Мислите ѝ се върнаха към разположението на Гауеровото ранчо и как да подходи методично към претърсването. Започна с оборите, но там нямаше нищо. Не откри дори останки от конски фъшкии. Премести се в рушащата се каменна плевня. Послушно извади служебния фотоапарат и натрака десетина снимки на външната страна. Вътре миришеше на прах и сено. На задната стена още висяха няколко ръждясали инструмента, купчина ронещи се бали люцерна и няколко празни прегради за коне бяха сбутани в един ъгъл. Подът беше пръстен и тя го ритна тук-там, но нищо не се показа. Някой беше използвал една от стените да закачи мишена за стрелички. Няколко бяха набодени в нея, ръждясали и толкова стари, че оперението им беше от истински пера. Ала нямаше нищо интересно.
Време бе да се залавя с къщата.
Отиде до нея, качи се на верандата, кимна на войника, който в момента оглеждаше дълга седемметрова „Бостън Уейлър“32, отвори незаключената врата и влезе вътре. Когато мина от антрето във всекидневната с голата кухня зад нея, я обзе почти съкрушителното усещане за нещо познато… не просто защото беше идвала тук само преди два дни. Мястото ѝ напомняше за старата мобилна къща с двойна дължина, която беше споделяла с майка си, докато растеше в Медсин Крийк. Там цареше същата атмосфера на самота, на изгубени надежди и мечти, на постоянно намаляване на удобните случаи, които се изплъзваха между пръстите като пясък. Докато гледаше от всекидневната в кухнята, я връхлетя един особено грозен спомен: как късно една вечер се вмъкна вътре, надявайки се да успее да се промъкне покрай стаята на пияната ѝ майка, без да я чуе — напразно.
„Мислиш, че можеш да живееш безплатно тук, да се храниш тук без пари, да идваш и да си отиваш, когато искаш? Нямаш никакви умения, така че каква стойност може да имаш? Не си тръгвай, докато ти говоря!“
Сега майка ѝ беше вън от нейния живот. Вероятно завинаги. Поне беше успяла да се свърже наново със своя баща — Джек. Живееше близо до Делауеърската водна дупка33 и имаше постоянна работа. Все още градяха своите отношения. Тухла по тухла. Обаче вече усещаше основите устойчиви под краката си.
Тя прогони тези спомени и огледа старата ранчерска къща. Дали Гауер се е опитвал да се промъкне тук, за да вземе нещо? И се е подплашил, защото къщата е била действащо спално помещение за работниците, подготвящи теста „Тринити“?
Реши да започне от задните помещения и постепенно да се придвижва към предната част. Влезе в кухнята и я обиколи, като отваряше шкафовете и чекмеджетата. Повечето бяха празни, като се изключат малко евтини кухненски прибори, кутия за сол и няколко ръждясали капана за мишки. Емайлираната готварска печка беше празна, а подът под нея бе покрит с дебел слой прах. Нямаше ток, но въпреки това отвори хладилника: вътре откри стара стъклена бутилка за мляко, а съдържанието ѝ се беше свело до люспесто покритие. С усилие отмести хладилника от стената: отзад се показа още прах. Подът беше покрит с балатум, избелял и с ужасни шарки, а краищата му се бяха завили нагоре.
Придвижваше се бавно. Първо огледа тоалетната, след това малкото помещение, което беше служило за спалня. В него имаше голям гардероб, за който се надяваше да се окаже истинска златна мина. Но всичко, което намери, беше празен, смачкан пакет от цигарите, раздавани с войнишката дажба, а в най-долното чекмедже „Фермерски алманах“ от 1938 г.
Взе алманаха, пожълтял от годините. Докато го прелистваше, откри различни отбелязвания с молив. Някои от датите бяха подчертани, до други беше поставена чавка. Имаше и няколко бележки под линия с неравен, едва четлив почерк.
Тя се замисли за миг. Хиляда деветстотин трийсет и осма. По това време Гауер още е притежавал ранчото. Дори драсканиците да не бяха негови, по тези страници можеше да се крие важна информация. Извади плик за доказателства от чантата си, пъхна вътре алманаха, запечата плика и го надписа. След като огледа за последен път помещението, за да се увери, че не е пропуснала нещо, тя излезе и мина във всекидневната.
32
Марка лодки, произвеждани във Флорида. Бостънски, защото производството е започнало в Масачузетс. — Б.пр.
33
Водната дупка е мястото, където река Делауеър разсича (изкопала е дупка) планината Апалачи. — Б.пр.