„Ами ако съм на страната на лошите?“
7.
На портала след митницата имаше навалица — пет-шест шофьори стояха на нещо като опашка и чакаха пътниците си. Шофьорът на Дани се оказа набит дребосък с рунтави черни вежди и ръкописен надпис, който гласеше:
КРЕЙ
СИСТЕМИ ДИ ПАВОНЕ
Когато видя, че Дани реагира на надписа, той усмихнато се приближи.
— Синьоре Крей?
— Si.
— Benvenuti! — Шофьорът взе сака от ръката му и енергично го поведе към изхода на терминала. — Parle italiano?9
— Не.
Раменете на шофьора се повдигнаха и отпуснаха.
— Отива в хотел „Дингилтера“, si?
— Si.
— Molto bene.10
Навън го посрещна стена от жега, шум и дизелови пари. Колкото и да се вълнуваше, че е в Рим, в самолета не беше успял да спи и от разликата в часовите пояси във вените му сякаш течеше сироп. Шофьорът спря пред него и отвори задната врата на лъскава нова алфа ромео, неправилно паркирана на таксиметровата стоянка. Стоящият на няколко метра оттам полицай в пищна униформа почтително кимна на шофьора, който полушеговито му отдаде чест.
Дани реши, че промишлените предградия на Рим са като във всеки голям град. Буренясали, осеяни с боклуци полета разделяха фабрики, офис сгради и автокъщи, които бяха еднообразно модерни и грозни. Като се изключеше стената от олеандри между двете платна на магистралата, можеше да се намира навсякъде, поне навсякъде, където беше горещо. Слънцето пламтеше в безцветното небе.
После — задрямал ли бе? — се озоваха в самия град и изведнъж отвсякъде го обгърна древното му великолепие, възхитително и натрапчиво. Колата зави покрай Тибър, подмина някакъв огромен замък, прекоси реката и навлезе в гигантски площад. Там разпръсна група монахини, плъзна се под висока каменна арка и навлезе в залесен парк. Изненадан от внезапната тишина и зеленината, Дани се наведе напред и попита:
— Какво е това?
— E la Villa Borghese — смаяно отвърна шофьорът. — Naturalmente!11
Излязоха от парка почти толкова бързо, колкото бяха влезли. Продължиха по оживена градска улица, задръстена от фиати, мотоциклети и пешеходци. От двете страни се редуваха антиквариати и дизайнерски бутици: Мисони, Зеня, Гучи, Булгари. Сякаш беше попаднал в рекламна брошура на фришоп. Навлязоха в задръстване и шофьорът зави направо през тълпите, като се зъбеше и на пешеходците, и на другите шофьори. За изненада на Дани той нито веднъж не натисна клаксона, а се задоволяваше да ругае под нос.
Навалицата започна да оредява, алфата зави по калдъръмена улица и след малко спря до избелял червен килим. Шофьорът изскочи от колата и повика пиколото. Вратата мигновено се отвори и Дани слезе пред входа на старомоден хотел — жълтеникава каменна грамада, на чиято фасада се четеше надписът ALBERGO D’INGHILTERRA.
Дани се регистрира в хотела. Служителят на рецепцията му взе паспорта, а шофьорът изчезна. Възрастен пиколо го придружи до стаята му.
Както му бе обещано, получи апартамент — съседни стаи, сякаш проектирани за театрална постановка. Кадифени завеси приглушаваха светлината и шума отвън. В средата на по-голямата стая имаше кръгла махагонова маса с огромен букет, чийто сладък аромат се смесваше с острия мирис на полир за мебели.
В другата стая — едновременно семпла и луксозна — имаше грамадно легло с невероятно дебел дюшек. До таблата бяха натрупани пухени възглавници върху тънък юрган. Дани опита дюшека и се отпусна по гръб — само за малко, каза си той, колкото да си поотдъхне — и усети, че очите му се затварят.
Късен следобед.
Дани рязко се събуди с безпричинна тревога, че закъснява. Той скочи от леглото, запъти се към банята и влезе в мраморната кабина. Силната струя вода отми умората от разликата в часовите пояси.
Изведнъж усети глад и вълнение, че е в Рим. Бързо се облече, спусна се във фоайето и излезе на Бока ди Леоне. Без да обръща внимание къде върви, той се заскита сред навалиците, докато се озова на Испанското стълбище. Горе се изгуби в лабиринт от странични улички. Двадесет минути по-късно излезе на Виа Венето, без каквато и да е представа накъде е хотелът му.
Настани се на една от масите пред Кафе дьо Пари и си поръча сандвич с моцарела и домати, бутилка минерална вода и кампари със сода. После се отпусна назад и се зазяпа в шествието на тълпите.