Когато доста се отдалечиха към метрото, Валерий Петрович попита лейтенанта:
— Какво мислиш за всичко това? — намръщи се от некоректността на собствената си формулировка и бързо добави: — Имам предвид техническата страна на нещата.
— Най-важното е, че и двете камери са в неработен режим. Тоест, в момента и двете нямат сигнал.
— Значи, тези, които ме наблюдават, не знаят, че сме ги открили…
— Тъй вярно.
— Какви са характеристиките на камерите?
„Чистачът“ сви рамене.
— Стандартна камера „Ел-Си-Ел“ — шестстотин двайсет и две. Производство на компанията „Вотек Америка“ — каза той пренебрежително. — Тежи пет грама, обективът е маскиран като винт за дърво с диаметър малко повече от сантиметър. Но най-важното е, че това не е професионално оборудване.
— В смисъл?
Младежът снизходително се усмихна. На него явно му харесваше да се чувства значим, което се прояви щом заговориха за неща, в които той беше професионалист.
— В смисъл че това е каменният век — обясни той. — Играчки за дилетанти. Сега в разузнаването и в контраразузнаването се употребяват други, много по-съвършени модели. И начинът на поставяне на апаратурата е дървеняшки. Мога да гарантирам практически сто процента, че камерите в жилището ви е поставял непрофесионалист. Тоест, човек, незапознат с най-съвременните методи на организация на скритото наблюдение.
„Тогава кой е той?“ — помисли си полковникът, а после повтори въпроса на глас. Прозвуча глуповато, но нека… Понякога е полезно приятелите и враговете ти да те имат за бунак. Тогава им се развързват езиците и казват много повече, отколкото са имали намерение.
— Не зная… — подсмихна се „чистачът“. — Може би вашата жена.
Тъкмо пресичаха улицата и вървяха покрай една ограда.
— Аз нямам жена — сухо отвърна полковникът, давайки да разбере на лейтенанта, че е проявил явна нетактичност. И веднага попита: — Тази камера записва ли? Или предава сигнал?
— Във вашия случай предава.
— На какво разстояние?
— На не повече от двеста метра. А за сигурно постоянно приемане — около сто метра.
— Значи, на разстояние от сто метра по права линия от жилището ми седи оператор с телевизор и видео?
— Да — кимна младежът. — Или е седял. Нали сега камерите спят.
— Къде се намира той, според теб? В квартира под наем?
— А, защо? — сви рамене лейтенантът. — Имайки предвид дискретния характер на наблюдението, по-скоро в кола. Не сте ли забелязали близо до дома ви подозрителна кола? Обикновено това е микробус…
— Трябва да помисля — съсредоточено кимна полковникът. — А отдавна ли са монтирани камерите?
— По всичко личи, че преди около две седмици. Или, може би, месец.
— А колко дълго са работили?
— Захранващите блокове практически не са презареждани. Мисля, че общо само около час — час и половина. Може би — два.
Стигнаха до централния вход на ВДНХ10. Ходасевич спря. „Чистачът“ въпросително го погледна.
Валерий Петрович пъхна ръка в джоба си и извади портфейл. Извади оттам стодоларова банкнота и я подаде на лейтенанта.
— Вземи.
Момчето се изчерви и по детски скри ръце зад гърба си.
— Моля ви, Валерий Петрович. Аз само от уважение към вас… И към Олег Николаевич…
— Вземи, вземи — настойчиво повтори Ходасевич. — Всеки труд трябва да се заплаща. Безплатно, както казва Шаляпин, пеят само птичките.
Лейтенантът отчаяно завъртя глава.
— Виж какво — строго каза полковникът. — Имам за теб още една работа. За която ти нито с Олег Николаевич, нито с мен си се уговарял. Така че взимай парите и да вървим.
„Чистачът“ внимателно и неловко прибра банкнотата.
Ходасевич направи няколко крачки към платното и вдигна ръка. Моментално до него изскърцаха спирачките на бежова лада.
— Улица „Металург“. Плащам двеста — каза Ходасевич през отворения прозорец на колата. Шофьорът кимна.
Полковникът направи властен жест към лейтенанта — тоест, сядай. Лейтенантът се качи в колата.
Таня
В същото това време
Братя Воронцови се запътиха към вратите на болничния двор, без да бързат, важно, както вървят уверените в себе си и в правотата си хора. Таня остана да седи на пейката в парка. Чувстваше се ужасно — в устата й горчеше, главата й се въртеше, а мислите й не се редяха стройно, в логичен ред, а се мятаха като болни рибки…
10
Выставка достижений народното хозяйства СССР (Москва) — Изложба на постиженията на народното стопанство. — Б.пр.