— И ние не можем да направим нищо, за да предотвратим това.
— Поне за известно време, сър — съгласи се Толанд. — ВВС разполагат с противоспътникови ракети, шест или седем, ако не се лъжа, но те са преминали изпитания по стрелба срещу истински спътник само веднъж, а от миналата година има мораториум върху опитите с противоспътникови ракети. ВВС вероятно могат да ги извадят от складовете и да се опитат отново да активират програмата, но за това ще бъдат необходими няколко седмици. На първо място в списъка на целите им ще бъде радарният спътник — заключи Толанд, като се надяваше да не греши.
— Добре. Получихме заповед да се срещнем със „Саратога“ край Азорските острови и да ескортираме амфибийното подразделение на морската пехота до Исландия. Предполагам, че руснаците ще ни наблюдават по целия път дотам! Да се надяваме, че когато пристигнем, исландското правителство ще даде разрешение да оставим амфибийното подразделение на тяхна територия. Току-що научих, че правителството още не можело да реши дали кризата е истинска или инсценирана. Господи, чудя се дали НАТО ще успее да остане единен!
— Твърди се, че имаме доказателства, че цялата работа е била нагласена, но не се съобщава какви са тези доказателства. Проблемът е, че много държави повярваха на този маскарад, или поне така реагираха публично.
— Да, направо страхотно. Искам постоянно да преоценявате предположенията си за евентуалната заплаха от страна на съветските подводници и самолети. Искам информацията и за най-малките промени в броя на единиците им в открито море да ми бъде предавана веднага щом я получите.
Глава петнадесета
Гамбитът на бастионите
— Дълбочина? — запита тихо Маккафърти.
— Петдесет фута под кила — отвърна моментално навигаторът. — Все още се намираме извън руски териториални води, но след двадесет мили ще започнем да приближаваме плитчините, капитане. — За половин час този беше осмият му коментар за това, което ги очакваше.
Маккафърти кимна, защото не искаше да говори, а и не трябваше да издава излишни звуци. Напрежението в командния център на „Чикаго“ приличаше на цигарен дим, който вентилаторите не могат да изтеглят от стаята, независимо от усилията си. Капитанът се огледа около себе си и видя, че членовете на екипажа всеки посвоему издава чувствата си: кой чрез повдигнати вежди, кой чрез леко поклащане на главата.
Навигаторът беше най-нервен от всички. Имаше хиляди уважителни причини подводницата да не се намира на това място. Трудно беше да се определи дали „Чикаго“ се намира в руски териториални води, или не, а това само по себе си представляваше сложен правен проблем. На североизток се намираше нос Канин, а на северозапад — нос Святов. Съветите твърдяха, че целият район между посочените географски пояси е техен „исторически залив“, докато Съединените щати бяха избрали да признаят международното правило за зона на териториалните води двадесет и четири мили. Всички на борда знаеха, че беше много по-вероятно руснаците първо да стрелят, вместо да поискат международният съд да вземе решение според Международния закон за морската конвенция. Дали руснаците щяха да открият „Чикаго“?
Подводницата се движеше само в тридесет клафтера17 вода, а атомните щурмови подводници, подобно на големите морски акули, се чувстваха най-добре на големи дълбочини, а не в плитчините. Тактическият екран показваше пеленги към три съветски патрулни кораба — две фрегати от клас „Гриша“ и една корвета от клас „Поти“ — и всички те бяха съдове, специализирани за противолодъчна борба. Въпреки че и трите патрулни кораба се намираха на голямо разстояние, те представляваха реална опасност за „Чикаго“.
Единствената добра новина беше, че над повърхността бушуваше буря. Вятърът от двадесет възела и проливният дъжд създаваха шум, който затрудняваше работата на хидролокаторните устройства. Това се отнасяше и до хидролокатора на „Чикаго“, който беше единственият й начин за ориентиране.
След това идваше ред на непредвидимите обстоятелства. Какви сензори имаха Съветите в тези води? Достатъчно чиста ли беше водата, за да позволи на патрулен хеликоптер или самолет за ранно предупреждение да забележи подводната лодка? Дали някъде наоколо нямаше дизелова подводница от клас „Танго“, която ги приближава бавно с тихите си, захранвани от акумулатори, двигатели? Единственият начин да разберат това беше, като чуят металическото виене, предизвикано от високооборотните перки на някое торпедо или експлозията на хвърлена по тях дълбочинна бомба. Маккафърти претегли опасността, която всички тези фактори представляваха за „Чикаго“ спрямо приоритета на телеграмата светкавица, изпратена от COMSUBLANT: „НЕЗАБАВНО ОПРЕДЕЛЕТЕ ОПЕРАТИВНИТЕ ОБЛАСТИ НА АРПЛ18 НА СЪВЕТСКИЯ ФЛОТ.“