Далече над главите им, от двете страни на границата, стотици самолети играеха смъртоносна игра на блъфиране, устремявайки се към границата само за да се върнат обратно малко преди да я достигнат, като и двете страни се опитваха да подмамят противника си да започне пръв боя. Всяка от страните разполагаше с въздушнопреносими радарни самолети, които можеха да направляват въздушния бой, така че да осигурят предимство в една война, за която малцина знаеха, че вече беше започнала.
„А ние ще направим един бърз удар, — помисли си Елингтън. — Най-после и ние да направим нещо умно!“ Той имаше над сто полета над Виетнам с първите изтребители F-111A. Дюк беше най-големият експерт на ВВС по тайни мисии на малка височина и за него се говореше, че можел да улучи окото на муха по средата на полунощно торнадо в Канзас. Това не беше съвсем вярно. Фризбито изобщо не можеше оцелее в торнадо. Тъжната истина беше, че F-19A не беше много маневрен, което се дължеше на нетипичния му дизайн. Само че на Елингтън изобщо не му пукаше. Той смяташе, че да бъде невидим, бе по-добре за него, отколкото да бъде пъргав. Сега му се удаваше възможност да провери дали е бил прав, защото ескадрилата изтребители навлизаше в района с най-голяма концентрация на зенитни ракети в света.
— Разстояние до основната цел шестдесет мили — докладва Айсли. — Всички бордови системи все още са в номинала. Нито един радар не ни е усетил. Изглежда, че ще мине добре, Дюк.
— Разбрано. — Елингтън натисна лоста напред и спусна надолу самолета, който току-що беше прехвърлил едно хълмче, след което го издигна на осемдесет фута над някакво поле. Дюк използваше дългогодишния си опит в атаки на малка височина, за да си играе игрички с машината опитвайки се да я изстиска до крайния предел на възможностите й. Основната им цел беше един съветски Ил-76 „Мейнстей“, самолет от типа на американските машини за радарно разузнаване AWACS26, който кръжеше над Магдебург и се намираше на десет мили от втората цел — мостовете на магистрала Е8 през река Елба край Хохенроарт. Мисията им ставаше много по-опасна. Колкото повече се приближаваха до съветския самолет, толкова повече радарни сигнали се отразяваха от корпуса на изтребителя им, като интензивността им нарастваше с квадратна функция. Рано или късно сигналът, отразен от композитни материали, изработени от пропускащи радарните лъчи криле щеше да бъде достатъчно силен, за да позволи на вражеския Ил-76 да ги засече. Технологията „стелт“ правеше радарното засичане по-трудно, но не и невъзможно. Дали съветският „Мейнстей“ не ги беше забелязал вече? Ако ги беше засякъл, къде и колко бързо щяха да реагират руснаците?
„Дръж се ниско над земята — каза си той. — Играй играта според правилата, които си упражнявал толкова много.“ В намиращия се в рамките на военновъздушната база Нелис, щата Невада, строго секретен учебен полигон, познат под името „Страната на сънищата“, ги бяха обучавали в продължение на десет дни за изпълнението на тази мисия. Дори и някой E-3A „Сентри“ едва засичаше невидимите им изтребители на разстояние четиридесет мили, а E-3A беше много по-добра радарна платформа от Ил-76.
„Скоро ще разбереш дали това е вярно, момче…“, помисли си той.
В момента във въздуха имаше пет Ил-76, всичките на сто километра от границата между двете Германии. Разстоянието беше безопасно, а и между тях и границата имаше повече от триста изтребители.
— Двадесет мили, Дюк.
— Добре. Приготви се, Дон.
— Слушам. Все още не отчитам излъчване от наземните системи за насочване на огъня. Няма насочени към нас търсещи радари. В ефира има много шум, но все на запад от нас. Целта емитира много малко шум в ефира.
Елингтън използва лявата си ръка, за да подготви за бой четирите ракети AIM-9M „Сайдуиндър“, които висяха под крилата на самолета му. На индикатора за оръжията светна зелена лампичка.
— Осемнадесет мили. Целта кръжи нормално, без да предприема мерки за изплъзване.
„Десет мили в минута — сметна наум Елингтън. — Това прави една минута и четиридесет секунди.“
26
AWACS (Airborne Warning And Control System) — Система за въздушно предупреждение и контрол. В текста се срещаше и като АУАКС и като AWACS. — Бел. Dave