Ед се успокои и разроши косата на хлапето подобно на любящ баща, а това не му бе присъщо. Ед не си падаше особено по нежността и лигавщините. Той беше каубой, който никога не би направил нещо толкова подозрително, като да прегърне мъж. Ала навярно беше до такава степен отчаян, че се опитваше да прояви малко общоприета човечност. Беше разкопчал панталона си и бе разлял кафе или кока-кола върху ризата си, а лицето му имаше нездрав, червендалест цвят. Гласът му беше груб и дрезгав, сякаш бе прекалил с крещенето, и Алона си помисли, че никой на неговата възраст и с това наднормено тегло не би трябвало да се хаби така.
Макар да бе изминало само половин денонощие, Ед и момчетата му сякаш бяха прекарали тук цяла седмица. Навсякъде се въргаляха чашки от кафе и остатъци от закуски, захвърлени шапки с козирки и колежански суичъри, а от телата им се носеше воня на вкиснало от пот и напрежение. Бандата съвсем явно се бе заела да преобърне целия свят, за да проследи хакера, та накрая Алона им подвикна с престорена сърдечност:
— Давайте момчета, газ!
— Само да знаеше!
— Добре, добре. Сгащете го тоя мухльо!
Не го мислеше точно за мухльо. Тайничко намираше пробива за донякъде полезен. Мнозина сред тях, изглежда, си въобразяваха, че могат да си правят каквото им скимне, сякаш разполагаха с картбланш, и може би бе здравословно да осъзнаят, че другата страна е в състояние да отвърне на удара. „Онзи, който следи народа, накрая сам бива проследен от него“ — бил написал хакерът и това беше доста готино, мислеше тя, макар, разбира се, да не беше вярно.
Тук, в Puzzle Palace16, недостатъците им проличаваха само когато се сблъскаха с нещо наистина сериозно. Катрин Хопкинс я бе събудила с думите, че шведският професор е бил убит в дома си в близост до Стокхолм, и макар само по себе си това да не бе от голямо значение за АНС — поне засега, — за Алона то означаваше нещо.
Убийството показваше, че бе тълкувала сигналите правилно, а сега трябваше да провери дали няма да може да напредне и с още една стъпка, ето защо влезе в компютъра си и отвори своя обзор на организацията, най-отгоре на която стоеше изплъзващият се и мистериозен Танос, ала в която се открояваха и безспорни имена като Иван Грибанов, депутатът в руската Дума, и немецът Грубер, високообразован бивш мошеник, забъркан в трафик на хора.
Всъщност тя недоумяваше защо случаят имаше толкова нисък приоритет при тях и защо шефовете ѝ непрекъснато я препращаха към други, по-традиционни институции, борещи се с престъпността. На нея изобщо не ѝ се струваше невероятно мрежата да се ползва с държавна протекция, да има връзки с руското разузнаване и цялата афера да може да се разглежда като част от търговската война между Изтока и Запада. Макар базата да беше недостатъчна, а доказателствата — крайно нееднозначни, все пак съществуваха ясни индикации, че западна технология е била открадната и е попаднала в руски ръце.
Вярно бе обаче, че плетеницата беше трудно обозрима и невинаги беше лесно да се разбере дори дали дадено престъпление действително е било извършено, или подобна техника по чиста случайност е била разработена другаде. При това кражба в сферата на бизнеса понастоящем също беше изключително неустановено понятие. През цялото време се крадеше и вземаше на заем, понякога като част от творческия обмен, друг път защото на посегателствата се придаваше юридическа легитимност.
Големите компании редовно наплашваха до смърт малки фирмички с помощта на опасни адвокати и никой не намираше нищо странно в това, че отделните новатори са повече или по-малко лишени от права. В допълнение промишленият шпионаж и хакерските атаки често се разглеждаха като обикновен анализ на обкръжаващата среда.
От друга страна… Убийствата не се поддаваха на толкова лесно релативизиране и Алона си обеща едва ли не тържествено да преобърне всяко отделно парченце от пъзела, но да направи пробив в организацията. Не стигна далеч. Всъщност едва успя да протегне ръце и да си разтрие врата, когато долови запъхтени стъпки зад гърба си.
Беше Ед и изглеждаше съвсем изкривен. Явно и той имаше проблем с гърба си. Алона започваше да се чувства по-добре само като го погледнеше.
— Ед, по какъв повод ми се оказва тази чест?
— Чудя се дали не сме се сдобили с общ проблем.
— Заповядай, старче. Май имаш нужда да поседнеш.
— Или да ме разпънат на диба. Знаеш ли, от моята ограничена перспектива…
16
Термин от военния жаргон, означаващ щаба на генерал, първоначално използван за АНС поради нейната секретност. Употребява се и за всяка строго охранявана правителствена сграда. — Б.пр.