— Как така къде? На редовната сутрешна сбирка при Гарсети, къде другаде? Между другото тя не пропусна да отбележи, че не си се явила навреме.
Джули заобиколи бюрото на колежката си и бръкна в кутията за обработената кореспонденция.
— Е, остава ни само да се надяваме, че не си пощуряла именно заради този плик — стеснително рече Джули.
Холис бързо грабна плика от ръката й. Веднага погледна името на получателя — беше нейното! — но липсваше името или поне инициалите на подателя. Отвори плика и видя вътре само една непопълнена бланка за имиграционен формуляр. Към горния ляв ъгъл на документа с два кламера бе закрепена малка цветна снимка.
— Пощальонът го оставил на моето бюро при първата обиколка рано тази сутрин — обясни й Джули. — Исках да ти го връча лично, но не успях да те видя…
— Нищо, вече всичко е наред — въздъхна Холис, успокоена, че е открила плика.
— Нали не съм сбъркала, Холи?
— Не, Джули. Но има опасност да не ми стигне времето. Май ще се наложи да го обработя по съкратената процедура.
Веднага след като Джули се върна при бюрото си, Холис измъкна формуляра от плика. Беше прегънат на четири, както завещанията при нотариусите. На бърза ръка го прелисти и погледът й се прикова към последната страница, най-долу, за да провери дали там фигурира подписът на Пол. Но подписът липсваше. Отново, както преди малко, я обля вълната на раздразнение.
Дяволите да те вземат, Пол! Как си могъл да забравиш да подпишеш проклетия формуляр?
Изнервената Холис вдигна поглед към стенния часовник — беше окачен точно над бюрото на шефката. 10 часа и 47 минути. Срещата с онзи загадъчен банкер беше в дванадесет. А полетът до Ню Йорк — в два и тридесет и пет следобед.
Ако нещо се обърка, аз ще се оправя.
Това бяха точните думи на Пол. Не, няма да му позволи да се измъкне от тая каша. Нали той я бе забъркал? С решителен жест Холис посегна към телефона и набра личния номер на Пол Макган.
Всяко от посолствата на Съединените щати, разпръснати по петте континента, задължително притежава напълно изолирана, стопроцентово проверена и защитена комуникационна зала, в повечето случаи разположена в подземието под сградата на самото посолство. На жаргона на посветените тези секретни помещения получаваха най-различни имена: Мехура, Кошера и други, но най-често се предпочиташе Бункера. Тези помещения са недостъпни не само за слънчевите лъчи, но и за всякакви средства за електронно подслушване — както чрез сателитни антени, така и чрез наземни апаратури. Това позволяваше на всеки посланик и на най-доверената част от екипа му да поддържат пряка връзка с Вашингтон, запазена за най-важните указания и за строго секретните обратни рапорти. Макар че Холис нямаше откъде да узнае за това, от телефонния номер, който тя бе набрала, позвъняването й бе прехвърлено от стандартната телефонна централа на посолството към компютрите за цифрово кодиране, а от тях — директно към телефона на мистър Пол Макган в Бункера.
Макган бе сред шестимата високопоставени служители в посолството, удостоени с достъп до Бункера. Доста тясно (само седем на пет метра), подземието беше опасано отвсякъде с дебели стени от усилен железобетон, покрити с шумопоглъщаща смес от пенобетон. Вътре имаше място само за една елипсовидна маса, няколко стола, малък хладилник и мощен климатик.
В единия ъгъл се намираше комуникационният пулт, с размерите на фризер от средна мощност, отрупан с последните достижения на електрониката. Облегнат на въртящия се стол в плексигласовата кабина около пулта, Макган напразно се мъчеше да се отърве от досадния пристъп на клаустрофобия. Повече от половин час седеше скован тук, а пръстите му шареха по клавиатурата, осигуряваща директен достъп до свръхсекретната SBIS7.
Специалистите на ЦРУ тихомълком, без да си правят труда да уведомяват Държавния департамент, бяха внесли технически подобрения в системата за сателитна връзка — Пол Макган го бе научил от приятелите си, които имаха достъп до Лангли. Едно от тези усъвършенствания беше заимстваната от армията „Система за глобално позициониране на наземни, въздушни или подводни цели“8, позволяваща на военните да проследяват движението на бойните поделения от чуждестранните армии. С помощта на свръхчувствителни микропредаватели бойците можеха да излъчват електронни сигнали към спътниците от орбиталната система SBIS, които ги препредаваха в щабовете. Специалистите на ЦРУ бяха подобрили и нагодили тази технология за своите цели — най-вече за свръзка с агенти, внедрени на чужда територия. Но Макган бе решил да разучи тази новост в комуникационната техника поради съвсем други съображения.
7
SBIS (Space Based Infrared System) — сателитна система за инфрачервен контрол: мрежа от спътници разузнавачи тип „Navstar“ или „Transit“, с геостационарни орбити за следене на опити за изстрелване на вражески стратегически ракети. Точност на позициониране на наземните обекти: до 15 м. Брой на спътниците: 18. — Б.пр.