Кори се изненада от неговия яд.
— Сър, когато ми се обадихте, разследвахме несвързана с произшествието страна на случая. За да ги оставя, трябваше да направя голямо отклонение и щях много да се забавя.
Моруд не отговори, но думите ѝ, изглежда, го укротиха малко. Той погледна към другите двама:
— Всичко това е строго поверително.
— Разбрах — увери го Нора.
— Елате с мен — нареди той на Кори. После погледна към Нора и Уотс. — Може и вие да дойдете.
Моруд ги поведе към мястото. Лебедка с кървава носилка, полюшваща се под нея, още висеше над кладенеца. Дървеният капак, стар и прояден от дървояди, лежеше счупен на две, а наблизо в незатворен чувал за трупове беше простряно тялото на Хъки. Главата му беше покрита със сгънат найлон.
— Подушвате ли? — попита Моруд и махна към тялото.
Кори се поколеба. Да подуши трупа? Беше странно искане.
— Ела по-близо.
Когато Кори направи още две крачки, въздухът се раздвижи от движението и до носа ѝ долетя миризмата на алкохол.
— Пиел ли е?
— Вони на алкохол, нали? — каза Моруд. Той махна през рамо. — Лагерувал е ето там. Мястото беше осеяно с малки бутилки „Саутърн Комфърт“, а в шибаната му раница има още. Взехме кръв, за да проверим колко е бил пиян.
— Как е бил намерен? — намеси се Нора.
— Тази сутрин не се е появил на работа. Жена му била ужасена, казала, че трябвало да се прибере в неделя вечерта. Триангулирахме сигналите на мобилния му телефон. Беше доста трудно, защото ту има, ту няма сигнал толкова далеч от цивилизацията. Извадихме късмет, че успяхме да го засечем. — Той се обърна към един от техниците на ЕСД: — Том, къде са нещата, които намерихте у него?
— В кутията за доказателства, сър.
— Погледнете това. — Моруд отиде при кутията. Вътре в различни отделения лежаха няколко плика за доказателства. — Всичко това намерихме в джобовете му. — Той извади няколко плика. — Златна монета, пръстен, стари ключове. По-големите неща са в бивака му. Плячкосал е всичко, до което е могъл да се докопа. Донесъл е металотърсач и навсякъде е изкопал дупки.
Уотс поклати глава.
— Защо ФБР държеше подобен човек на работа? Щом го видях, разбрах, че е неприятен тип. Дойде тук да бута стени без всякакво уважение към мястото.
Моруд се обърна към него.
— Господин Уотс, запазете вашето мнение за себе си — процеди той кисело.
— Не ми е в стила, агент Моруд.
Моруд рязко се обърна и нареди на Кори:
— Елате с мен.
И с бързи крачки се отдалечи. Кори го последва, а Нора и Уотс тръгнаха след нея. Боже, надяваше се, че шерифът повече няма да прави враждебни забележки. Никога не беше виждала Моруд в подобно състояние.
Стената на една неголяма плевня беше току-що съборена и Хъки беше изкопал няколко дупки в кирпичената основа на малката църква. Когато Кори се огледа, видя, че беше причинил известни щети, но за късмет не беше имал време, за да нанесе още разрушения, преди да падне в кладенеца. Продължиха покрай църквата до район извън града, осеян с дупки.
Нора клекна пред плитките изкопи.
— Това вероятно е било градското сметище — каза тя, — ако се съди по чирепите и бутилките.
— Хайде да говорим с Алфиери, за да научим последните новини — подкани Моруд и тръгна бързо по старата главна улица към мястото, където Алфиери, зачервен и потен, точно събличаше гащеризона за еднократна употреба.
— Милт, какви са новините?
— Ами доста ясни — отговори Алфиери. — Доказателствата сочат, че както изглежда, Хъки е дошъл тук горе сам. Имал е металотърсач и е претърсвал терена, където намирал нещо, веднага го изравял. И както изглежда, през цялото време се е наливал. Почти навсякъде са разхвърляни негови стограмки. В един момент преценката му е била замъглена от алкохола и е минал по капака на кладенеца. Изгнилият капак се строшил и той е паднал в дълбокия трийсет метра изкоп и се убил. Смятаме, че се е случило през нощта, защото на дъното е намерено и счупеното му фенерче.
— Кладенецът сух ли е? — попита Кори.
— Да, сух като скелет. Паднал си е на главата.
Не е за чудене, че са покрили главата му с найлон, помисли си Кори.
— Къде е лагерувал?
— Последвайте ме — нареди Моруд.
Хъки беше опънал палатката си на завет зад стената на старата църква. Имаше малък кръг от камъни, където беше палил лагерния огън, тенджера, празна консерва говежда яхния, още стограмки „Саутърн Комфорт“, фасове и други боклуци. На стара дъска лежаха подредени другите неща, които явно беше намерил: гравирано конско удило38 от сребро, медно испанско стреме, стари бутилки, порцеланова чиния, няколко прибора за хранене, ключалки и брави, изкъртени от врати, клавиши за пиано от слонова кост, още монети.