И още едно обстоятелство не му даваше мира. С кожата си, с гръбнака си, с вътрешния си нюх Ходасевич усещаше, че сякаш някой невидим и странен противник отнякъде знае неговите и Танините ходове. Отгатва ги предварително.
Това става обикновено в случай на изтичане на информация. Но какво ти, по дяволите, в техния случай, изтичане? На негова страна играят само двама — той самият и Татяна, и никой друг. Тогава, значи…
Валерий Петрович решително приближи телефона. Замисли се. Сега вече на малко от приятелите си в органите можеше да се обади. Едни ги няма, а други са далеч… От нелепа смърт загина полковник Гаранян. Внезапно почина от инсулт полковник Игнатов. Други се пенсионираха или станаха бизнесмени… Но виж, на своя шеф той винаги може да се обади… Ходасевич набра номера.
— Здрасти, Олег Николаевич. Ходасевич те безпокои.
— О, Валерий Петрович! — радостно откликна гласът в слушалката. — От сто години не сме се чували! Как така се сети за мен?
Таня
Петък
Таня не успя да се наспи тази нощ.
Кой знае защо сънуваше кораби — през цялото време й искаха фарватер8, боботеха й в ушите, басово, взискателно. Увиваше се като пашкул с одеялото, заравяше глава във възглавницата, за да се скрие от корабния рев, но как да се скриеш, когато всъщност няма никакви кораби и сирените са само на сън?
И така цяла нощ — за момент потъваш в лепкав сън и веднага се събуждаш от несъществуващи сирени на кораби…
Към пет и половина тази пародия на спане й омръзна и както и вчера, пъшкайки и охкайки, като стара баба, тя изпълзя от леглото. Състоянието й бе ужасно, чувстваше се не на своите двайсет и седем години, а направо на сто двайсет и седем. Главата й се върти, боли я кръстът и в стомаха й има някаква безтегловност — направо да пие кефир, вместо традиционното кафе… Впрочем, какъв ти кефир?! Скучни старчески продукти Таня все едно нямаше вкъщи.
Сложи чайника и отиде в банята. Докато си миеше зъбите не се погледна в огледалото, за да не се разстройва — досещаше се, че ще види доста тъжна картинка. Единствената надежда е леденостудената вода като средство срещу всички болести. Поне да поруменеят бузите й, поне в очите й да се появят остатъци от блясък…
Но не, днес измиването със студена вода не свърши никаква работа — от огледалото я гледаше непознато същество — рошаво, бледо, с тъмни сенки под очите…
„Ама че муцуна… — измърмори тя. — Не просто зелена, а някаква блатна.“
Изплези се на гадното огледало и отиде в кухнята. Чайникът вече кипеше. Извади бурканчето с кафе и сложи в чашата си четири лъжички, вместо обичайните две. Може пък това да я тонизира? Силно кафе, весела музика?
Включи радиото, но с веселата музика нещо не се получи. Равнодушният глас на говорителя каканижеше: „Четири взривни устройства бяха намерени вчера в покрайнините на град Грозни…“ Таня изруга и изключи радиото — ненавиждаше да започва деня си с негативни новини. Никога не бе разбирала хората, които едва събудили се, включват новините и сънени слушат за взривове и убийства. Но сега от новините няма къде да се скриеш — точно шест часът е и по всички станции се излъчват информационни програми, а те в Русия са ясно какви — тук откраднали, там взривили, другаде утрепали някого…
Кафето излезе горчиво, тишината в кухнята — зловеща… С всички сили й се искаше да избяга от тъжните си мисли, с нещо да ги потисне, и тогава добави захар в чашата си и посегна към купчинката аудиокасети на перваза на прозореца. Хвана касетата с Иван Кучин — изпълнителят на апашки песни. Добрите момичета не слушат такива песни, а този певец Танината майка го нарича направо Кучкин и люто го мрази. Неведнъж бе казвала заповеднически: „Татяна! Моля те, изхвърли тази гадост! Как може интелигентен човек да слуша подобен боклук!“
Но кога е било Таня да послуша Юлия Николаевна! Точно обратното — Кучин-Кучкин сега се намираше на видно място и периодично, въпреки гримасите, Таня го слушаше.
Тя сложи касетата и натисна „play“. Бодър глас изпя:
„Аз помня, че видяхте този пръстен — е как витрината тогава да не счупя?“.
За първи път през тази намръщена сутрин Таня се усмихна и ехидно попита певеца:
„А просто да купиш този пръстен не ти ли е минавало през ума?“. Кучин й помагаше да забрави всичко. В следващия куплет героят от песента раздразнено казваше:
„И търколих се като онзи пръстен, там, откъдето няма да се върна…“.
8
Фарватер (хол.) — безопасен в навигационно отношение участък от водното пространство, достатъчно дълбок и лишен от препятствия, което улеснява придвижването на водоплавателни съдове. Също и светещи шамандури, сочещи пътя за преминаване на корабите. — Б.р.