— Моите шпиони ми донасят, че се оправя доста добре.
— Да не би да си започнал да работиш за КГБ, Паша?
— Един мой съученик работи в щаба на Главком-запад. Той ми каза, че и там са приели стратегия за елиминиране на некадърните офицери. Аз лично се убедих в резултатите от това. Един новоназначен офицер има много по-голяма мотивация да изпълнява задълженията си, отколкото някой, който е заемал този пост толкова дълго, че работата му се е превърнала в рутинна.
— С изключение на висшите офицери, разбира се.
— Никога не съм очаквал, че някога ще се опитам да защитя Главком-запад, но това, което ми беше съобщено, ме кара да вярвам, че той привежда войските си в готовност по същия начин, по който го правим и ние.
— Трябва да е постигнал забележителни резултати, щом си толкова великодушен към него.
— Така е, другарю генерал. Още една наша танкова дивизия заминава за Германия. Е, там ще имат по-голяма нужда от нея, отколкото ние тук. Казвам ви, ще пометем арабите като прашинки. Истината е, че винаги сме можели да направим това. Те не са чак толкова многобройни, а и страните им са като Либия, която посетих преди три години — нямат планини, в които да се крият. Това не е Афганистан, другарю генерал. Сега мисията ни е да завладяваме, а не да умиротворяваме. Според мен можем да изпълним задачата за две седмици. Единственият проблем, който според мен можем да срещнем там, е подпалването на нефтените полета. Арабите могат да използват опожарената земя като отбранително средство, както сме правили и ние. За нас ще бъде трудно да предотвратим такива действия дори с нашите десантчици. Въпреки това мисията ни е изпълнима и хората ни ще бъдат подготвени за нея.
Глава девета
Последен поглед
— Хубаво нещо са мигновените традиции, Чък. — Толанд и полковникът гледаха четвъртия руски филм по спътниковата връзка. Боб подаде на колегата си купата с пуканките. — Жалко, че заради Корпуса няма да си при нас.
— Да си прехапеш езика дано! В шестнадесет-нула-нула часа във вторник, полковник Чарлз Де Уинтър Лоу се връща на активна служба в Морската пехота и оставя прелистването на хартийки на вас, сепии такива.
Толанд се разсмя.
— И няма да ти липсва дори вечерното гледане на руски филми?
— Може би ще ми липсва мъничко. — На половин миля от тях сателитен приемник следеше един руски комуникационен спътник. В продължение на няколко седмици двамата гледаха излъчваните по този и още няколко такива спътника предавания, най-вече заради руските новинарски емисии, но и заради вечерните филми. И двамата се възхищаваха на работата на Сергей Айзенщайн, а „Александър Невски“ беше най-добрата му творба. Толанд си отвори кутия кока-кола.
— Чудя се как ли ще реагира Иван на някой уестърн на Джон Форд? Имам странното чувство, че другарят Айзенщайн може би е гледал един-два от неговите филми.
— Да, Херцогът сигурно ще има голям успех в Съветския съюз. А още по-добре ще е да пуснат нещо с Ерол Флин. Ще си ходиш ли довечера?
— Веднага след края на филма. Господи, цели четири дни почивка. Дали ще издържа на натоварването?
Заглавният кадър беше различен от този на видеокасетата на Толанд. Оригиналният звук беше запазен и донякъде изчистен, но музиката беше презаписана и се изпълняваше от Московския държавен симфоничен оркестър и хора му. Изпълнението им на оригиналната музика на Прокофиев беше прекрасно.
Филмът започна с панорама на руските… степи може би? Толанд не знаеше точно. Може би беше изглед от южната част на страната? Както и да е, в кадър се появиха полюшвани от вятъра високи треви, между които се виждаха бели човешки кости и ръждясали оръжия, останали след битките с монголите. „Жълтата заплаха“ все още беше руски кошмар. Голяма част от монголите бяха погълнати от Съветския съюз, но сега пък китайците имаха ядрено оръжие и най-голямата армия в света.
— Надписите са страхотни — забеляза Лоу.
— Дяволски по-добри са от тези на моята касета — съгласи се Толанд. Два видеокасетофона записваха филма, въпреки че касетите в тях не бяха закупени от флота. Двамата офицери си ги бяха купили с лични средства. Генералният инспектор на SACLANT11 имаше репутацията на безкомпромисен човек, който не прощаваше и най-дребните прегрешения. Толанд си припомни, че действието на филма се развива в близост до Балтийския бряг. Главният герой беше представен чрез песен, защото беше излязъл, за да помогне на неколцина рибари да изтеглят мрежите си. Двамата офицери бяха съгласни, че това беше добър пример за социалистическо въведение — главният герой се занимаваше с физическа работа. Последва кратка размяна на думи с монголите, след което дойде ред на размишления за това, коя опасност е по-голяма за единството на Русия — германската или монголската.
11
Върховен главнокомандващ обединените въоръжени сили на НАТО в Атлантическия океан (англ.). — Б.пр.