— Сигурно някой му е подшушнал за случващото се.
— Положително, и едва ли има нужда да ти казвам, че отначало бях скептична. „Сернер“ е известен с таблоидите си. Уве обаче продължи с цялата си словоохотливост и ме покани в голямата си нова къща в Кан.
— Какво?
— Да, извинявай, и това не ти казах. Предполагам, че съм се срамувала. Но така или иначе, щях да ходя на филмовия фестивал, за да направя портрет на онази иранска режисьорка. Знаеш я, дето я преследвали заради документалния филм за деветнайсетгодишната Сара, която била убита с камъни, и сметнах, че нямаше да има нищо лошо в това „Сернер“ да ни помогне с пътните разноски. Както и да е, двамата с Уве будувахме цяла нощ, разговаряхме и си останах доста скептично настроена. Толкова се фукаше, че беше направо смешен. А и всичките му приказки за продажби и печалби. Накрая обаче все пак се заслушах, и знаеш ли защо?
— Беше фантастичен в леглото.
— Ха, не, заради отношението му към теб.
— С мен ли искаше да спи?
— Безкрайно ти се възхищава.
— Бабини деветини.
— Не, Микаел, тук грешиш. Той обожава властта и парите си, и къщата си в Кан, но го гложди това, че не го смятат за страхотен като теб. Става ли въпрос за популярност, Микаел, той е бедняк, а ти се къпеш в злато. Дълбоко в себе си той иска да е като теб, веднага го усетих, и да, трябваше да прозра, че подобна завист може да се окаже и опасна. Та нали цялото това лаене срещу теб се дължеше точно на тази завист, би трябвало да си го схванал. Твоята безкомпромисност кара хората да се чувстват нищожни. Със самото си съществуване ти им напомняш до каква степен са се продали и колкото повече се прославяш, толкова по-мизерни изглеждат те самите, а в такива случаи има само един начин да се защитят: като те повалят в калта. Ако ти паднеш, на тях им става по-добре. Злословията им връщат частица от достойнството, поне те така си въобразяват.
— Мерси, Ерика, но наистина не ме е грижа за тия глупости.
— Да, знам, във всеки случай се надявам да е така. Онова, което осъзнах обаче, бе, че Уве наистина искаше да участва и да се чувства като един от нас. Искаше малко да се позарази с нашето реноме и това ми се стори добър стимул. Ако се е стремял да стане добър като теб, за него би било съкрушително да превърне „Милениум“ в най-обикновен комерсиален продукт на „Сернер“. Ако стане известен като човека, съсипал един от най-легендарните вестници в Швеция, последните останки от почтеността му завинаги биха затънали в тинята. Ето защо всъщност му повярвах, когато каза, че и той, и групировката се нуждаели от престижно издание, от алиби, ако щеш, и че само щял да ни помага да правим онази журналистика, в която вярваме. Положително е искал и да участва по-активно във вестника, ала според мен това беше само от суета. Малко да се поизпъчи и да може да каже на своите другарчета, дето се носят по течението, че е нашият спин-доктор14 или нещо подобно. Никога не съм си представяла, че би дръзнал да посегне на душата на вестника.
— И все пак явно тъкмо това прави в момента.
— Да, за съжаление.
— И какво се случва тогава с изпипаната ти психологическа теория?
— Подцених мощта на опортюнизма. Както и ти забеляза, Уве и „Сернер“ се държаха образцово, преди да се излее целият този поток от хули срещу теб, ала сетне…
— Той се е възползвал.
— Не, не, някой друг го е сторил. Някой, който се е целел в него. Едва впоследствие осъзнах, че на Уве не му е било лесно да спечели останалите на своя страна, що се отнася до решението да закупят дял от нас. Както разбираш, не всички в „Сернер“ страдат от журналистически комплекс за малоценност. Повечето са просто най-обикновени бизнесмени, които презират всички тия приказки за важните теми и тем подобни. Подразнили са се от „фалшивия идеализъм“ на Уве, както го нарекли, а в обвиненията към теб са видели шанс да го насолят.
— Олеле.
— Дори не подозирах какво ще стане. Отначало нещата изглеждаха съвсем окей. Бяха поставени само няколко изисквания за определено нагаждане към пазара и както знаеш, аз реших, че голяма част от тях звучат по-скоро добре. Самата аз доста съм размишлявала как бихме могли да привлечем по-младата аудитория. Всъщност въобразявах си, че аз и Уве сме провели смислен диалог по темата, затова и не се безпокоях прекомерно за днешната му презентация.
— Не, забелязах това.
— Тогава обаче бурята още не се бе разразила.
— И за каква буря говорим всъщност?
— Онази, дето настана, след като ти саботира изложението на Уве.
14
От англ.