— Но аз нямам толкова…
Тя наистина се надяваше, че те ще се спогледат и после ще попитат: „А колко имаш?“.
Но братята не се спогледаха.
— Ще ги намериш! — спокойно изрече първият.
Вторият добави:
— А ако не ги намериш, ще продадеш апартамента.
— Даваме ти срок три дни! — делово каза първият брат.
— За три дни не мога да продам апартамента! — твърдо рече Таня.
— А, виж, това са си твои проблеми, малката… — подсмихна се вторият.
Първият също се ухили:
— Ти последствията гледай, мърло! Как я мислиш тая? Ние ако искаме — ще си траем, ако искаме — ще дадем ход на делото. А в съда, нали знаеш, по всички параграфи могат да те дръпнат…
Брат му радостно подхвана:
— Направо кофти работа… Карала си с превишена, сигурно си била пияна, блъснала си Витя на зебрата, избягала си от мястото на произшествието… Така че, ще гледаш през решетките…
— Но преди това — подхвана сега вторият, — ние ще се разправяме с тебе заради брат ни. Ох, как ще се повеселим! — той с удоволствие погледна своите грамадни юмруци.
— Всичко разбрах — веднага каза Таня. — Ще намеря парите. Само че може ли да ви задам един въпрос? Вие ли взривихте колата ми?
Братята се вкамениха.
— Колата? — малко объркан попита първият.
А вторият се намръщи:
— К’во дрънкаш, овцо?!
И отново замахна да я удари.
— Моля ви, не ме удряйте! — примоли се Таня. — Ми аз само попитах!… — Тя изхлипа и добави: — Моята кола… онази същата… вчера сутринта се взриви! Затова си помислих, че може да сте вие?…
— Много ни е изтрябвало! — презрително каза вторият брат. И назидателно изрече: — Ето, сигурно Господ те е наказал, мръсницо!
— Тогава още един въпрос! — не мирясваше Таня. — Вие обаждахте ли се на милицията?
— Тебе какво те интересува? — сви рамене първият, по-тъпият.
— Много даже ме интересува — твърдо каза Таня. — За какво иначе ще плащам двайсет хиляди? За да замажа работата.
— Двайсет хиляди плащаш за щети. И за лечение! — избъбри вторият брат.
— А, не! — ядоса се Таня, която веднага забрави, че беше решила да бъде кротка. — Аз ще ви дам двайсет хиляди, а вие ще ми пратите ченгетата?! Не, тогава не става работата! Щом ще се стигне до съда — нека тогава съдът присъди колко да му платя!
— Какво каза? — по-палещият се от братята вече вдигна ръка за нов удар, но вторият, по-здравомислещ, го спря.
— Добре, котенце, не съскай! Не сме заявявали ние в милицията. И няма да го направим, щом платиш на Битка. Той даже и бележка ще ти даде, че няма повече претенции.
— Конструктивно — оцени го Таня. — Тогава още един въпрос — последен. Откъде разбрахте? За това, че брат ви го е блъснала кола?
Братята се спогледаха. Тъпият май се приготви да каже поредната грубост, но разумният го спря отново и спокойно каза:
— Онзи ден чакахме братчето на гости. Каза, че ще дойде към осем, а стана девет, десет, единайсет — и го няма и няма… Та се притеснихме и взехме да звъним по болниците… И към сутринта го намерихме, горкия…
„Не става — бързо помисли Таня. — Може и да са го намерили в болницата, ама как са разбрали, че аз съм го блъснала с колата? Виктор е в безсъзнание, не е могъл да им каже, а освен него кой знае? Кирил? Охранителите? Но Кирил обеща, че те ще мълчат… Не, някак не е убедително…“
— Аре, малката! — приключи разговора вторият брат. — За всичко се уговорихме, всичките си въпроси ни зададе… Така че можеш да изчезваш!
— Върви, събирай мангизите! — подхвана първият. И заплашително добави: — А ние ще ти се обаждаме. За да разберем как вървят работите. Приятно ни беше да се запознаем! Оревоар!
Валерий Петрович
В същото това време
„Чистачът“, който бе препоръчан на Валерий Петрович от неговия шеф и приятел от Комитета, се оказа съвсем младо момче — вероятно на около двайсет и три години. „Сигурно е лейтенантче — помисли си полковник Ходасевич — преди година-две се е излюпил от школата.“ Със завист и съжаление за отминалите си години гледаше той руменото момче, което преливаше от младост и здраве.
Първо, Ходасевич, верен на навиците си, едва ли не насила сложи момчето, което се опъваше, да седне на масата и го нахрани. (Днес Валерий Петрович имаше ориенталски ден — още рано сутринта приготви супа пити9 и мусака с патладжани.) И едва след това, когато изпиха кафето си с баклава, позволи на „чистача“ да пристъпи към работа.