи нещо ново за престъпната групировка, която изследваше, както и защото вече можеше да се позове на връзка, за която преди само бе подозирала или гадаела. Това обаче го запази за себе си. А как останалите изобщо бяха повярвали, че е хакнала системата в името на каузата, бе нещо, което не спираше да я удивява.
10
Изолирано място в програмата, в което злонамереният софтуер не може да проникне. — Б.пр.
11
От англ.
13
Мрежа от компютри и сървъри, чрез която потребителите могат да общуват анонимно в интернет. — Б.пр.